Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТ ПИРАТСКИТЕ ПРИСТАНИЩА КЪМ АНТРЕПОЗИТНИТЕ СКЛАДОВЕ

Разграден двор и слепецът го ограбва. Тази поговорка

особено силно е валидна днес за т.нар. безмитни зони, които вместо

да станат икономическа предпоставка за обогатяване на държавата,

се превърнаха в своего рода пиратски пристанища.

Като оставим настрана несъзнателното или напълно

съзнателно безхаберие на досегашните управници, една от причините

за хаоса по границите и специално в безмитните зони е в невероятните

недомислия в нормативните документи, определящи дейността на Главно

управление Митници. Сегашното му ръководство вече

е разработило и предоставило на правителството новия проектозакон

за митниците. Специално място в него е отредено на проблема с

безмитните зони и трансформирането им в объркващото словосъчетание

Антрепозитни складове. В превод от френски entrepot

означава склад, или антрепозитен склад на български

трябва да се преведе като складов склад. Езиковото

недоразумение обаче си добива реалната същност, ако бъде формулирано

като митнически склад.

Антрепозитните складове се появяват у нас с обнародвания

още през 1906 г. Закон за митниците. Ликвидирането на пазарната

икономика обаче и въвеждането на държавен монопол в цялата вносно-износна

дейност след Втората световна война обезсмислят съществуването

им за повече от 50 години. Малко преди събитията от края на 80-те

години като временно решение се създадоха печалноизвестните безмитни

зони. Заложената в тях идея е да се превърнат в своеобразни свободни

икономически зони (СИЗ), които да привлекат чуждестранни капитали.

Но още от самото начало идеята придоби типично корупционен облик.

Безмитните зони станаха само депо и удобен претекст за избягване

на данъчно облагане. Превръщането им в територия на криминогенния

контингент обективно бе подхранено и от наложеното югоембарго

- директна подкана за действие към любителите на бързите и рискови

печалби. На всичко отгоре заради геостратегическото си положение

в центъра на триъгълника Западна Европа - Азия - страните

от бившия Съветски съюз България се оказа удобен преразпределителен

пункт на доходоносни стоки като петролни продукти, захар, цветни

метали, тютюневи изделия, алкохол...

С решение на Министерски съвет в началото на тази

година бе забранено (временно) използването на безмитните зони

за складиране и търговия с алкохол и цигари. За останалите стоки

обаче такава забрана не бе наложена (това би означавало изобщо

закриването на безмитните зони) въпреки явните сведения за масовото

им контрабандиране. Нормативните неуредици в Митническия закон,

който съществува с кърпежи от 1960 г. насам, предопределиха не

само съществуващата корупция сред митническите служители, но и

обективно помагаха (и все още помагат) за перманентно подхлъзване

на държавата. Миналата седмица например шефът на ГКПП Кулата

Иван Будимов призна, че всеки божи ден само през този пункт преминават

по девет автоцистерни на фирмата Братя Василеви, които

вкарват в страната около 4000 т безакцизен петрол. Този специален

улеснен внос е законно съобразен с разрешение на финансовия министър

от 1994 година. Неособено законно е обаче, че цялото количество

петрол после се продава в безмитните зони на Драгоман и Свиленград.

За година това прави около 1 500 000 т петрол, с които само на

Братя Василеви се позволява да ощетяват държавата

в размер на минимум 60 млн. щ. долара годишно. С подобен внос,

и то в още по-големи количества, се занимават и други нашумели

петролни фирми. Малките ударчета на малките фирмички с по някоя

и друга цистерна са само бели кахъри.

Специалният режим на временен внос, който също е

тясно свързан с безмитните зони, пък доведе дотам, че в момента

в страната функционират мощности, които, погледнати отвсякъде,

няма как да бъдат изнесени отново извън територията на държавата.

Характерен пример в това отношение е печатницата на Пресгрупа

168 часа, която бе внесена с документи, оформени като

временен внос, от което хазната щеше да загуби 9 млрд. лева. Благодарение

на усилията на новото ръководство на ГУ Митници тези

пари влязоха в съкровищницата, но има още стотици подобни сделки,

от които вземанията практически са невъзможни. От началото на

тази година са били подадени общо 1 500 000 митнически декларации,

но според познанията на митничарите по-голяма част от тях не са

били направени митнически вземания, защото стоките са били обработвани

по т.нар. специални режими. Казано иначе, минавали са през безмитните

зони или като стоки за реекспорт. Загубите за държавата от тези

невземания се изчисляват на милиарди левове.

Прекъсването на подобна порочна практика е една от

основните цели на подготвения проектозакон за митниците. Неговото

бързо приемане се налага и от желанието ни за влизане в Европейския

съюз, в който процесите на интеграция доведоха и до унифицирането

на законодателствата на отделните страни по отношение на митническите

разпоредби.

МИТНИЧЕСКИЯТ КОДЕКС НА ЕС

е еталонът, по който ще се урежда и въпросът с антрепозитните

складове у нас. Режимът митническо складиране е един

от петте митнически икономически режима, които се разрешават в

страните членки на Европейския съюз. Във всеки случай възстановяването

на антрепозитните складове, предвидено в новия проектозакон, не

цели ограничаването на трансграничната търговия, а само нейното

по-стриктно, ясно и детайлно регламентиране. Според предложените

разпоредби в антрепозитните складове ще могат да се извършват

само обичайни операции, свързани със запазване качеството на складираните

стоки, с подобряване на търговския им вид или с подготвянето им

за доставка или препродажба. Съществуват, разбира се, и множество

конкретни клаузи, регламентиращи гаранциите по оставените на склад

стоки, осъществяването на антрепозитния режим, оформянето на митническите

документи и материалната отчетност...

Кога, дали и в какъв вид ще бъде приет предлаганият

от ГУ Митници законопроект е въпрос, който ще бъде

решаван от законодателите. Всъщност създаването на антрепозитни

складове не е новина. То е само заявка за опит да се запушат поне

част от каналите, по които покрай държавната хазна изтичат предназначените

иначе за нея приходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във