Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЛЕКТОРАЛЕН РИБОЛОВ

Казват, че има два начина да помогнеш на гладния - единият е да го нахраниш с риба, а другият - да го научиш сам да я лови. Това, разбира се, зависи от желанието му да положи някакви усилия, за да се научи да лови риба. Едва ли е учудващо, че немалко хора предпочитат да я получат наготово, вместо сами да си я хванат. Вероятно това е една от причините, поради които наближат ли избори, българските партии търпят странна метаморфоза. Макар преди да са подчертавали значението на икономическите реформи и да са обещавали подкрепа за инициативните и предприемчивите, настъпи ли време за електорален риболов, те все повече залагат на социалната проблематика. В политическите им програми откриваме какви ли не обещания - за нови работни места, за равни шансове в образованието, за повишаване на пенсиите, за рязко подобряване на здравната система и т.н. Много от тези обещания са оставали кухи фрази, защото са били просто апетитна примамка на въдиците на популистите. Това е обяснимо, защото социалната проблематика винаги има две страни - едно е какво се харесва на много хора в България, а съвсем друго дали то е осъществимо. Да не говорим за немаловажната подробност, че дори да се набележат правилни стъпки и да се инвестира достатъчно в тях, ефектът ще проличи след години, най-вероятно през мандата на следващите управници. Днес, по-малко от година преди следващите парламентарни избори, тези тенденции личат ясно в поведението и изявленията на повечето български партии. Управляващото НДСВ се стреми да извлече дивиденти от широко рекламираната си социална политика и не се скъпи на нови щедри обещания. Това обаче даде повод някои от опонентите им да ги обвинят, че провеждат по-скоро лява политика. Сигурно има известно основание за такива критики, въпреки че те се отнасят по-скоро до големите и неизпълнени социални обещания на Симеон Сакскобургготски. В едно скорошно изследване на Института за пазарна икономика се прави извод, че ако развитието продължава с подобни темпове, доходите в България ще достигнат нивата в Европейския съюз след не по-малко от 60 години. Анализът визира скромните темпове на нарастване на заплатите и пенсиите, изпреварващото увеличение на минималната заплата спрямо инфлацията, увеличаването на косвените данъци, неефективната пенсионна и здравна реформа, както и изразходването на почти 200 млн. лв. за осигуряване на временна трудова заетост, на която се дължи отчетеният спад на безработицата.Пресен факт за неефективността на правителствената политика по отношение на намесата на пазара на труда е обявеното намерение рязко да се редуцира широко рекламираната кампания От социални помощи към осигуряване на заетост. Като призна фактическото фиаско на програмата, сегашният министър на труда и социалната политика Христина Христова обяви, че ведомството й няма да плаща осигуровките върху обезщетенията за платен годишен отпуск на работещите по програмата (някои ги наричат метачките на Шулева). Въпросът е докога политиците ще заблуждават хората с подобни инициативи, платени от джоба на данъкоплатеца, но очевидно неспособни да постигнат обявената цел - перспективи за дългосрочна заетост и за повишаване на квалификацията на безработните, която би увеличила конкурентоспособността им на пазара на труда. Засега държавата не е в състояние да изпълни основната си социална роля - да определи сериозно нуждаещите се (пенсионери, инвалиди, хроничноболни и други) и да им помогне в справянето с бедността. А съвсем друга би трябвало да бъде политиката към безработните, които имат възможност да повишат квалификацията си, но не могат да намерят подходящия начин. Или просто предпочитат да получават помощите си, докато работят някъде на черно. Изглежда обаче, сред управляващите преобладава нагласата да не се подхваща тази деликатна тема, особено в навечерието на изборите. Така че царското движение сигурно ще излезе на лов за избиратели с познатите щедри социални послания. Единственият, който направи изключение от преобладаващия самодоволен популистки тон, бе министърът на финансите Милен Велчев. Той предложи политиците да постигнат надпартиен консенсус върху стратегията за реформиране на българското образование, като подчерта, че не можем да заемем достойно място в ЕС без решително да подобрим качеството на живот на българина и способността му за работа в европейска среда. При това Велчев призова да се погледне в очите фактът, че вече няма българи изобщо, т.е. всеки българин заема някакво място в социалната пирамида и то все повече ще зависи от неговата подготовка и професионални постижения. Тук остава да се допълни, че колкото и да не ни се иска да говорим за това, образованието си остава основният механизъм за рекрутиране и възпроизводство на обществените елити.Независимо доколко са аргументирани тезите на финансовия министър и какви са шансовете за постигане на такъв надпартиен консенсус за образованието, заслуга на Велчев е, че даде пример как преди избори може да се говори сериозно по темата, без да се прибягва до клишетата на социалната демагогия. Това очевидно не се хареса на част от останалите политици, в това число и на коалиционните партньори от ДПС. Алиосман Имамов - заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, например заяви, че е скептичен за реализацията на идеята на Велчев. Основният му аргумент е, че вероятните бъдещи управляващи биха желали сами да определят стратегията си в тази сфера. Имамов изтъква като основен проблем пред образованието отделянето на повече средства за материалната му база и за повишаване заплатите на учителите. Както обикновено, като абсолютен шампион по популизъм се проявява левицата. В изказване пред конгреса на Международния социалдемократически съюз по образование лидерът на БСП Сергей Станишев изтъкна, че основна причина за неблагополучието в системата на образованието са крайните пазарни решения. Станишев изрази политическата програма на социалистите в тази област така: Ние градим нашата политика върху нашите ценности. А те са ценностите на свободата, на справедливостта, солидарността в обществото и ценностите на равния шанс за старт в живота и този равен шанс трябва да бъде осигурен от държавата, независимо от това дали човекът е от бедно семейство, от семейство на безработни или от богати. Социалистическият лидер обеща евентуалното бъдещо управление на левицата да започне с отделянето на повече средства за нуждите на образованието. Макар мимоходом да споменава за някакво преструктуриране, лидерът на БСП не уточни какви реформи в образователната система има предвид. Вероятно, защото социалистите по принцип не обичат да се занимават със структурни реформи, които винаги имат негативни социални последици и следователно могат да доведат до отлив на избиратели. Лидерката на СДС Надежда Михайлова пък смята, че трябва да се спрат безцелните реформи в образованието, да се поставят ученици, учители и родители в центъра на образователната система. Според Михайлова както учениците, така и техните родители искат да успеят. Но към този успех има един основен ключ, напълно забравен от държавата - учителя. Именно в учителя трябва да се инвестира, защото той, а не чиновникът или компютърът осигуряват доброто образование на децата ни. Редица политици и експерти защитават тезата, че преди да се налеят повече пари в образователната система, тя трябва да бъде преструктурирана и оптимизирана. Според Георги Ангелов от Института за пазарна икономика в образованието има два пъти повече учители, отколкото са нужни, и съкращаването на излишните би осигурило половин милиард лева, гарантиращи качествена промяна. Хора от Министерството на образованието и науката обаче оспорват тези преценки и твърдят, че системата вече е оптимизирана. Независимо от споровете, отразяващи различни партийни и институционални позиции, едва ли има съмнение, че развитието на българския социален капитал, за което говори Милен Велчев, изисква безпощаден реализъм. Още повече че усъвършенстването на способността на българина да работи в европейска среда не зависи само от приемането на добри закони и от влагането на повече финансови средства. Развитието на социалния капитал е винаги и саморазвитие, тоест зависи от мотивацията и съпричастността на хората. Желанието на голяма част от политиците да яхнат популистката предизборна вълна означава на практика движение по линията на най-малкото съпротивление, защото откликва на нагласите на тази част от българите, които предпочитат да получат рибата наготово, вместо сами да си я уловят. Така в крайна сметка политици и избиратели не помагат да се завоюва по-достойно място на България в Европа, а просто се лъжат взаимно. Като рибарите, които обясняват колко голяма риба са хванали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във