Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ ПЕЧЕЛЯТ ВСИЧКИ

През тази седмица предстои
да се обсъди и гласува първото предложение за вот на недоверие
към кабинета на Иван Костов. По принцип тази процедура е един
съвсем нормален парламентарен механизъм за контрол над изпълнителната
власт. Естествено използват го най-вече опозиционните партии,
но невинаги ефектът и резултатите от гласуването са единствено
в тяхна полза.


Според чл. 89 (1)от Конституцията
на Република България една пета от депутатите могат да предложат
на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет.
В такива случаи Правилникът за организацията и дейността на Народното
събрание регламентира: (1) Разискванията по предложението за решение
за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от три дни
от постъпване на предложението. (2) По време на разискванията
не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта
за решение. (3) Гласуването на проекта за решение се провежда
не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията. (4) Проектът
за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече
от половината от всички народни представители.


Повечето от наблюдателите,
а и самите политици не допускат, че в този момент е възможно да
се оформи мнозинство от 121 депутати срещу изпълнителната власт.
Вярно е, че много от опозиционните групи в парламента използват
всеки повод, за да нападат методите на сегашното управление, но
това все още далеч не демонстрира готовност за поемане на такава
сериозна отговорност като сваляне на правителството. Със сигурност
такава отговорност не може да поеме и Социалистическата партия.
Искането за гласуване на недоверие на кабинета е много внимателно
премислен ход и не крие никакви рискове да постигне целта си.
Всички депутати от Демократичната левица знаят много добре, че
предложението им няма да бъде подкрепено от необходимите 121 гласа.
Точно това ги прави смели и непоколебими в решението им да демонстрират
мускули. Така ще спечелят максимален брой точки пред собствените
си симпатизанти, и то без да поемат някаква отговорност за промени.
Задължителният по регламент дебат преди гласуването на предложението
ще им осигури широка трибуна за риторична изява и ще разкраси
образа им на защитници на социалните права на гражданите. Именно
увереността, че не съществува заплаха предложението им за недоверие
да бъде прието, ще позволи на социалистите да се развихрят до
краен предел в обвиненията си и категоричните заключения за антинационалната
политика на правителството.


На практика в средите
на Българската социалистическа партия в момента се води ожесточена
предизборна кампания. Групировката на Георги Първанов има огромното
преимущество, че е парламентарно представена. Нейно политическо
задължение е да използва всички парламентарни механизми, за да
увеличи влиянието и престижа си в самата партия. Искането на вот
на недоверие на управляващите е най-силният от тях и показва,
че Първанов е решил да започне предконгресната битка от най-високи
стартови позиции.


Мотивите за исканото гласуване
на недоверие, колкото и нелепо да звучат на пръв поглед, всъщност
са много прецизно и точно прицелени. Първо, изборът на политиката
в здравеопазването гарантира, че други парламентарни сили няма
да се изкушат да подкрепят предложението за недоверие и с това
да предизвикат нежелан краен резултат. Второ, темата здравеопазване
осигурява на депутатите от Демократичната левица възможно най-благоприятна
среда за говорене с подчертано лява риторика, което им е най-необходимо
в този случай. Третият ефект също не е никак за пренебрегване.
Точно в тази област провалът на Виденовото управление имаше най-ярко
визуално измерение. Затварянето на болници, липсата на консумативи
и елементарни средства преди година бе шок дори и за най-убедените
последователи на БСП. И споменът за този крах все още е жив. Ходът
на Първанов много разчита, че в защитата си преди гласуването
управляващите многократно ще напомнят за този най-драстичен провал
на правителството на Жан Виденов.


Внесеното предложение
за вот на недоверие на кабинета вероятно ще бъде подкрепено от
всички представители на парламентарната група на Демократичната
левица. Сигурно е, че нито една от останалите парламентарни групи
няма да застане официално зад него. Най-вероятно дори и депутатите
от Обединението за национално спасение ще защитят правителството.
Единствените чужди гласове, които може и да се присламчат неканени
към вота на социалистите, са на неколцината бизнесдепутати край
Жорж Ганчев, но броят им е толкова нищожен, че едва ли някой от
големите играчи днес изобщо се интересува от тях.


От исканото гласуване
на недоверие немалко ще спечели и правителството на Иван Костов.
Точно сега, когато прекалено проточилата се битка за руския газ
помрачи приповдигнатото настроение около неговото управление,
преброяването на гласовете, които продължават да подкрепят политиката
му, е необходим и ценен подарък. На практика това е ново сериозно
потвърждение за високото ниво на политическа подкрепа, която кабинетът
има в парламента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във