Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОСЕМНАЙСЕТ ДУШИ В КАПАНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СУЕТА

Повече от година преди кметските избори 18 имена се търкалят по медиите, спрягани за кандидат-кметове на столицата. Ако стартът на предизборната битка беше даден от някой откровено луд кандидат (каквито у нас има по всички избори), нямаше да има нищо изненадващо. Когато обаче сред номинираните имена има и реални претенденти за кметския стол, нормално е да се появят въпроси. Като например прибързан или блестящ е ходът да заявиш намерението си за участие в надпреварата толкова рано, че да поемеш риска да бъдеш забравен, ако се откажеш по някое време. По-рано ли ще се вадят кирливите ризи, или непрекъснато ще бъдем заливани с помия по адрес на един или друг кандидат? Дали прогнозите, че Софиянски ще бие Бойко Борисов, ще направят по-активни или по-пасивни избирателите, които след 14-годишен опит в предизборни кампании са станали достатъчно умни, за да вярват на предизборни обещания. И ако на последните парламентарни избори изненадата беше зашеметяващият успех на Симеон, сега дали някой друг няма да извади пето асо от резервното тесте. Пръв кметския стол поиска Вени Марковски. Направи го през септември миналата година. Кандидатурата на председателя на Съвета на информационните технологии бе издигната официално година и кусур преди изборите от инициативен комитет, в който влизат актьорът Тодор Колев, режисьорката Иванка Гръбчева, издателят на Егоист и Плейбой Мартин Захариев, известни бизнесмени, архитекти, медици, преподаватели. Власт чрез хората е мотото на предизборната платформа на 34-годишния координатор за България на проекта Глобална инициатива за политика в ИНТЕРНЕТ. Светкавично и изненадващо след него сам кметът Софиянски направи заявка за трети мандат. Той се видя като обединител (готов и на първични избори) на десните сили СДС, НДСВ, ССД, ВМРО и други десноцентристки партии. Синият градоначалник първоначално не включи в дясното обединение радикалите на довчерашния си съпартиец Евгений Бакърджиев, макар основният му мотив за предлагане на обща кандидатура да бе вдъхновен от принципа всички против БСП. Но много бързо се поправи: Няма да изключваме нито формации, нито личности, коригира изявлението си Софиянски, когато взе да се говори, че около Богомил Бонев може да се образува нов десен център, който да издигне кандидатурата на генерала. Първото име, изстреляно от жълтите среди за кандидат-кмет на София, бе на главния секретар на МВР Бойко Борисов. Генералът просто бе посочен от Емил Кошлуков като типаж, който допада на хората, като фигура, която може да събори усмивката на Софиянски. Тръгна обаче и мълва, че идеята е на ляв социолог, който измислил най-добрия начин да се разсеят гласовете на избирателите вдясно, та белким левицата успее да превземе столицата, спечелила си през годините на демокрацията името на синя крепост. Второто име за кандидат-кмет на София от жълтите редици бе лансирано от групата Милчев-Илчев. Те номинираха Емил Кошлуков, защото отговарял на всичките им 13 условия и обявиха, че по-велико бъдеще, но в друго поприще чака генерал Бойко Борисов. Последното хрумване на НДСВ засега е да издигне за кандидат-кмет на столицата шуменската хубавица и жълта депутата Юлиана Дончева. Всички обаче знаем, че каквото каже царят, това ще стане. А той ще проговори, като му дойде времето. Дотогава жълтите могат да си говорят каквото им хрумне. Сините порязаха мераците на Софиянски да застанат зад неговата кандидатура с партийното решение СДС да издигне свой кандидат. И заваляха имена: Надежда Михайлова - красивата кандидатура, обявена от Бакърджиев за несериозна, заместник-председателят на сините Пламен Орешарски, Емануил Йорданов - като компромисен вариант между Надежда Михайлова и Иван Костов. Така че Командира е спряган като кандидат-кмет още от миналата година. Жестът на електронния вестник Медиапул към Костов отпреди две седмици е просто по-шумен римейк. И още: Евдокия Манева, Асен Агов, журналистът от Нова телевизия Милен Цветков (освен с десни убеждения, които всеки ден защитавал от малкия екран, бил млад пък и хубав). Най-актуално име засега сред сините за техен кандидат-кмет е Иван Нейков, бившият социален министър в кабинета на Иван Kостов. Една много добра кандидатура, според Михайлова. Освен това бил диалогичен, експерт и хората го харесвали като министър. Ще се откажа от надпреварата, ако Стефан Софиянски остане в нея, обаче твърди Нейков. Надя Михайлова пък направо се изхвърли, като обяви оставката си при загуба на изборите в София. Пълен цугцванг! Името на сина на Станко Тодоров (член на Политбюро на ЦК на БКП, министър-председател и председател на парламента по времето на Тодор Живков) арх. Андрей Тодоров за първи път бе споменато като кандидат за кмет на левицата още през септември миналата година наред с имената на Стефан Софиянски, Бойко Борисов и Емил Кошлуков. Но тогава кой знае защо никой не му обърна внимание. Скандалът с него избухна със закъснение от четири месеца в началото на януари тази година. Дори соцлидерът Станишев обяви на всеослушание, че никога не е предлагал на Тодоров да го прави кмет на София. В средите на БСП се говори, че е като кандидат-кмет на левицата е оглеждан и банкерът Емил Кюлев от клуб Възраждане. Червените обаче си имат вече една обица на ухото с банкера Йосифов и спорът ще бъде жесток. Лидерът на БСП в столицата Румен Овчаров с удоволствие би се кандидатирал за кмет, но може и да не го издигнат. Най-солидният аргумент против, който би бил приемлив и за Румен Овчаров, е, че той е по-подходящ за изпълнителната власт. А нали левицата се готви да печели и парламентарните избори, както е ясно на обществеността от изявления на червени лидери и от социологически изследвания, даващи най-много проценти за левицата при парламентарни избори днес. Засега най-неизвестният кандидат за кмет на София е Чавдар Младенов. Той е бивш дипломат, работил във Виена и Торонто, с частен бизнес след 1992 г., продуцент на тв предаването Супершоу Невада, собственик на продуцентска и рекламна къща 13 ООД. Фаталното число, изглежда, му носи щастие, защото, ако броим хронологично заявките за кметския стол, неговата беше тринайста поред. Големият брой кандидати освен за лудостта напомня и за важността, която имат местните избори. Те ще очертаят ясно позициите на основните политически опоненти, които са доста по-малко от осемнайсет. Битката ще се води между сини, червени и жълти. Тепърва партийните централи ще бистрят стратегии и тактики за сключването на предизборни и следизборни коалиции, съюзи и алианси. Колкото до кмета, той е само част от играта на големите, макар че не са без значение и личните му качества. Затова се оказва и печеливша формулата независим кандидат, подкрепен от... И тук могат да се наредят една до друга БСП и НДСВ, СДС и НДСВ, дори светлосини до розови и червени, колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед. Но пък единственият абсурд на географското ни местоположение ли ще е?

Facebook logo
Бъдете с нас и във