Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТ КОГО СЕ БОИ АГДЖА?

Мехмет Али Агджа продължи да атакува Ватикана. В интервю за римския в.Република тези дни той поиска да бъдат разкрити интригите в папската държава. Те се избиват помежду си, способни са на всичко и аз се страхувам за живота си, заявява Агджа.


В следственото дело срещу Мехмет Али Агджа за покушението срещу папата има един любопитен документ. Според него на 18 май 1981 г. гражданинът Даниел Пойей, роден в Ница и живущ в Болоня, телевизионен журналист, е декларирал пред следователя: Моят колега Питър Селиндж ми възложи да предам (на следствието - б.а.) един плик с негатива на снимка, която е направена на площад Свети Петър няколко минути след деянието (б.а - атентата срещу Йоан Павел II). Той ми предаде и едно писмо на английски, което обясняваше този факт.


Писмото, което след това е приложено към делото срещу турския терорист, обяснява, че ЦРУ е разполагало с информация за отправена от Съветския съюз молба към Организацията за освобождение на Палестина да обучава турци, които в миналото провеждали терористични операции за нея. Твърди се, че в централата разполагали със сведения, че три години преди атентата от 1981 г. е бил дискутиран план за убийството на на папата, но този план бил отменен в последния момент... Тези информации би трябвало да доведат италианските власти до извода, че атентатът срещу папата бил ръководен от КГБ, заключава документът.


На споменатата от Пойей снимка се вижда млад мъж, за когото американският телевизионен журналист твърди, че е тичал през площада с револвер в ръка веднага след изстрелите.


При арестуването на Мехмет Али Агджа след покушението срещу папа Йоан Павел II му е обяснено, че има правото да не отговаря на въпроси. Той заявява: Аз искам да отговарям, и признава, че е извършил покушението и че е притежавал автоматичен пистолет с 12 патрона, с който стрелял два пъти. Първият изстрел беше прицелен в папата, когото исках да улуча. Вторият изстрел дадох, защото изпаднах в паника, словоохотливо обяснява Агджа.


Според лекарското заключение Йоан Павел II е бил улучен от три пистолетни куршума. Това означава, че Агджа или не казва истината, или действително на площада е имало втори стрелец. В протокола за разпита на свидетели се твърди, че между втория и третия изстрел е имало малка пауза. Пак според свидетели - не един, а двама младежи са напуснали площада с подозрителна бързина. Никой не им е попречил, тъй като те били в непосредствена близост до папата.


Благодарение на случаен фотограф единият подозрителен мъж е запечатан на лента. Полицейската проверка установява, че бягащият е турският гражданин Йомер Ай, притежаващ паспорт на името на Гилип Йълмаз. При обиска в стаята в пансиона, където Мехмет Али Агджа живее непосредствено преди атентата, полицията открива турски паспорт на името на Фарук Йозгун. Фалшивите паспорти на Агджа и Йомер Ай имат последователни серийни номера и са издадени в един и същи ден от един и същи полицейски участък. И носят подписа на един и същ офицер. Като капак според документите Агджа и Ай са родени в един и същ анадолски град.

Малатия

е един провинциален град в Турция, станал известен единствено с факта, че в него на 9 януари 1958 г. е роден Мехмет Али Агджа. В покрайнините му е кварталът с бараки Йезилтепе, където Агджа прекарва детството и юношеството си. Къщата на родителите му е колиба от глина и дърво, градината зад нея е толкова голяма, колкото да ги снабдява с лук и домати. Говори се, че баща му бил пияница. Когато той умира, Мехмет е само на осем години. Майката Мюзеин трябва да се грижи за трите си деца - Аднан и по-малката дъщеря Фатма. Бъдещият терорист завършва основно училище и влиза в гимназията. Според сп. Щерн (21 май 1981 г.) мечтата на Мехмет е била да стане учител, но му пречи липсата на усърдие и упоритост.


Безспорното за това време е, че Агджа няма пари. До 13 декември 1977 г., когато неизвестно кой открива на негово име сметка с над 40 000 турски лири в една от големите турски банки. По тогавашния курс това съответства на 3500 г. марки - фантастична сума за един беден младеж. За една година сметката набъбва до около 25 000 марки. За какво е получавал тези пари Агджа и до ден днешен не става ясно. Има и съмнения дали е можел да ги харчи за лични нужди...


Когато на 13 май 1981 г. стреля срещу папата, Агджа едва ли се е надявал да напусне пл. Свети Петър в Рим като свободен човек. Вероятно му е хрумвало, че множеството би могло да го линчува. И би трябвало да му е съвършено ясно, че може да разчита на помощ и евентуално освобождаване само ако запази в тайна истинските подбудители на атентата. За да избегне подозрението, че е религиозен фанатик и ислямски фундаменталист, Агджа представя пред следователите баснята, че през Сирия заминал за Ливан, където го обучават 40 дни, и става специалист в използването на оръжие и във фалшифицирането на паспорти. Според неговата версия, като се върнал в Турция, Мехмет поддържал връзки с десни, леви и религиозни терористични групи.

Чий стрелец е Агджа

става ясно след убийството на главния редактор на турския вестник Милиет Абди Ипекчи. Агджа разстрелва Ипекчи с пистолет на 1 февруари 1979 г. и успява да избяга. Полицията го арестува на 6 юни същата година. Макар срещу него да няма никакви сериозни доказателства, освен една снимка - фантом, той признава, че е убил Ипекчи. Не отрича и принадлежността си към десните терористи, с което сякаш сам си надява примката. Запитан за пистолета Валтер, с който е застрелял видния турски журналист, Агджа отговаря, че го е получил от един от водачите на Сивите вълци Мехмет Шенер.


Процесът срещу Агджа за убийството на Ипекчи започва през ноември 1979 година. Пред съда той вече отрича да е извършил убийство, но заявява, че знае кой го е извършил. В последните си изявления през съда, малко преди да избяга от строго охраняваното крило на военния затвор Картал-Малтепе, Агджа прави тайнствени намеци, които съдържат заплаха за стоящите зад него. На 25 ноември 1979 г. той сменя затворническото облекло с изгладена армейска униформа, качва се в джип и небрежно поздравявайки постовите, преминава през четирите стоманени врати, които делят вътрешното ядро на затвора от заобикалящия го свят. Убежище му дава членът на Сивите вълци Тимур Селджук. Организатор на бягството е Орал Челик, шеф на организацията на вълците в Малатия.


Според истанбулската военна прокуратура бягството е дело на широко разклонена тайна организация, проникнала дълбоко в държавния апарат. На пресконференция военен говорител недвусмислено дава да се разбере, че за такава тайна организация военните смятат Сивите вълци. Двама офицери и осем войници са осъдени заради нарушаване на задълженията си по охраната, което подпомогнало бягството на Мехмет Али Агджа. В началото на 1980 г. той е осъден на смърт. Наред с това е заподзрян в убийството на студента Хайдар Сейранджа и на информатора на в.Миллиет Рамазан Гюндюз.

Атентатът срещу папата

е планиран още в края на 1979 г., смятат анализатори.


Случайно или не, Агджа избягва от затвора точно четири дни преди обявената визита на Йоан Павел II в Турция. В деня на бягството той изпраща писмо до в.Миллиет, в което с характерна за времето стилистика пише, че западните империалисти, страхувайки се да не би Турция заедно с братята си от ислямските страни да изгради нова политическа военна и икономическа сила в Близкия изток, изпращат командира на маскираните кръстоносци папа Йоан Павел II в Турция. Ако нежеланата визита не бъда отменена, аз ще застрелям папата. Това е единствената причина за бягството ми от затвора.


Още на 27 ноември 1979 г., само два дни след това, римският вечерен вестник Корриере делла сера съобщава за заплахите срещу папата. По време на папската визита турската столица Анкара прилича на военен лагер.


През пролетта на 1980 г. Мехмет Али Агджа се връща в Истанбул. Вълците му дават 50 000 г. марки и под името Йогиндер Сингх го изпращат в Европа. За това пътуване той излива по-късно една смесица от истина и лъжи, които не помагат на неговата защита, но могат успешно да прикрият евентуални стоящи зад него хора и организации.


От непубликувани поверителни документи се разбира, че Мехмет Агджа е бил обект на атентат в тогавашната Западна Германия. Твърди се, че турци, които го смятали за много приказлив и незаслужаващ доверие, поставили взрив под колата му. В същото време бъбривият атентатор, за който има убедителни доказателства, че е привърженик на крайнодясната Партия на националистическото движение, е заплашвал със смърт на 28 април 1981 г. в Холандия турчин с левичарски убеждения. Пак според архивите на Агджа се приписват три жестоки убийства, извършени през 1980-1981 г. в Западна Европа.


Явно Агджа има основания за много страхове и вероятно затова за него е по-безопасно да стои непрестанно в центъра на общественото внимание. То е неговата най-добра защита. И той ще продължи да го държи нащрек. Искам истината за третата тайна от Фатима, каза той в началото на седмицата и продължи да пита: Защо за 40 дни промениха версията и защо държат сестра Лучия, единствената жива от трите португалски овчарчета, свързани с видението на Богородица от Фатима, практически като отвлечена заложница?


Колкото до българската следа в атентата срещу папа Йоан-Павел II, от нея останаха 51 опашати лъжи, изречени от Мехмет Али Агджа и приети от италианските следователи. Както и срамежливо свежданите погледи на българските държавници, когато стане реч за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във