Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОСОБЕНОСТИ НА ПОЛИТИКАТА В ЕРАТА НА КУЛ-ТУРИЗМА

Въпреки привидната си безсмисленост създаването на новото Министерство на културата и туризма (съкратено - на кул-туризма) изразява някои симптоми за разместване на по-дълбоки пластове в българската политика. Става дума не толкова за дразнещото пристрастие на мнозинството от политиците да помпат изкуствени политически мускули. А по-скоро за това как преяждането с власт, за чието полезно реализиране няма ресурси, започва да отравя иначе удивително жизнеспособни политически организми.Едва ли е нужно да се доказва, че обявените промени в правителството нямат управленска стойност. Новите министри нито могат, нито разполагат с време, нито имат позволението да направят някакви съществени корекции в работата на съответните институции. (Да не говорим, че никой не е обосновал намерение за някаква промяна на политиката.) По-важно е, че рокадите нямат и никаква позитивна политическа стойност, а отварят простор за нова спирала на нестабилност. Тъй като в публичното пространство тези дни бая се изприказва как е възтържествувал националният интерес и кой колко е спечелил от кризата и нейната развръзка, тезата, че (почти) всички са губещи, се нуждае от по-подробна аргументация.Първо, навлизането в епохата на зрелия кул-туризъм нанесе нови пробойни в българската държавностне само и не толкова заради структурната и персоналната гавра с идеята за националната култура. А заради новото доказателство, че дори в името на тактически цели политиците са готови да заложат на карта институциите на обществото и тяхната стабилност. Станалото е солидно доказателство, че ако утре възникне съответната политическа конюнктура, Министерството на транспорта спокойно може да бъде разделено на Министерство на заминаването и Министерство на пристигането, а Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи да бъдат обединени в Министерство на нашите работи. И това ще бъде солидно аргументирано с необходимостта от запазване на стабилността в управляващата коалиция (в името на националния интерес, разбира се). За новата коалиционна троица устройството и институциите на българската държава се оказаха просто евтин материал за бутафорен политически декор, който може да се прекроява според текущата конфигурация на груповите интереси.Последиците са не толкова вътрешни (доверието и уважението към държавните институции у нас отдавна са спаднали под всякакъв санитарен минимум), колкото външни. Нашите партньори от НАТО и ЕС получиха поредно доказателство, че начело на българската държава стоят прослойки, които са непредвидими и ненадеждни. Днес кул-туристкият експеримент изглежда безобиден, но кой може да бъде сигурен какво ще се случи утре, особено ако залогът е не изтичащият, а новият управленски мандат. Какви биха могли да бъдат тогава границите и последиците на поредното упражнение по политически бод, шев и кройка?Второ, изплющя поредният унизителеншамар по лицето на българската демокрацияНачинът и конкретните структурни и персонални решения на правителствените промени са поредното доказателство за фасадния характер на българската демократична система. След продължителни кавги и кандърми се случи нещо познато - на мястото на някои слаби, критикувани и дори осмивани министри дойдоха още по-безлични и карикатурни фигури, които очевидно не могат да персонифицират позитивната демократична селекция. Липсват каквито и да било обяснения и дори намеци кой защо си отива и кой защо идва. Използват се абсурдни аргументи от рода на новите министри са енергични млади хора. Поставянето на Мирослав Севлиевски начело на енергийното министерство (в контекста на непрестанните публични дискусии и съмнения относно лобиране и корупция в сектора) звучи като открито поощряване на методите на политическото брокерство в края на мандата, когато обикновено се трупа материалът за поредната Бяла книга на следващото правителство. Като изключим преосмислянето на скандалното намерение промените да бъдат обявени от един правителствен чиновник, всичко останало говори за поредното безпардонно незачитане на правилата и моралните норми на демокрацията, както и на общественото мнение. А това дава хляб за поредната реплика от рода на То пък нашата - една демокрация ...Трето, начинът, по който бяха предизвикани и осъществени кабинетните промени, показва невъзможността повече да бъдат прикривани напреженията иконфликтите в управляващото мнозинствоНДСВ и премиерът Сакскобургготски бяха публично унижени от Доган и Новото време, но незабавно отвърнаха на предизвикателството. Може да се каже, че босът на ДПС пося ветрове, без да си дава сметка каква буря може да пожъне. Ахмед Доган реши да спечели решаващо и окончателно предимство над Симеон в сферата на кулоарните дворцови интриги, но там премиерът има преднината на векове генетични натрупвания.С конкретните ходове около извършването на правителствените рокади премиерът даде ясен знак, че вдига от земята ръкавицата, в която го зашлеви Доган. Той публично демонстрира, че отстъпва не на основателни критики, а на политически шантаж. От една страна, потвърди доверието си към Лидия Шулева, като я определи да го замества по време на пътуването му до Брюксел и я назначи за шеф на предизборния щаб на НДСВ. От друга страна, отряза претенциите на ДПС за пълен контрол над туристическия сектор чрез обособяването на министерство на туризма. И го предаде в ръцете на доверено лице на юридическото лоби - най-големия враг на новите в тристранната конфигурация. И накрая - видимо толерираше поредицата от медийни изяви на вицепремиера Пламен Панайотов, в които се отхвърля възможността представители на Новото време да попаднат в листите на НДСВ. Което представлява ясен намек към Доган, че въпреки всичко ще му се наложи да си прибере нововремци в своите листи - ситуация, която шефът на ДПС очевидно силно иска да избегне и по политически, и по практически съображения.На първо четене Симеон Сакскобургготски наистина изглежда на колене пред Ахмед Доган. Но който познава историята и манталитета на династията, знае, че истинският отговор тепърва предстои. Големият въпрос е по-скоро докъде ще се задълбочи размяната на скрити удари между водачите на управляващото мнозинство и какви ще бъдат последиците от тази ескалация. Ако преди два месеца изглеждаше, че НДСВ и ДПС са твърдо решени да се придържат към печелившата стратегия да бъдат заедно докрай, последната криза доказа, че всяка ясна ситуация в българската политика всъщност е твърде мимолетна. Много вероятно е - въпреки хвалбите за утвърдилия се либерален център - както НДСВ, така и ДПС още веднъж да разгледат опцията за самостоятелно участие в някаква бъдеща управляваща коалиция. Това води до четвъртата особеност на политиката в ерата на кул-туризма - безкрайно имъчително коалиционно прегрупиранекоето ще продължи до последния час преди срока за регистрация за участие в парламентарните избори. Относително стабилното партньорство между НДСВ и ДПС предлагаше една доста ясна дилема. Възможните алтернативи бяха: лявоцентристко управление (изразявана чрез лансираната напоследък концепция за супер-мнозинство БСП-НДСВ-ДПС) или дясноцентристко управление (НДСВ-ДПС-някаква обединена десница). Преките последици на кризата, в това число нейното решаване по стеклия се начин, разклатиха едновременно и двата сигурни варианта. Първо, политици и анализатори от левия спектър веднага забравиха супермнозинството и превключиха на коментари на взаимноизключващи се варианти за бъдещото управление БСП-НДСВ или БСП-ДПС (в зависимост от съответното лоби, към което принадлежат). В същото време случи се неизбежното - окончателно пропаднаха обречените усилия за някакво изкуствено консолидиране на десницата и се очерта нейното явяване на изборите поне в три формации (коалиция около БЗНС, ССД, ВМРО; коалиция около СДС, ДП, Гергьовден; набралите решителност за самостоятелно явяване ДСБ). Разделени по този начин, привържениците на участието в някакво бъдещо дясноцентристко управление под егидата на днешния премиер очевидно трудно могат да будят интерес като първостепенен партньор или най-малкото ще се окажат в положението на резервна гума.Новата ситуация възражда шансовете пред левицата да постигне някакво сепаративно споразумение било с НДСВ, било с ДПС. Но така БСП попада в сложна, двуостра ситуацияТя трябва да направи трудния стратегически избор коя от двете възможности дава повече шансове и същевременно - коя крие по-сериозни рискове. Да не говорим за неизбежния нов спазъм на вътрешната война за надмощие между отделните лобита, всяко от които дърпа чергата било към Симеон, било към Доган. Още по-деликатна е задачата на президента, който с оглед на основната си цел - преизбиране през 2006 г. - се разкъсва между преимуществото на сигурните гласове на ДПС и опасността да се изправи пред съперничеството на Симеон Сакскобургготски. Първанов реши да опипа почвата с импровизация, поканвайки низвергнатия Дикме за свой съветник, но удари на камък. Фактът, че бившият министър не само отклони предложението, но и му даде публичност, показва, че ДПС си знае цената и няма никакво намерение да я подбива. На фона на назряващите големи вътрешни сътресения около подреждането на червените листи това ниво на сложност на задкулисната коалиционна политика вероятно ще се окаже непостижимо предизвикателство пред настоящето ръководство на БСП. Но, в крайна сметка, в БСП всичко остава възможно.Впрочем кул-туристкото мерене на мускули между НДСВ, от едната страна, и тандема ДПС-Новото време, от другата, поставя и десните партии пред специфична дилема, макар и непряко свързана с участието във властта. Отговорът на въпроса кое е по-изгодно за десницата - затварянето или задълбочаването на пукнатината в управляващата коалиция - може да се окаже определящ за избора на политическа тактика в периода до изборите. Разбира се, този отговор зависи от друго - как всяка от десните партии ще определи своята визия за конструктивно преодоляване на кризата в това пространство. В края на краищата решаваща ще бъде оценката на практиката кой модел на преодоляване на кризата вдясно ще се окаже печеливш - изграждане на нова идентичност чрез политическо представителство или оцеляване чрез прегрупиране на днешните дадености.Що се отнася до българското гражданство, то е поставено в положението на пътниците във влакчето на ужасите - важно е да се държиш по-здраво и от време на време да изпускаш напрежението с възгласи на страх и облекчение. Които по никакъв начин не влияят върху движението на влакчето. ТПС: Този път Симеон Сакскобургготски дори не се опита да скрие, че правителствените промени, които бе принуден да направи, не са му по вкуса. Кабинетът напуснаха министрите Лидия Шулева, която стана шеф на предизборния щаб на НДСВ, Мехмед Дикме и Божидар Абрашев. За министър на енергетиката бе избран Мирослав Севлиевски, а на земеделието - досегашният заместник-министър Нихат Кабил. Министър на икономиката стана Милко Ковачев, а на окрупненото министерство на културата и туризма - Нина Чилова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във