Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОТ БАЛКАНСКИЯ КЪМ АМЕРИКАНСКИЯ МОДЕЛ

Нова дясна партия ще прави опити да измести СДС от запазеното й място в политическата скала. Дванадесет години синята партия беше основната алтернатива на БСП, но след парламентарните избори на 17 юни политическото пространство у нас е коренно прекроено. НДСВ избута двете главни политически сили досега в пленарните кьошета. Лидерите му заявиха, че в най-скоро време движението ще се превърне в напълно легитимна партийна структура, която ще съответства изцяло на изискванията на българското законодателство. Ние ще създадем партия от американски тип, без тежки и тромави структури, с малка членска маса, обясни един от идеолозите на новата формация Мирослав Севлиевски.
След шока от народния вот сините за втори път бяха потресени от амбициите на движението. Американската партия, макар и още непокълнала, сериозно заплашва бъдещето на СДС и причините за това са много.
Първо, от две години съюзът се намира в тежка структурна и организационна криза и е твърде изтощен от безкрайните вътрешни битки и крамоли, за да устои на агресивността и ентусиазъм на новите политически играчи.
Втората причина е подчертано клиентелисткият характер на СДС. Синята партия бе създадена с решение на 10-ата националната конференция през март 1997 година. До парламентарните избори тогава оставаше месец, но за всички в България беше ясно, че те ще бъдат убедително спечелени от нея. Влизането във властта накара много хора по чисто икономически, а не политически подбуди да станат членове на победилата организация. Сега същите тези хора нямат никакви мотиви да запазят членството си. Затова и твърдението на царските хора, че цели регионални структури на сините вече заявявали готовност да се прехвърлят в новата дясна формация, изглежда много правдоподобно.
Главният секретар на СДС Пламен Иванов категорично отказа да коментира тази информация, макар че, както сам призна, не може и да я отрече. Той обаче не се притеснявал от подобна тенденция, тъй като тя била извън истинския дневен ред на обществото. Днес то се интересувало не от нови партии, а от новия парламент и новото правителство.
Иванов може да се окаже по-прозорлив, отколкото изглежда на пръв поглед. Явно, от формулата на правителството и най-вече от това, дали СДС ще участва в него, или не, ще зависи и доколко агресивно ще подходят учредителите на новата партия към синия съюз. Ако лидерите от Раковски 134 в крайна сметка подпишат коалиционно споразумение с НДСВ, царедворците със сигурност ще трябва да проявяват известна толерантност към парньорите си. Това обаче едва ли ще ги откаже от идеята за създаването на авторитетна организация в дясното политическо пространство.
От друга страна участието на СДС във властта може да се окаже фатално за мотивирането на най-верната партийна маса. Тези автентични седесари, които са в партията не заради постове и облаги, трудно биха преглътнали евентуалното съглашение с царя, който се превърна в предизборната компания в основния съперник на сините. Затова пък на седесарите-монархисти и седесарите-клиентелисти ще им олекне на сърцата.
Ако СДС е кауза, ще оцелее, ако е сбор от клиенти - ще загине, каза Иван Костов, сдавайки поста пред Националния съвет. Костов очевидно е имал предвид бъдещето на партията в опозиция, но някои от най-мощните й клиенти отгърмяха, без да дочакат развитието на събитията. Първо се изнесе Христо Бисеров заедно с целия си отбор от позамогнали се юнаци като Йордан Цонев, които се опитаха да пресрещнат царската вълна преди да е стигнала до властта. След това със своя позиция излезе групата на Стефан Софиянски. Това накара сини партийци да предрекат, че бъдещето на столичния кмет е сред царедворците и че ще е вторият премиер на царското мнозинство след година-две.
Често сред обвиняваните за разнобоя в СДС е и софийският син шеф Евгений Бакърджиев. За него обаче в сините редици признават, че е седесар, има нюх към партийния живот и е единственият, който се грижи за хората на партията. Последното сигурно е казано по повод притесненията на голяма част от служителите в държавната и местните администрации от чистки и неправомерни уволнения след изборите. От НИС сухо коментирали подобна перспектива с думите, че това е съвсем нормално. При всички тези обстоятелства ще е съвсем нормално и ако шестедесетхилядната преди две годни партия в най-скоро време се свие наполовина.
Царските хора също нямат амбициите да трупат огромна членска маса, която и без това не е правопропорционална на ефективността на една политическа формация. Доказаха го и последните парламентарни избори и неефективните местни партийни структури с хилядите си претенции и вечни неразбории. На практика централните ръководства на партиите у нас сякаш са обречени да се занимават с дребнавите дрязги между местните функционери и почти винаги да се превръщат в техни заложници.
С прилагането на американския партиен модел царските хора ще се опитат да избегнат тези родилни петна в българския партиен живот. А дали по този начин няма да си лепнат други е въпрос, който и теоретици, и практици вероятно ще нищят през следващите една-две години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във