Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТКЪДЕ ИДВАТ ДИКТАТОРИТЕ

Казват, че един от факторите за победната експанзия на Александър Велики на Изток е разочарованието на египтяните от местното управление. Подобни угнетяващи примери можем набързо и напосоки да посочим от всяка историческа епоха. Защото няма общество, което да е разрушено само отвън. Основният гибелен удар обикновено идва отвътре. Така е със странния триумф на няколко стотинте конкистадори на Кортес, победили с лесна жестокост трихилядолетната цивилизация на доколумбова Америка. Агресията на Великата Порта срещу Венеция през 1714 г. е улеснена поради надеждата на левантийските фирмаджии, че идва ново съживяване на търговията в Средиземноморието. Хитлер е последната ни надежда! - такъв плакат носят германски работници в навечерието на съдбоносната 1933 година. Нищо удивително. Достатъчно е да прочетете Черния обелиск на Ремарк, за да се уверите, че такава надежда е обяснима. Тогава дори и онези, които се съпротивляват срещу него или поне го иронизират, още не го клеймят като диктатор. Те снизходително предполагат, че може и да поуправлява малко, но все един ден безславно ще си отиде. Тъкмо така и става! Но доста по-късно - след ужасни кръвопролития, престъпления и катастрофи.Нашите представи за диктатура са свързани със среднощни заговори, пусти улици, намръщени полицаи и танкови колони. Това е само част от панорамата. Диктатурата е по-трайна, когато настъпва тихо, поетапно, деликатно. Тя е най-завладяваща, когато не се назовава така. Но тя има и други пътища на проникване. В изследването си Архипелагът ГУЛаг Александър Солженицин разказва как заклет монархист се изповядва, че е щастлив, защото добрият Батюшка-Император бил прекалено мек, за да спаси руската империя, а виж, Вождът може! Страдалецът зек в този случай не забелязва собствените си мъки, защото за него държавното величие на Русия е по-важно от свирепия лагерен режим. Противоестествената любовна история на такова чудовищно сътрудничество между патриотизъм и диктатура можем да срещнем във всяка историческа сага. Немалко диктатори остават завинаги с положителен знак в световната история. Цялата църковна Реформация възприема методите на безусловна духовна власт, която не търпи компромиси с класическия католицизъм, не носи мир, а меч в световното християнство. Симон Боливар и Оливър Кромуел, Кемал Ататюрк и Стефан Стамболов са вградени в историческата памет като бащи на нации, но не и като демократи. Щеше ли Фидел Кастро да слезе от Сиера Маестра, ако кубинците не бяха само евтин рай за американските туристи и спекуланти? Как така Саддам Хюсеин си седи на президентския престол, въпреки мъките на неговите поданици, въпреки грозните закани и начинания срещу него от миролюбивата и немиролюбивата световна общественост? Но нима с такова удобно неразбиране свършва нашата гражданска наивност?Повечето читатели на в.БАНКЕРЪ вероятно знаят, че между икономистите няма единодушие относно това, какво са парите като всеобща и крайна дефиниция. Но ние усещаме всекидневно какво са те като фактор за личностно преуспяване и като двигател на исторически процеси. Дълго преди Англия чрез своето лондонско Сити да стане столица на световните финанси, тя е работилницата на света и велика колониална сила. И тогава ли политиците са били пионки, разигравани на шахматната дъска на икономическия интерес? И днес ли са само това? Стои ли зад тях някакъв незрим финансов механизъм, който им повелява поведения, решения и действия? Защо ли отговорът изглежда предрешен?Всеки проектиран опит за модернизация и политическа промяна винаги е свързван с икономически проекти и финансови реформи. Нещо повече. Всяка политическа криза в модерния свят е предизвиквана най-вече от стопанското състояние на управленската система и администрация. Неуспехът на стопанската реконструкция води до провалите на всички политически и институционални идеи, изпробвани под различни имена в новата история. Тогава идва часът на истинските или мнимите спасители.Преди бях против Милошевич, сега съм изцяло с него!- обясни пред камерата на BBC-World разгневен от демократичните бомбардировки над страната му млад белградчанин. Тогава малцина не споделяха неговия гняв, въпреки резервите си към властта. А колко наши англофили и франкофили бяха огорчени от разгрома на Русия по време на Кримската война от 1853-1856 г. само защото бяха и славяни. Собствено с такава морално-политическа мотивация са избухвали класическите революции в модерния свят. Тогава, когато съществуващите икономически институции вече не могат да изпълняват своето функционално предназначение, те са обект на насилствени атаки с цел - промени или унищожение. Но това ставаше и когато мъката от общото национално унижение преодоляваше разочарованието от лични страдания. По време на Втората световна война имаше случай генерал Власов, когато част от Червената армия се обърна на страната на германците. Но нямаше хитлеристка дивизия, съставена от белогвардейци емигранти. Тук наблюдаваме обратна реакция - патриотичният порив надделява над ненавистта към диктатора. Една полезна поука.Разполагаме с достатъчно доказателствени свидетелства за икономическите причини, довели до сериозните социално-политически колизии в световната история. Една от тях несъмнено е неравномерното стопанско развитие между отделните държави и отделните райони на всяка държавна формация.Пътят към обединена Европа винаги е започвал с наченки на взаимно свързана икономика. Първите опити са още след индустриалната революция, когато към 1870 г. Германия, САЩ, Франция и Белгия настигат Англия по степен на индустриализация. Оттам започват всички обединителни процеси, водещи към стопанското изравняване на антлантическия свят. Неуспехите в това обединително направление също са икономически мотивирани - съперничеството за колониални пространства и надпреварата във въоръженията са фактически борба за ресурси, необходими за икономическо развитие. И за пазари, където то да се реализира. Ако Европа, а после и целият свят се впусна в авантюрата на две изтребителни световни войни, то причината за тези катастрофи се дължеше в недостатъчното проникване и преплитане, в недостатъчното сътрудничество в икономическата сфера. Защото още в края на XIX век Европа в културно отношение бе много повече интегрирана, отколкото като икономическа общност. Циничният извод, че Сърбия нямаше да бъде бомбардирана, ако в нея имаше американски инвестиции, е отблъскващ, но основателен. От този предупредителен урок на историята идва до нас основателното убеждение, че няма своеобразни оазиси на демокрация култура, толерантност и напредък там, където не е осигурен нормален икономически ритъм на развитие и обнадеждаващи перспективи. Ние, българите, добре усещаме тази сурова зависимост.Общият стопански облик е един от показателите на стабилността и просперитета на държавите, които се стремят към равнопоставена интеграция. Това условие се проявява особено властно в междудържавните и междурегионалните отношения. Няма какво да крием. Нашата изостаналост, отклонение или хронологическо закъснение са маркирани само като икономическо развитие. Именно то генерира останалите политически дефицити. Бедността и националното унижение са естествената среда за появата, утвърждаването, а понякога и митологизирането на всякаква персонална и идеологическа диктатура. Ако ги преодолеем навреме, ние вече с по-значима убедителност можем да експонираме пред очите на света останалите ни национални и исторически добродетели. Една основна зависимост поне досега доминира процесите на световното политическо развитие. Тя се изразява в опасната тенденция, че когато левите сили изоставят националната кауза, те са заместени в своя екстремизъм от десен национализъм, който доста умело спекулира с националните чувства и исторически общности. Всичко това означава, че днешните диктатори по света се държат така уверено не защото народите им са робски. Колкото и парадоксално да звучи, те са крепени от онези външни сили, чиито изразители са обявили понятието национална независимост за допотопен атавизъм от миналото. Но този присмехулен етикет се прилага с доста брутална селекция. Ето, и оттам тръгват диктатурите!

Facebook logo
Бъдете с нас и във