Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТ ДЕНОМИНАЦИЯТА ЩЕ СПЕЧЕЛИ ЕДИНСТВЕНО ХАЗНАТА

Орязването на три нули от курса на лева към германската марка ще промени не само цените на стоките и услугите - каквито са представите на мнозина, но коренно ще промени и параметрите на българския капиталов пазар.


Според Търговския закон учредяването на акционерно дружество (АД) без подписка става с уставен фонд от 50 млн. лева. При подписка числото е 100 милиона. След деноминацията тези капиталови параметри ще станат съответно 50 000 и 100 000 лева. А в далечната 1991 г., когато бе приет Търговският закон и когато по своята покупателна способност левът бе почти равен на бъдещия деноминиран лев, минималният капитал за учредяване на АД бе съответно 1 и 5 млн. лева. Впрочем тези цифри дословно повтаряха капиталовите нормативи, необходими за учредяване на акционерна фирма, въведени с прословутия Указ 56 през неинфлационната 1988 година.


Следователно след деноминацията размерът на собствения капитал, с който може да се учреди едно АД, ще се съкрати между 20 и 50 пъти в сравнение с 1991 година.


Десетократно към 1 юли 1999 г. ще намалее и размерът на минималния изискуем капитал, необходим за учредяване на ООД. През 1991 г. той бе 50 000 лв., а отскоро - 5 млн. лв., които след по-малко от година ще бъдат равни на 5000 лева. С други думи, и тази особено разпространена форма за правене на бизнес ще се декапитализира изцяло, ако правителството и Народното събрание не побързат да променят Търговския закон.


Следващият много съществен проблем са емитираните вече акции. Според Търговския закон техният номинал не може да бъде по-малък от 100 лв. - норма, определена през 1991 г. и отново възхождаща към Указ 56. След деноминацията на лева тази лицева стойност ще бъде равна на... 10 стотинки. Очевидно законодателят е принуден да увеличи десетократно - от 10 стотинки до 1 лев (или 1 марка) минималната цена на една акция, за да я приближи до разумни минимални размери. Една марка или 1 долар е и минималният номинал на една акция на Запад.


Въпросът е, че много търговски дружества и банки са емитирали акции с лицева стойност между 100 и 1000 лева. Така те задължително ще трябва изцяло да преструктурират номиналния строеж на своя уставен фонд. Типичен пример е Ем Джи Елит холдинг, чиито книжа имат номинал 100 лева. Най-късно до 31 декември 1999 г. управата на холдинга ще е необходимо да съкрати десетократно броя на емитираните акции, за да доведе лицевата им стойност до 1 нов лев или 1000 стари без увеличение на капитала. След тези промени всеки акционер записал през 1996 г. акции в бившия приватизационен фонд Мултигруп елит, ще притежава дялово участие от... 25 акции по 1 лев.


Друг христоматиен случай е Кредитна банка, чиито книжа имат номинал 500 сегашни лева всяка. През 2000 г. всеки акционер, който притежава в момента две акции, ще получи след тяхната замяна с нови по една акция от 1 лев.


Проблеми ще настъпят, когато броят на ценните книжа, които притежава един акционер, е нечетен - 5 - 13 - 51 или 777. Тогава притежателят им ще трябва да реши как да ги преобразува - да продаде част от тях или да купи нови. Всъщност ако се приеме, че минималната лицева стойност на една акция е 1 нов лев, това значително ще опрости всички процедури по измъкване на акционерите от този хаос.


Приятното е, че всички споменати промени ще обогатят единствено хазната. Да си представим само колко ще струва преиздаването на нови акции и тяхното превръщане в безналични, съгласно закона, от всички съществуващи АД. Към тези немалки ще се прибавят и парите, които ще се плащат в съда и за публикация в Държавен вестник.


За капак, след деноминацията на лева, започваща на 1 юли следващата година, всички еднолични търговци и търговски дружества ще е необходимо да направят към 31 юни и 31 декември 1999 г. едновременно по две счетоводни приключвания в нови и в стари левове, защото иначе не може да се осъществи приемственост в балансови стойности на техните активи и пасиви към началото и края на 1999 г. и в началото на следващата 2000 г., когато ще се използват само новите левове.


Ще го загазят и банките. Представете си, че имате салда по банковите си сметки да речем от 1578 и 1731 лева и те следва да бъдат окончателно преизчислени в деноминирани левове към 31 декември 1999 година. В нови пари това прави 1.578 и 1.731 лева. Но понеже салдата по банковите сметки се водят до втората цифра, след запетаята винаги ще остане някакъв остатък - прословутата трета цифра. Така ще се формират огромни положителни или отрицателни салда в зависимост от това, дали обслужващата банка ще ги закръгля към 10 - когато третата цифра в остатъка по сметките е по-голяма от 5, или ще я връща назад към нулата - ако е по-малка. В първия случай финансовата институция ще добавя пари към сметката на своя клиент, а във втория - ще дърпа пари към себе си и дори ще печели.


Без съмнение за решването на този финансов проблем трябва да се мисли още отсега.

Facebook logo
Бъдете с нас и във