Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОСЪЗНАХ СЪЩНОСТТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИНТРИГА

Г-жо Михайлова, случайно ли влязохте в политиката, или съзнателно избрахте политическата кариера?


- Не съм си представяла, че ще правя политическа кариера. Но през 1989 г., когато започнаха събитията, почувствах, че не мога да остана встрани. Усетих необходимост да подпомогна по някакъв начин развитието на демократичните процеси в страната. Така се включих в Българското сдружение за честни избори. До 1991 г. бях председател на сдружението в Пазарджик. Същата година беше издигната кандидатурата ми за народен представител, но тъй като бях четвърта в листата, не предполагах, че ще вляза в парламента. Оказа се точно обратното. Колелото ме завъртя и.... ето така започна вече по-сериозната ми политическа кариера. Престанах да се занимавам с адвокатската си дейност, защото нямах физическата възможност да се справям и с двете неща. Съсредоточих се върху работата си на народен представител и постепенно все повече навлизах в политическия живот. Започнах да научавам много нови неща за политиката и ми ставаше все по-интересно. Осъзнах същността на политическата интрига. Започнах да разбирам как протичат процесите и как се вземат решения.


Преживях и един момент на сериозни колебания. В края на 36-ото Народно събрание СДС изживяваше доста мъчителна криза. Тежки скандали, цепене и люспения направиха атмосферата в парламентарната група много тягостна. Всичко това ме разочарова дълбоко и бях решила да се оттегля от политиката. Спряха ме Иван Костов и Стефан Софиянски.


Какво ви казаха?


- Говорихме няколко пъти. Те също бяха много притеснени от това, което се случваше със СДС. Но успяха да ме убедят, че не бива да се оттеглям, че трябва да се научим да преодоляваме разочарованията и да се опитаме да подобрим нещата.


Какви бяха аргументите, които предопределиха решението да станете шеф на парламентарната група на мнозинството?


- Колегите ми решиха, че имам достатъчно натрупан опит, и то не само като народен представител. В два парламента бях заместник-председател на парламентарната група на СДС. Познавах процедурите и начина, по който контактуват различните парламентарни групи.


Сегашната ни парламентарна група е много подновена. Съвсем малко са депутатите, които имат стаж като народни представители. Затова беше много важно начело да застанат по-опитни хора. Мисля, че това бе един от основните аргументи за избора ми.


Всъщност ние много, много не сме се обяснявали кой, защо и къде ще бъде. Макар че знаехме, че ще спечелим изборите, нямахме предварително разпределение на постовете. Познаваме се много добре, така че след доста къси дебати си разпределихме ролите. Важно беше да се получи синхрон между всички нас, дори и личностен. Аз съм много доволна, че г-н Соколов стана председател на Народното събрание. С него работихме заедно в предишния парламент и се разбираме много добре. С г-н Куртев например се познаваме толкова добре, че често, за да се разберем ни е достатъчен и един жест.


Вие как се сработвате с колегите си в групата, как вземате решения?


- Аз зная, че крайното решение се очаква от мен. Че аз нося отговорност за него. Едва сега започвам да чувствам сериозността на тази позиция. Преди, когато бях заместник-председател на парламентарната група, изпълнявах почти същата работа, но не носех отговорността. Поне не в тази степен, а разликата е сериозна. Много често колегите ми от парламентарната група сами достигат до окончателното решение, но очакват изрично да изразя съгласието си.


Иначе с колегите от групата се разбираме добре. Обикновено обсъждаме проблемите предварително, но много често това дори не е необходимо. Искам да кажа, че понякога решенията са резултат не на дискусии, а на естествени и лични контакти между нас самите. Старая се отношенията ни да бъдат неформални и по-непринудени. Всъщност бариера между мен и колегите ми няма. Но въпреки това зная, че те очакват от мен в решаващите моменти аз да си поема отговорността, тоест да вляза в ролята си на шеф. И това е нормално, защото не става въпрос за йерархия, а за разпределяне на отговорността.


А в случаите, когато няма пълно единомислие, успявате ли винаги да наложите своето виждане?


- Аз не се и стремя. Вече на два пъти групата приема не моето, а друго предложение. Но не мисля, че това е проблем. Именно такава е целта на тези предварителни обсъждания. Добре съзнавам, че когато си много вътре в проблемите, лесно можеш да пропуснеш да се съобразиш с това как едно решение ще рефлектира навън. Затова винаги се допитваме помежду си и взимаме решенията заедно.


Това че сте жена помага ли ви?


- Да, със сигурност много ми помага. Мъжете чувстват известно неудобство да се държат грубо с жена. Мисля, че това е една от причините да липсват остри лични нападки срещу мен. От друга страна, женствеността като друг тип присъствие също влияе психологически на работата. Дори когато разпалено се опитват да аргументират позициите си, колегите са много по-внимателни и сдържани.


Кои са личните ви качества, които определят толкова добрия синхрон между вас и Иван Костов?


- Ние с него се разбираме много добре. Почти не минава ден, в който да не разговаряме. Когато не успяваме да се видим лично, поне половин час разговаряме по телефона. Правим подробен разбор на събитията и на перспективите за тяхното развитие. Мисля, че всеки от нас много добре осъзнава собствената си отговорност. Аз зная, че от мен зависи работата на парламентарното мнозинство, а от нея пък зависи правителството. От Костов зависи ефективността на правителството, което от своя страна осигурява парламентарното мнозинство. И двамата прекрасно разбираме, че успехът на СДС изцяло зависи от пълния синхрон между двете институции. Разбира се, важни са и личните отношения. Всеки от нас познава прекрасно мисленето на другия. Отдавна сме преминали етапа, в който можем да се обиждаме или да проявяваме мнителност един към друг. А това е много важно за този тип отношения. Защото ние не мислим еднакво и ако тепърва трябваше да се сработваме, нещата едва ли щяха да вървят толкова добре.


Вероятно определящо все пак е, че отдавна работим заедно. За този период и двамата минахме през доста етапи. Иван Костов от експерт успя да се превърне в сериозен държавник и днес е една безспорна фигура в политическия живот на България.


Съществува група хора обаче, с които ви сближава още една политическа идея - на християн-демокрацията. Усещате ли съпартийците си като по-близки съмишленици от останалите си колеги в СДС?


- Съюзът на демократичните сили все повече се превръща в партия от хистияндемократически тип. Това увеличава кръга на единомишлениците. Радвам се, че ценностите на християн-демокрацията се приемат все по-безрезервно от целия съюз. Ние от ХДЦ се чувстваме прекалено много седесари и ще се опитаме да помогнем за изграждането на идеологическото лице на съюза на основата на християн-демокрацията. СДС е най-голямата християндемократическа партия в Източна Европа, при това на власт. Това я прави уникална.


А липсата на оформен политически протокол у нас пречи или помага на работата на една политическа дама?


- Не мисля, че пречи, нито пък, че дава някакво голямо предимство. Според мен позициите се извоюват според качествата. Но съм съгласна, че голяма част от политиката са именно процедурите и протоколният етикет. Успехът на политическата игра в голяма степен зависи от прокарването на процедури и демонстрацията на протоколните изисквания. В политиката не е важно само какво се прави, а и как се прави.


Парламентарната група на СДС винаги ли успява да се справи с този протоколен език и да изпрати ясно посланията си?


- Откровено ще призная, че невинаги успяваме. Има народни представители, които все още не са се утвърдили достатъчно в новата си роля. Въпреки че имат и добри изяви, все още им липсва и присъствие, и самочувствие. Една от основните ни задачи в следващия етап ще е да изградим механизми за по-резултатна комуникация. И тук в парламента, и по места. Много от депутатите все още нямат изградена ефективна система за общуване с избирателите. Но това изисква и време, и натрупване на опит. В приемните им по места често ги заливат проблемите на стотици хора, а те не могат да отговорят реално на техните потребности. Не защото нямат желание, а защото липсват механизми за отсяване на информацията и за разпределяне на задачите.


Едва сега у нас започва да се приема за нормално политиката да е професия. А политическият елит се създава с години. Той се изгражда и се обучава продължително. Толкова дълго не сме имали нормални демократични отношения, че сме загубили не само политическия си елит, но и механизмите на неговото изграждане. В началото на прехода в политиката влязоха много случайни хора. Времето вече ги отся и нещата започват да се нормализират. Всъщност мисля, че точно такава е и една от основните ми задачи в този парламент - да помогна да се прибавят поне още 20-30 депутати към политическия елит и те самите да започнат да обучават по-младите си колеги. Това е много дълъг, но и естествен процес - всеки да намери своето си място според личните си политически качества.


Вие сте част от днешния политически елит. Това усещане определя ли поведението ви?


- Да, естествено, че го определя. Няма начин да не се съобразявам с това всеки миг и във всяко едно отношение. То е свързано и с политическото ми присъствие, и с личното ми излъчване. Става въпрос и за избор на облекло, и за постоянно самонаблюдение и самооценка. Много рядко мога да си позволя например по-спортни и удобни дрехи, защото почти винаги ме дебне някоя служебна среща или публична изява.


Това означава ли, че нямате лично време?


- За съжаление почти нямам време за себе си. Но ако все пак ми останат свободни три-четири часа, се старая или да походя по планински терен, без да превземам върхове, или да поиграя тенис. Надявам се следващите сесии да не са толкова натоварени. Вероятно тогава ще имам малко повече лично време.


Като всяка жена не се ли изкушавате понякога да хукнете по магазините?


- Изкушавам се, и още как. Много обичам да обикалям по магазините, но не съм го правила отдавна. След 19 декември обаче непременно ще открадна малко време, за да избера сама коледните подаръци за приятелите си. Винаги съм го правила, ще го направя с удоволствие и тази година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във