Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТ МНОГО ЧЕШКА БИРА И БЪЛГАРСКИ ДАНЪЦИ БОЛИ ГЛАВА

Заместник-министърът на финансите Николай Георгиев, пред в.БАНКЕРЪ, Прага, 25 септември


Г-н Георгиев, какво е общото между чешката бира и българската данъчна политика?


- И от двете боли главата, ако прекалиш с тях.

А вас няма ли да ви заболи главата от данъчната политика, която провеждате?


- Това никога няма да се случи нито с мен, нито с който и да е в Министерството на финансите, защото ние не прекаляваме нито с данъците, нито с бирата.

С какво не прекалявате, с намаляването на данъците ли?


- По-точно е, ако се каже, че не прекаляваме с техния размер. Винаги се стремим той да е оптимален.

Има ли за какво да се притесняват МВФ и Световната банка по отношение на България?


- От разговорите, които проведохме до момента с представителите на МВФ, не съм останал с впечатлението, че им създаваме главоболия. Българската делегация се срещна с директора на Първи Европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер, със заместник-главния управляващ директор Стенли Фишер и с председателя на изпълнителния съвет на Фонда Хорст Кьолер. Всички те смятат, че България е преминала най-тежкия етап от реформите и са единодушни, че Фондът е готов да предостави финансова подкрепа на страната ни, ако българските власти я поискат. При едно споразумение с МВФ обаче невинаги финансовата страна е най-важната. Наличието на споразумение е печат за одобрение на икономическата политика, която провежда България. А това се приема много добре от чуждестранните инвеститори. Освен това една програма с Фонда има много силен дисциплиниращ ефект за финансите на държавата и за икономиката й като цяло.

Правителството вкара в Народното събрание проектите за изменение на четири данъчни закона, чиято цел е през следващата година да намалят данъка върху печалбата, върху общия доход, социалноосигурителните вноски и да съкратят сроковете за възстановяване на ДДС. Как точно преценихте кой данък с колко да намалите?


- Според икономическата теория с приоритет трябва да се намаляват преките данъци - върху печалбата и върху общия доход. Основната фискална тежест трябва да пада върху косвените данъци - ДДС и акцизите. Икономическият смисъл на такава политика е чрез нея да се стимулират производителите, а не потребителите. Ако един човек се колебае дали да похарчи 1 лев или да го спести, по-добре е да го спести.

Но голяма част от производителите у нас - най-вече малките и средните предприятия, разчитат на българския пазар. Не е ли по-добре първо да се създадат условия за увеличаване на платежоспособността на населението, за да се разшири потреблението, да се разраснат фирмените обороти, а след това да се облекчава натрупването на капитал?


- Не мисля, че това е правилна политика. Това е все едно като барон Мюнхаузен да искаме да се измъкнем от блатото, като сами се изтеглим, дърпайки косите си. Ако чрез стимулиране на потреблението бе възможно да се постига растеж, никога и никъде нямаше да има икономически кризи. Защото най-лесната и популярна мярка е да се увеличават доходите и да се стимулира потреблението. За една слабо отворена икономика като българската изкуственото стимулиране на потреблението, което не съответства на производителността, ще доведе до рязко увеличаване на вноса и до нарастване на инфлацията. Тъй като производителят ще си помисли дали първо да инвестира в ново оборудване, или да не вдигне малко цените на стоките, за да изравни търсенето и предлагането. Негативните ефекти на политиката за стимулиране на потреблението са много по-големи, отколкото позитивните. Тя заплашва с увеличаване на дефицита по текущата сметка и на инфлацията.

Защо въобще трябва да се бави връщането на данъчния кредит? Не е ли възможно да се извършват по-бързи данъчни проверки и кредитът по ДДС, поне на големите фирми, да се връща незабавно, а не след четири месеца? Все пак става дума за много пари...


- И аз искам да карам Мерцедес, но нямам такава възможност. Срокът за връщане на ДДС на големите фирми износители и сега е 45 дни, което според мен е напълно нормално. За останалите дружества - от следващата година срокът за връщане на ДДС се скъсява от шест на четири месеца. Според мен е намерен добър баланс между интересите на данъкоплатците и на Министерството на финансите, което трябва да провери дали на фирмата й се полага връщането на данъчен кредит.

Едва ли е тайна за вас, че фирмите в България много лесно укриват печалбите си. Защо тогава наблегнахте на облекченията именно по отношение на данък печалба, а не свалихте по-чувствително данъка върху общия доход?


- Не знам какво разбирате под укриване. Постъпленията от данък печалба са 800 млн. лв. годишно. Но ако приемем, че много фирми укриват печалбите си, правителството трябва да ги постави в среда, която да направи това неизгодно за тях. С намаляване на данъка върху печалбата, първо, стимулираме фирмите да произвеждат повече и, второ, ги мотивираме да извадят на светло печалбата си, защото от укриването й те ще печелят по-малко, отколкото ако я декларират и платят данък върху нея.

Като се грижите толкова за собствениците на фирмите, защо не намалихте и данъка върху дивидента?


- В момента данъкът върху дивидента е 15% и не виждам основания да бъде намален още. Нашата идея е през 2002 г. да уеднаквим всички ставки по Закона за корпоративното подоходно облагане. Така и данък печалба, и данъкът върху дивидента ще са 15 процента.

А защо финансовото министерство не прекрати практиката с авансовото облагане върху печалбата на базата на резултатите на фирмата от предишната година?


- Намаляването на данъка върху печалбата ще се отрази и върху авансовите вноски и, противно на някои твърдения, това ще стане още през тази година. Но те ще се изчисляват на базата на текущия финансов резултат. С авансовите вноски ние донякъде улесняваме фирмите и осигуряваме равномерни постъпления в бюджета. Представете си какво ще стане, ако фирмите трябва да плащат наведнъж една значителна сума в бюджета.


По всяко време от 1 април до 31 декември те могат да подадат декларации за намаляване на авансовите си вноски, ако преценят, че по тях ще внесат в бюджета повече пари в сравнение с реалния размер на данъка, който ще трябва да платят върху печалбата си за същата година. Освен това не се налага да се извършва ревизия на фирмата, за да може тя да си получи от хазната обратно надвнесената сума по данък печалба. Все още съществува проблем и ако фирмата е надвнесла суми към общините, тъй като много от тях нямат ефективна система за възстановяване на надвнесения данък.

В последна сметка какво се реши: ще се въвежда ли ДДС за туроператорите?


- Още през ноември 1999 г. бе ясно, че от началото на 2001 г. данък върху добавената стойност ще плащат и туристическите оператори. Останалите фирми, работещи в туризма, и сега си плащат ДДС. То влиза в цените на стоките и услугите за всички български граждани и неорганизирани чуждестранни туристи, които почиват в нашата страна. Единствено организираните чуждестранни туристи, които идват у нас с посредничеството на туроператорите, досега не плащаха ДДС. Не виждам защо те да ползват преференции.

Но по този начин можете да намалите валутните приходи от туризма. Не се ли опасявате, че с въвеждането на ДДС за туроператорите ще се вдигат цените на туристическите услуги и много чужденци ще се откажат да почиват у нас?


- Това е въпрос на пазар. Българските туристически фирми би следвало да привличат туристите не само с ниските цени, но и с по-качествени услуги. Освен това нито един сектор няма да пострада, ако държавата прибере 20% от комисионата на посредниците му. По изчисления на Министерството на финансите приходите от ДДС върху туроператорите ще са 80 млн. лева. Ако този данък не бъде въведен, въпросните милиони трябва да бъдат взети от някъде другаде.

Facebook logo
Бъдете с нас и във