Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТБОРЪТ СЕ МИЕШЕ В БЪЧВА


Оглавих отбора на Камерун през ноември 1988 г. веднага след като завърших висшата треньорска школа в СССР. Нашите специалисти се ценяха високо в Камерун: там вече бяха работили успешно съветски треньори по бокс, хандбал, баскетбол. Естествено, заплатата тогава ми плащаха не камерунците, а нашият спортен комитет.


Преди десет години техният футбол бе непрофесионален. Във висшата дивизия на камерунската федерация по футбол участваха шестнадесет отбора, а в първа - 140. В цялата страна имаше само две затревени игрища - едното в столицата Яунде, а другото в икономическия център Дуале. На останалите терени - пясък. Езикът не ми се обръща да нарека стадиони полетата, на които играеше цялата първа лига. Такива стадиони има във всяко наше средно училище. Представете си пустош и две врати - това е всичко. Зрителите сядат, където искат. И тъй като футболът бе непрофесионален, аз като треньор на националния отбор изпитвах огромни трудности да събера на лагер след поредния кръг от шампионат четиридесет футболисти. Кръгът се играе в събота, а към сряда се събират 30-35 човека. Къде са останалите? Ами те са се отличили по време на състезанията и вече са заминали за Европа, за да играят в четвърто- и петоразредни клубове.


В камерунските отбори футболистите не получаваха никакво възнаграждение, а когато националният състав се събираше на лагер, им се полагаха по три долара на ден. Футболистите от националния отбор живееха в армейска казарма, в помещение за 40-50 души и спяха върху нарове на два етажа. Аз живеех отделно. Току-виж ме ухапал някой малариен комар в тази казарма, и тимът на Камерун щеше да остане без треньор. Тренирахме на затревения централен стадион, но вода в неговите съблекални нямаше по десет месеца в годината. Затова пък имаше 400-литрова бъчва, която се пълнеше с дъждовна вода. След всяка тренировка отборът се гмуркаше в нея - един излиза, друг влиза... Когато обаче отидохме на лагер в Югославия и Франция, се предявяваха всякакви претенции- че креватите не са оправени, че е шумно или че обслужването не е добро. Мисля, че именно способността на африканците да се приспособяват към всякакви условия ни помогна на световния шампионат. Футболистите в Африка притежават огромен талант, но да ги тренираш просто не си е работа.Давам им указания за даден мач - те ги спазват 10-15 минути, после започват да играят така, както си знаят. Опитват се да впечатлят публиката, пред всичко да й се харесат на нея, в което също има смисъл: трибуни в първата лига няма, зрителите седят съвсем наблизо и току-виж някой подарил 10-15 долара за красив финт. Да ръководя отбора в Италия бе много по-лесно, защото аудиторията е голяма, зрителите са много, а камерунците обичат това.


От световния шампионат ние се върнахме като национални герои. Пътувахме по градовете в открити автомобили и всички излизаха да ни приветстват. Такова нещо съм виждал в Москва един единствен път, когато посрещаха Гагарин. Всяка камерунска победа се отбелязваше в страната с празненства, продължаващи по три-четири дена. Ако бяхме спечелили още една среща, икономиката на Камерун нямаше да издържи. Наистина жителите на тази страна пият само бира, но пък бият тъпаните цялата нощ, а на другия ден спят на работните си места.


Камерунската федерация получи на този шампионат от ФИФА луди пари- 2 млн. щ. долара, от които лично аз не видях нито цент. Тъй като се водех държавен служител, премия не ми се полагаше. Когато през 1990 г. започна да ми плаща камерунската държава, получавах по 1500 долара месечно, половината от които прибираше съветският спортен комитет. Мислех да си купя лека кола като повечето командировани в чужбина, но така и не успях да събера парите.


Впрочем парите не стигнаха и до камерунската федерация. Веднага след шампионата започна скандал за това, че в Италия са заминали куп хора, нямащи нищо общо с футболния отбор, които са харчили наляво и надясно за всекидневни банкети. Тогава президентът разпореди да се проведе разследване, до края на което да не се плаща на никого. По същото време президентът на Нигерия пък реши да подари по един автомобил на всеки от камерунските футболисти. Колите бяха докарани по море в Яунде. Но от пристанището ги върнаха обратно - т.е. не сме закъсали чак толкова. Футболистите, които спечелиха доста от частни спонсори, обявиха стачка до изплащане на премиите им. Те отказаха да играят и в турнира за купата на Африка. В края на краищата след половин или една година на всички им беше платено. Но аз тогава вече бях напуснал Камерун- двегодишният договор на спортния комитет бе изтекъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във