Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОССЕ И БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ООН И НАТО

11 септември промени до неузнаваемост международната политика, а войната в Ирак и нейните последици потвърдиха хипотезата, че най-важната част от промяната е непознатото до неотдавна сливане на външната политика с политиката за сигурност. Геополитическият кратер, който избълва много външнополитическа лава в началото на 2003 г., сега, в началото на 2004-а, изглежда поуспокоен в рамките на класическата дипломация. На която впрочем й трябваше доста време да осъзнае, че има нови задачи в нови реалности. Най-малкото поради факта, че след сгромолясването на Берлинската стена започна мъчителната промяна на статуквото, крепено повече от четиридесет години от хладната сигурност на студената война. В тази промяна сега е ред да се огледа и ОССЕ - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. България, която пое нейното председателство от началото на годината, отново ще трябва да мобилизира дипломатическия си ресурс. И да изпробва не само адекватността на представите му за новите реалности, но и способностите си да съчетава интересите на малки и големи. Българското председателство на ОССЕ идва след едно успешно председателство на Съвета за сигурност на ООН, и то по времето на най-големите разправии около войната в Ирак. И преди членството на страната в Северноатлантическия пакт. България на практика за първи път попадна в голямата политика между ООН, ОССЕ и НАТО. Дори само този факт прави момента уникален за българската външна политика и изисква по-голяма безпардонност към прозаичността на вътрешнополитическия живот. Това е моментът, в който София може да докаже, че има необходимия капацитет за членство и в НАТО, и в Европейския съюз. Доказателство, от което да се ползват сериозните отношения с Вашингтон, Москва и Брюксел.Важното е, че България не изпусна ритъма и поиска ротационното председателство на ОССЕ в най-подходящия за нея момент. Фактът, че всички се съгласиха с нейното председателство, означава, че България успя да натрупа потенциал и да предизвика доверие по време на председателството на СС на ООН. Стана така, че когато България председателстваше Съвета за сигурност, в световната организация се чества 100-годишнината на американо-българските дипломатически отношения. Сега, когато председателства ОССЕ, ще бъде отбелязана 125-годишнината на руско-българските дипломатически отношения. Това може да изглежда случайно съвпадение, но съдържа достатъчно доказателства за един основен външнополитически принцип, гласящ, че изборът на подходящия момент е условие за успешна дипломация. В този смисъл никак не изглежда случаен фактът, че бившият председател на ОССЕ, холандецът Яп де Хоп Схефер, стана новият генерален секретар на НАТО, който си е поставил голямата цел да преодолее трансатлантическото разделение. По всяка вероятност точно 2004 г. ще бъде решаваща за новия характер на ОССЕ, която няма как да не бъде засегната от фундаменталната промяна на световната политика. Въпросът е не само дали ОССЕ ще се запази като важна международна организация, която може да държи международните отношения в здравословно състояние, но и дали наред с НАТО, ЕС и ООН ще има по-съществена роля в най-особеното предизвикателство на ХХI век - баланса между необходимостта от борба с тероризма и процесите на демокрация. През 1975 г. ОССЕ бе извикана на живот заради разведряването между Изтока и Запада. Тогава бе минало много време от онзи момент през 1945 г., в който Уинстън Чърчил бе телеграфирал на Франклин Рузвелт изречението: От Малта към Ялта. След тази телеграма на разположените от двете страни на Берлинската стена настръхнали колоси - НАТО и Варшавския договор - бяха нужни цели тридесет години, за да се сетят, че имат нужда да разговарят в по-ведра обстановка, на територията на нещо, което тогава нарекоха Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Така бе до момента през 1989 г., когато Михаил Горбачов и Джордж Буш-старши тръгнаха от бреговете на Малта, за да приключат студената война и да положат края на Ялта. Точно преди десет години, през 1994-а, когато Берлинската стена бе вече старо минало, а Сараевската стена и Кавказката ограда станаха ужасно настояще, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа се превърна в организация с нови амбиции в неясни реалности. На руски език тя се превеждаше като синоним на НАТО след края на Варшавския договор, но на английски звучеше като нещо много различно от Пакта. Тогава бе започнал балкано-кавказкият гамбит, в който геополитиката си остана изборът на по-малкото зло. Времето минаваше в странна закономерност - когато оръжията на Балканите стреляха, в Кавказ мълчаха, и обратно. През 90-те години на миналия век, когато мирът на Балканите и в Чечения означаваше просто момента, в който снайперистът си почива, а Багдадската стена дремеше необезпокоявана заради европейските проблеми, ОССЕ не можа да намери себе си. Оказа се, че само НАТО и Европейският съюз можеха да подреждат международните отношения вътре в Европа и на Европа със Съединените щати и Русия. През 2004-а картината е друга. След Берлинската и Сараевската бе срината още една стена - Багдадската. Бермудският триъгълник на световната политика, заключен между Близкия изток, Кавказ и Балканите, се отърва от още един диктатор. Остана обаче призракът на тероризма - най-голямата опасност за света от края на Втората световна война, която силно потиска възвишената идея за демократично устроен международен ред. В този смисъл ОССЕ отново е предизвикана да намери смисъла си, а българската външна политика - отново да участва пълноценно в играта на международна политика. С голяма вероятност може да се очаква, че 55-те страни членки на организацията могат да направят голямото завръщане към ОССЕ и да използват по-добре нейните възможности. Колкото и парадоксално да звучи, светът отново има нужда от... разведряване. Естествено не в смисъла, който са влагали някога в тази дума Брежнев или Никсън в условията на студената война. Новият смисъл, този на Буш и Путин, е в условията на войната срещу международния тероризъм. Той се съдържа и в простия факт, че след скандалното разминаване между Европа и Съединените щати в навечерието на иракската война е видна необходимостта от разведряване сред самите съюзници в НАТО. Докато не се подреди наново хаосът, предизвикан от последиците от иракската война, който потисна стари проблеми в евроатлантическото пространство, ОССЕ ще е удобно място за съчетаване на интересите и за даване на стандарти за решаването на конфликти. ОССЕ може да подобри климата между Европа, Съединените щати и Русия поне поради три причини. Първо, тази организация има опита от сложната ситуация по време на блоковото разделение. Второ, оттогава тя има свойството да обира луфтовете, останали от нерешените проблеми на другите организации. Трето, нейният периметър на действие от Европа до Владивосток и нейните теми - от военните конфликти през демократичните избори и състоянието на човешките права до медийните проблеми, й дава възможност да държи под око всичко. ОССЕ между впрочем е ангажирана с присъствие в 19 страни.България ще определя дневния ред на ОССЕ и ще координира волята на 55-те страни-членки. В този дневен ред несъмнено ще влизат доброто сътрудничество в борбата срещу тероризма, политическите решения на куп регионални проблеми, действията срещу организираната престъпност и трафика на хора, а защо не и осигуряването на справедливостта в съдебни процеси, които засягат международните отношения. В него няма как да не бъде и Близкият изток. Макар точно този регион не влиза в обсега на ОССЕ, той засяга пряко най-влиятелните страни членки на организацията. В този смисъл идеята за ОССЕ като пример за създаването на подобна организация за сигурност и сътрудничество в Близкия изток е оправдана. Тя може да изглежда в момента като дипломатическа мечта, но не е илюзия. Точно България, като бивша страна от Източния блок и сега като председател на ОССЕ, може да служи за нагледна илюстрация на факта как от невъзможна илюзия сгромолясването на Берлинската стена стана реалност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във