Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТ ДЛЪЖНИК - КРЪШКАЧ КЪМ РАВНОПРАВЕН ПАРТНЬОР

Започването на преговори за уреждането на един необслужван
дълг е като да се прекрачи прага на чистилището. Признаването
на задължението е само първата стъпка, но все пак именно тя те
издига от неприличното положение на нередовен длъжник кръшкач,
до готов за преговори партньор. Останалият път е страдание и нищо
повече.


През 1991 и 1992 г. България на два пъти надникна
в дълговото чистилище. Тогава тя започна преговори за уреждането
на външните си задължения с държавите - нейни кредиторки, обединени
в Парижкия клуб, и с частните си заемодатели, консолидирани в
Лондонския клуб. Преговорите с официалните кредитори все още продължават.
Досега са приключили три тура и са уредени задълженията ни към
една дузина държави.


През 1994 г. България регулира и задълженията си
към Лондонския клуб, които от 12 млрд. щ. долара бяха редуцирани
на около 6.3 млрд. щ. долара и разсрочени до 2025 година. Още
тогава няколко задгранични руски банки - Донаубанк, Ост-Вест Ханделсбанк,
Москоу народний банк (централата й в Лондон и клонът й в Сингапур)
и Юробанк, отказаха да се включат в Лондонския клуб. Впоследствие
техните вземания от България бяха изкупени от Руската централна
банка и от Внешэкономбанк и бяха включени като вземания на руската
федерация при уреждане на взаимната задлъжнялост между България
и Русия. През 1995 г. руснаците признаха, че след изчистване на
взаимните задължения имат да дават на България около 100 млн.
щ. долара.


Така неуредени останаха наши задължения за над 1.2
млрд. щ. долара. В началото на тази година България призна дълг
от 358.4 млн. г. марки (201.5 млн. щ. долара) към Германия. В
края на юли правителството одобри и проект на споразумение за
уреждане на задължения от 123.6 млн. г. марки (69.4 млн. щ. долара)
към Полската народна банка. Очаква се споразумението да бъде подписано
в началото на септември тази година от финансовия министър Муравей
Радев и от президента на ПНБ Хана Гронкевич-Валц, а в края на
същия месец то да бъде ратифицирано и от българския парламент.


Съществен напредък правителството отбеляза и по уреждането
на италианския дълг на Стопанска банка към Instituto Bancario
San Paolo di Torino - 128 млн. г. марки (71 млн. щ. долара) и
на испанския дълг на МИНЕРАЛБАНК към Banco Espana Exterior - 4.1
млрд. песети (30 млн. щ. долара). В предишните си броеве (бр.
30 и 31 от 1998 г.) в.БАНКЕРЪ подробно информира за
хода на преговорите и за предложените схеми за изчистването на
тези задължения. Очаква се окончателните споразумения между България
от една страна и Италия и Испания от друга да бъдат подписани
до края на годината. По подобна схема - замяна на дълг срещу собственост,
се очаква да се уреди и австрийският дълг на Стопанска банка -
742 млн. шилинга (74.2 млн. щ. долара) към Bank Austria.

Facebook logo
Бъдете с нас и във