Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТ МУЛТИВОЙНАТА ДО ДПС-2


Изминалите 354 дни от 1998 г. са все още само едно
непрочетено минало. Хроника, подредена под напора на отминали
очаквания и остарели потребности. Времето е картотекирало събитията,
а прочитът им се пада на бъдещето, което под лупата на собствените
си интереси ще влага в тях все нови и нови символи.


Безспорно е все пак, че 1998 г. се роди под заревото
на една току-що пламнала битка. След провала на поредните газови
преговори в Москва на 16-и декември 1997 г. медийните задявки
между правителството и Мултигруп се превърнаха в схватка,
белязала управлението на страната за целия следващ период. И както
предрече тогава в. БАНКЕРЪ: Когато след 12 месеца
коледните празници отново оживеят с веселието си, една от страните
вече ще може спокойно да се поздрави с победата. Това бе
и един от най-важните успехи на управляващите през отиващата си
година -


победата на държавата над империята на Мултигруп


На нейния фон всички политически разкази за 98-а
изглеждат някак скучни и безсмислени. Скучни, защото са лишени
от неразгадаемата интрига. Безсмислени, защото в повечето случаи
завършват там, откъдето са започнали.


Дванадесет месеца например опозиционните сили все
се обединяват. Опитите все излизат неуспешни и обединението всеки
път се отлага. В края на годината обединението си
е на същото място, откъдето тръгна. Още в първия си брой за 1998
г. в.БАНКЕРЪ отбеляза, че опозицията няма да
се обедини. Времето оправда тази прогноза, която със сигурност
ще запази актуалността си и през новата година.


Започналата политическа ваканция обаче ще отбележи
края на скуката в пленарната зала. Приспивните политически дебати
ще останат между прашните страници на вече затварящия се календар.
Новата година ще забавлява публиката с много по-чести депутатски
сблъсъци и с далеч по-разпалени емоции. Приближаващите избори
ще покачват градусите на напрежението с всеки изминал час, но
качествени промени в разпределението на силите няма да има.


Още през третата пленарна седмица на отминаващата
година парламентарната група на социалистите поиска да се гласува
вот на недоверие към кабинета на Иван Костов. Поводът - забавянето
на реформата в здравеопазването. Тогава нито една от останалите
политически сили не подкрепи искането. През новата година обаче
такъв опит вероятно ще събере много повече единомишленици. Искането
за гласуване на


вот на недоверие към правителството


вероятно ще бъде внесено в Народното събрание още
през първите месеци на 1999 година. Но и този път кабинетът ще
бъде подкрепен не само от депутатите на управляващата коалиция.


Оставки бяха искани на повече от половин дузина министри.
В този смисъл Евгений Бакърджиев, Муравей Радев, Веселин Методиев,
Венцислав Върбанов и Богомил Бонев са безспорните звезди на приключващия
политически театър. Вдигането на новогодишната завеса може би
ще поднесе нови любимци на парламентарната опозиция.
Друг е въпросът, че всяка смяна, която Иван Костов ще предприеме
през следващите месеци в състава на Министерския съвет, ще е продиктувана
от ясна политическа цел, а не от истерията за несправяне със задълженията,
поддържана от опозиционните политици.


Загърбващата ни вече 1998-а беше


година на конгресите


Учредителни, възстановителни, междинни, редовни...
Какви ли върховни партийни форуми не се състояха?


На 28 февруари Българската Евролевица най-после проведе
своя закъснял учредителен конгрес. Нищо ново, писа по този повод
в.БАНКЕРЪ, пак Александър Томов с дружина.
Новата партия се записа в хрониката на актуалния политически процес,
но не се превърна в обещание за по-ясно бъдеще. Дали Евролевицата
ще стане масова организация с централна роля в борбата за разпределение
на властта в държавата, или ще остане дребна центристка структура
със скромни клакьорски функции, все още зависи много повече от
решенията в централата на БСП, а не от Александър Томов.


Безспорно конгресът на годината бе форумът
на Социалистическата партия. Извънреден, изнервен, едва дочакан,
той дойде и си отиде, без да промени нищо. Нито вътре в партията,
нито в политическата атмосфера извън нея. БСП не изживя своя политически
катарзис, затова и досега не успява да преосмисли бъдещето си.
На 22 декември, точно преди две години, на един доста по-истински
и по-драматичен форум, Жан Виденов абдикира и от партийната, и
от държавната власт. Раните, отворени в навечерието на онази Коледа,
още грозят снагата на столетницата, а времето само отброява несъстоялото
се пречистване. Така Георги Първанов, набиращ все повече инерция
в бавния си устрем към неидентифицираната промяна, продължава
да води партията към


сигурното обещание за провал


на местните избори.


Десетата национална конференция на СДС не беше нито
толкова емоционална, нито толкова нетърпеливо очаквана. Обявена
като междинна, тя имаше за цел предимно да отчете
края на строителния период в партията и да разграничи
етапа на партийното структуриране от този на качественото и ценностно
изграждане на организацията. Още в началото на февруари в. БАНКЕРЪ
отбеляза, че всички послания и внушения на сините лидери ще бъдат
мотивирани от подготовката на партията за навлизането й в местната
власт. Точна идентификация на политическите партньори и опоненти,
определяне на прости, но твърди правила на играта, конкретно разпределение
на отговорностите и стриктно организиране на правомощията. На
17 и 18 октомври ораторите на конференцията потвърдиха точно тези
очаквания. Повеля за сътрудничество с всички политически сили,
освен с БСП, желязна дисциплина в партийните редици и ефективен
самоконтрол на всички нива в организацията. Да не летят жалби
и оплаквания към централата за дребни проблеми, преди да са използвани
всички начини за разрешаването им на по-ниско ниво, призова от
трибуната Екатерина Михайлова. Който допусне подчинената му структура
да загуби местните избори,


ще си отиде


предупреди пък председателят Иван Костов.


Сбогуване със синьото детство, може да се нарече
десетият национален върховен форум на СДС. Грешките се прощаваха
дотук. Синята партия се превърна в машина за власт.


Не един, а два конгреса проведе БСДП. През октомври,
в Пловдив, делегатите избраха за председател на партията Йордан
Нихризов, месец по-късно - във Варна, други делегати гласуваха
за Петър Агов. Кой - крив, кой - прав, остава да реши съдът.


Конгреси проведоха и двете БЗНС-та, представени в
парламента. И Анастасия Мозер, и Петко Илиев запазиха постовете
си. Докога, вероятно ще ни отговори бъдещето.


Учредителна конференция събра в НДК и либералните
формации. Либерал-демократичният съюз с почетен председател Желю
Желев и половин дузина съпредседатели на ротационен принцип е
най-новата придобивка в дългия списък от политически партии в
България. Освен него и Евролевицата, през отиващата си 1998 г.
се родиха, без все още да успеят да проходят, Съюз Социалдемокрация
на д-р Петър Дертлиев и проф. Кръстьо Петков, местната либерална
партия на Арлин Антонов, новата стара бизнеспартия на Жорж Ганчев
и ДПС-2 на Гюнер Тахир.


И това ако не е плодородна година...

Facebook logo
Бъдете с нас и във