Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОСЕМ КРЕДИТА ОТ БИЗНЕСЖИВОТА НА ВАЛЕНТИН МОЛЛОВ...

Забравила
здравия хоремашки принцип дoверие всекиму - вересия никому,
една солидна група от предприемчиви нашенски финансисти
най-сетне разбра как преминава банкерската слава. С нея принудително
се раздели и Валентин Георгиев Моллов, един от 13-те апостоли
на неосъществилата се Г-13, добил по-широка популярност
с бизнеспсевдонима си честен частник. Според публикувания
сега кредитномилионерски списък фирмите, свързани с фамилията
Моллов, дължат на банковата система 5 989 055 000
лв. от висящи главници и още 3 566 396 000 лв. за
лихви по тях. Основната част от тези суми се води в актива
на банката, която до неотдавна също носеше името на собственика
си - Моллов, и има щастието да влезе в листата на
кредитните институции, поставени под особен надзор. Към днешна
дата звучат повече от оптимистично изявленията на ръководството
на ТБ Моллов, направени през 1994 г. пред в.БАНКЕРЪ,
по повод откриването на институцията. Тогавашните мениджъри обещават,
че тя ще се развива като


малка търговска банка
от западноевропейски тип


и ще провежда много внимателна
политика по отношение на кредитоотдаването. Това ще е банка,
допълват те, която ще ухажва всеки клиент, прекрачил прага й.
Тази идея би била много добра, ако основен акционер и... клиент
не бе главно Валентин Моллов. Поне така излезе в случая от побългаряването
на западноевропейското и друго банкиране. Най-ухажван
в ТБ Моллов е бил нейният мажоритарен собственик,
притежаващ 55.1% от капитала. В периода май 1994 - ноември 1995-а
собственикът банкер е източил от банката под формата на кредити
5 430 637 000 лв., по които са натрупани лихви в размер на 3 249
948 000 лева. Пускайки в ход соцпринципа за самозадоволяването
г-н Моллов обаче съвсем не си е правил сам от дърво салам.
В момента се изяснява дали той е превръщал в свои чуждите пари,
влезли в личната му банка. Известна светлина върху
този процес хвърлят събитията, съпътствали отпускането на


заемите, предназначени
за Моллов Файненшъл енд инвестмънт груп АД


Същото дружество е познато
още под имената Моллов - финансово-инвестиционна групировка
(Моллов ФИГ) и Моллов - финансово-инвестиционна
компания. Следва да се отбележи, че дружеството Моллов
ФИГ е регистрирано от Софийския градски съд на 4 ноември
1992 г. с уставен капитал от 1 000 000 лева. Предметът му на дейност
е търговия с всякакви по вид стоки, разрешени от закона,
упражняване на консултантска дейност и управление на имуществото
на други фирми, инженерингови услуги и производство на инвестиционни
стоки.


Учредители на финансово-инвестиционното
дружество са - Валентин Георгиев Моллов, Евстати Борисов Гюров
и Николай Йорданов Косашки. На 3 декември 1992 г. капиталът на
финансовата групировка е увеличен на 150 млн. лв. чрез издаването
на нови акции - привилегировани, на приносител, с гарантиран
дивидент и без право на глас. На 10 февруари 1994 г. софийската
магистратура вписва промени в състава на съвета на директорите
на дружеството - от управленския орган е изваден Евстати Гюров
и мястото му е заето от Пламен Кирилов Димитров. На 4 май същата
година с решение на директорския борд на Моллов ФИГ
на ТБ Моллов се предоставя правото да закупи от капитала
на групировката


привилегировани акции,
без право на глас, на стойност 15.млн.......? хил. лв.


по номиналната им стойност
от по 100 лв. всяка. Както е записано в протоколното решение,
със закупуването на пакета ТБ Моллов става акционер
в Моллов ФИГ с 10-процентно дялово участие спрямо
основния капитал на дружеството, вдигнат вече на 150 млн. лева.


Акционерните връзки между
едноименната банка и финансово-инвестиционна групировка не са
без значение, тъй като въпросната групировка е натоварила кредитната
институция с три заема, за които и до днес няма изгледи за погасяване.
С кредитен договор N5 на 5 октомври 1994 г. тогавашното ръководство
на банка Моллов, чийто директорски съвет се оглавява
от Валентин Георгиев Моллов, разрешава


валутен кредит от 522
660 щ. долара


на Моллов ФИГ
АД, където начело на директорския борд пак стои гражданинът Моллов.
Целевото предназначение на доларите е закупуването на шест автобуса
Мицубиши. Според условията на кредитния договор срокът
за погасяването на заема изтича на 5 октомври 1995 г., годишната
лихва върху главницата е 16%, наказателната надбавка за просрочия
- плюс 5%, а наказателната надбавка за просрочие на лихвите -
плюс 8 пункта. За обезпечение е представена запис на заповед за
274 хил. щ. долара, платима на 11 октомври 1995 г., издадена от
Моллов ФИГ АД.


Какво налага съставянето
на този финансов документ


и защо изобщо инвестиционната
компания се нуждае от заема? Двадесет и три дни преди сключването
на кредитния договор от 5 октомври 1994 г., на 12 септември, Софийският
градски съд вписва промени в известната (сега вече фалирала) транспортна
фирма - Етап ООД. На посочената дата през 1994 г.
в това дружество се появяват нови съдружници - Моллов ФИГ,
Зеки Байрам, Вежди Лефтеров Рашидов и родената през 1970 г. Галя
Борисова Топалова. Съдът е отбелязал следното разместване на дяловите
съучастия в Етап ООД:


Мюбера Касим Ибрям
прехвърля един дял на стойност 500 лв. на Вежди Лефтеров Рашидов,
46 дяла на стойност 23 хил. лв. - на Зеки Байрам, 47.5 дяла на
стойност 23 750 лв. - на Моллов ФИГ АД, и половин
дял - на Галя Борисова Топалова.


Освен това магистратите
са регистрирали още 4 дяла на стойност 2500 лв., прехвърлени от
Сарп Топлуоглу на името на Вежди Рашидов, както и новите управители
на Етап ООД - Валентин Георгиев Моллов и Галя Борисова
Топалова.


Приемайки в състава си
новите съдружници, частното транспортно дружество записва във
фирмената си табелка и


част от абревиатурата
на молловата групировка


модифицирайки се в МФИ-Етап.
Под това разширено име ООД-то подписва договор с фирма Груп-1
АД, базирана в Бойюк Истанбул Отогаръ N149, Байрампаша - Турция,
със следните условия:


Фирма МФИ-Етап
ООД упълномощава фирма Груп-1 да получи и осъществи
необходимата ремонтна дейност на автобуси марка Мицубиши-Принцеса
(втора употреба), които МФИ-Етап ще внесе от Турция.


Фирма Груп-1
АД, след като осъществи необходимото обслужване, ремонт, боядисване
и сервиз на автобусите, които ще избере и закупи от Турция, ще
организира тяхното окончателно транспортиране в България.


Съгласно указанията на
фирма Груп-1 фирма МФИ-Етап ще преведе
по долу указаната сметка 510 000 щ. долара за закупуването на
автобусите. Груп-1 АД може да ползва тази сума, както
пожелае, преди изнасянето на автобусите.


Посочената валута се наема
да осигури новият съдружник в Етап Валентин Моллов,
вземайки на кредит парите от банката, носеща неговото име. Документацията
показва, че първоначално нейното изпълнително ръководство е положило
някакви усилия да накара МФИ-Етап да учреди по заема
от 5 октомври 1994 г. залог върху автобусите. За целта е съставен
акт за отговорно пазене на стоково-материални ценности, но документът
е останал без подписи и печати. Вместо това Моллов ФИГ
АД е предпочело да издаде като обезпечение по кредита от 522 660
щ. долара цитираната вече запис на заповед в размер на 274 хил.
щ. долара. Любопитното е, че значително по-късно от датата на
кредитния договор, подписан на 5 октомври 1994 г.,


рехавото обезпечение е
допълнено


От нотариален акт от 14
юни 1996 г. за договорна ипотека върху незастроена земя в регулация,
собственост на Моллов ФИГ, намираща се на територията
на престижния софийски квартал Бояна. Пазарната оценка
на терена с площ 4091 кв. м, извършена от лицензирани оценители,
е определена на 8 591 100 лева. При тогавашен курс на долара (около
140 лв.) сумата се равнява на не повече от 61 хил. щ. долара,
а заедно със записа на заповед за 274 хил. щ. долара валутата
далеч не покрива изтегления през 1994 г. кредит от 522 660 щ.
долара. По-същественото в случая обаче е, че той въобще не е обслужван
и към 30 август 1997 г. просрочената главница възлиза на 143 857
щ. долара, а неплатените лихви - на 56 733 щ. долара.


Не е различна съдбата
и на по-скромния валутен кредит от 80 830 щ. долара, отпуснат
на молловата компания и записан на 2 май 1995 г. под N31. Еднократното
му погасяване е трябвало да стане на 2 юни 1996 г., но и досега
това не се е случило. Кредитните условия са идентични с тези по
заема от 1994 г. - 16% годишна лихва за главницата, за просрочия
по нея наказателна надбавка от 5% и 8 наказателни пункта за лихвените
просрочия. И в този случай за обезпечение Моллов ФИГ
представя запис на заповед: за 105 080 щ. долара - с падеж 10
юни 1995 година. Има и допълнително обезпечение, оформено на позната
вече дата 14 юни 1996 г. за договорна ипотека върху същия терен
в кв. Бояна, използван за залог от Моллов ФИГ
и при осигуряването на парите за японските автобуси. Известно
нововъведение в банковата практика може би представлява условието,
записано в кредитния договор, според което сумата от 80 830 щ.
долара се отпуска на финансово-инвестиционната групировка като


краткосрочен заем
за закупуването на дълготрайни материални активи


Нелицеприятни са ширещите
се по този повод апокрифни слухове из банковите коридори, че намиращият
се по това време в Италия г-н Моллов просто е имал бърза нужда
от пари, за да си купи яхта и затова кредитните документи носят
всички отличителни белези на спешно подготвени. Още по-нелицеприятен
обаче е фактът, че и този кредит, записан на името на Моллов
ФИГ, е във висящо положение. Заемът може би е изживял
известно скромно обслужване, защото според документ на банката
към края на миналата година просрочената главница е изчислена
на 80 462 щ. долара, а дължимите лихви - на 28 804 щ. долара.


Проблемни кредити на молловата
компания се водят и в германска валута. На 20 октомври 1994 г.
между групировката и ЦКБ е сключен договор, с който банката й
предоставя валутна линия за сключване на спот сделки и на
риск на Ем Еф Ай ФБК ЕООД. Финансово-брокерската
къща е стопроцентова собственост на Моллов ФИГ, а срокът
на договора, сключен с ЦКБ, е тримесечен. Размерът на


предоставената валутна
линия е 2 млн. щ. долара


и както е записано в анекса
към основния договор, обезпечението е под формата на валутна
гаранция от 100 хил. щ. долара. Средства за гаранцията осигурява
ТБ Моллов, пред която Моллов ФИГ АД депозира
молба-искане за кредит в размер на 555 600 г. марки. Той е разрешен
с договор N7 от 19 януари 1995 година. Срокът за погасяване е
19 април 1995 г., годишната лихва по главницата е определена на
23%, за просрочените плащания по нея и по дължимите лихви са предвидени
традиционните наказателни надбавки - съответно плюс 5 и плюс 8
процента. Традиционни са и предоставените обезпечения - запис
на заповед от името на Моллов ФИГ в размер на 722
228 г. марки, платими на 19 април 1995 г. и ипотека върху парцел
на групировката, намиращ се в кв. Бояна. Площта на земята е 8
246 кв. м., а пазарната й оценка - 37 107 000 лева. Както обезпеченията
по описаните вече кредити, така и тези не вършат никаква работа.
За 1997 г. по валутния заем N7 от 1995 г. просрочията по главницата
са 396 143 г. марки плюс още 339 159 г. марки за неплатени лихви.


Трите кредита на Моллов
ФИГ АД - N5 от 1994 г., N31 и N7 от 1995 г., записани в
списъка на кредитните милионери, имат следното общо изражение:


781 647 000 лв. неиздължени
главници и 545 038 00 лв. неплатени лихви по тях


Отделно в същия списък
фигурира друга фирма -


Ем Еф Ай-Брос
ООД


която е изтеглила през
1994 и 1995 г. от тогавашната ТБ Моллов общо 4 648
990 000 лв., по които заеми дължимите лихви възлизат на скромната
сума от 2 704 910 000 лева. Заслуга за злощастната съдба на това
ООД, базирано в пловдивското село Руен, обаче има отново молловският
флагман - Моллов ФИГ. Хронологията на
неговото акционерно присъствие в пловдивското дружество е повече
от любопитна.


На 23 декември 1993 г.
Пловдивският окръжен съд регистрира Ем Еф Ай-Брос
ООД с 50 хил лв. уставен капитал, разпределен на 100 дяла по 500
лв. всеки и с предмет на дейност - производство и търговия с промишлени,
селскостопански стоки и цветя, консигнационна търговия, организация,
развитие и експлоатация на заведения за обществено хранене, увеселителни
заведения и прочие. Най-веселото, а и най-сладкото
в тази дейност всъщност е


предприятието за производство
на спиртни напитки


в село Руен - собственост
на дружеството. При неговото учредяване като първоначални съдружници
са записани: Здравко Илиев Куманов, притежател на 50%, от дяловете
и споменатата вече финансово-брокерска къща на Моллов ФИГ
- Ем Еф Ай ФБК, владееща останалата половинка от капитала
на пловдивското ООД. За управител на дружеството е определен Здравко
Куманов, който практически е създателят на спиртния завод в Руен.


На 16 юни 1994 г. пловдивската
окръжна магистратура вписва първите промени в състава на Ем
Еф Ай-Брос. Като нов съдружник там се появява пловдивчанинът
Симеон Димитров Генков, а дяловете претърпяват следното преразпределение
- по 25% са записани на Здравко Куманов и Симен Генков, а Ем
Еф Ай ФБК ООД запазва 50-процентното си участие.


На 9 юни 1995 г. Софийският
градски съд регистрира нова формация на Моллов. С 1 млн. лв. уставен
капитал е учредено дружеството Моллов финансово-инвестиционен
фонд АД. Директорският му борд е оформен от лицата Валентин
Георгиев Моллов, Пламен Кирилов Димитров, член на съвета на директорите
и на Моллов ФИГ, и Евгени Иванов Йорданов. За изпълнителен
директор на инвестиционния фонд е вписан гражданинът Валентин
Георгиев Моллов.


Раждането на инвестиционния
фонд Моллов


предизвиква нови промени
и в Ем Еф Ай-Брос. На 19 юли 1995 г. Пловдивският
съд заличава Ем Еф Ай ФБК като съдружник в Ем
Еф Ай-Брос и на негово място вписва Моллов финансово-инвестиционен
фонд АД, отбелязвайки, че новият съдружник е изкупил 50-процентния
дял на Ем Еф Ай ФБК.


На 24 януари 1996 г. следва
трета промяна в Ем Еф Ай-Брос - вместо Моллов
финансово-инвестиционен фонд АД за 50-процентен съдружник
е записано дружеството Моллов ФИГ АД. Здравко Куманов
е свален от управителския пост и са вписани нови управители -
Симеон Генков и Пламен Кирилов Димитров от Моллов ФИГ.


През юли 1996 г. пловдивската
магистратура записва в търговския регистър, че участието на Моллов
ФИГ в Ем Еф Ай-Брос се прекратява, Пламен Димитров
е освободен от длъжността управител и че Моллов ФИГ
прехвърля по равно дела си на останалите съдружници. Така Здравко
Куманов и Симеон Генков стават равноправни съдружници, всеки с
по 50%, в Ем Еф Ай-Брос ООД. Може би не само Господ
се досеща кому и защо са били необходими описаните рокади в това
дружество. Във всеки случай докато се освободи от молловото присъствие,


Ем Еф Ай-Брос
е превърнато в солиден длъжник


на ТБ Моллов,
при положение че алкохолното производство съвсем не е рисков бизнес.
Кредитната одисея на Ем Еф Ай - Брос до август 1997
г. изглежда така:


о 10 май 1994 г. - получен
е кредит в размер на 8.5 млн. лв. за оборотни средства. След подписването
на 6 анекса към основния договор, на 29 май 1995 г., кредитът
е превалутиран и възлиза на 128 735 щ. долара при годишна лихва
- 18%, наказателна надбавка за просрочени погашения по главницата
- 5%, и наказателна надбавка за просрочени лихви - 8 процента.
За обезпечение е предоставена запис на заповед за 181 690 щ. долара,
издадена от Моллов ФИГ АД, платима на 12 февруари
1996 година. Кредитът не се обслужва и са натрупани съответните
просрочия: по главницата - 110 376 щ. долара, и просрочия по лихви
- 40 481 щ. долара.


о 10 май 1994 г. - Разрешен
е левов кредит от 3 070 000 лв. за закупуване на технологично
оборудване. След подписване на три анекса към договора, на 29
май 1995 г., кредитът е превалутиран и възлиза на 199 158 щ.долара.
За обезпечение е предоставена запис на заповед за 281 950 щ. долара,
издадена от Моллов ФИГ АД с падеж 12 февруари 1996
година. Кредитът не се обслужва, просрочията по главницата са
199 159 щ. долара, а неплатените лихви - 73 762 щ. долара.


о 19 декември 1994 г.
- получен е левов кредит от 103 млн. лв. за оборотни средства.
След анексиране, на 29 май 1995 г., кредитът е превалутиран и
възлиза на 1 559 967 щ. долара. За обезпечение е учредена договорна
ипотека върху завода за бутилиране и производство на алкохол в
село Руен, Пловдивска област, и залог на машини и съоръжения.
Кредитът не се обслужва - просрочената главница е в размер на
1 257 900 щ. долара, неплатените лихви - 342 232 щ. долара.


о 13 ноември 1995 г. -
разрешен е валутен кредит в размер на 1 615 000 щ. долара за оборотни
средства. След анексиране, на 5 юли 1996 г., кредитът е превалутиран
в германски марки и възлиза на 2 464 490 г. марки. За обезпечение
е учреден залог в полза на банката върху 1.9 млн. литра спирт
и 451 112 бутилки ракия и водка. Кредитът не се обслужва, просрочията
по главницата възлизат на 2 259 166 г. марки, а по лихвите - на
814 475 г. марки.


о14 декември 1995 г. -
получен е левов кредит от 22 млн. лв. за плащане на митни такси
и сборове за временен внос. Кредитът е разрешен при редовна годишна
лихва - ОЛП, плюс 8 процента. Лихвата за просрочия по главницата
е плюс 10%, а просрочените плащания по лихвите - плюс 18 процента.
Кредитът не се обслужва - просрочията по главницата възлизат на
22 млн. лв., неплатените лихви са 130 556 000 лева.


Както научи в.БАНКЕРЪ,
просветляващ изход от този кредитен тунел, вече е намерен. При
определени и взаимоизгодни условия наследничката на ТБ Моллов
- Евробанк АД, финансира отново Ем Еф Ай-Брос
ООД и според сегашните банкови мениджъри вече се очертават реални
шансове заводът в Руен да заработи и да си върне дълговете. Друг
е въпросът дали сумите по изредените кредити са постъпвали изцяло
в пловдивското дружество, или част от тях първо е преразпределяна
нейде по върховете на групировката Моллов. Отговорът
на подобни нездрави подозрения завинаги ще остане в познатата
зона на здрача. Може да се каже обаче, че не са лишени
от основание съмненията на специалистите в целесъобразността


на някои прийоми в кредитирането


прилагани от ТБ Моллов.
Мнозина банкови юристи например смятат, че масово използваните
за обезпечение записи на заповед не би следвало да служат за залог,
тъй като на практика са без потвърждение - нямат авал от друга
кредитна институция. А Моллов ФИГ АД е получавало
пари не само от ТБ Моллов. Групировката откровено
е декларирала какви суми дължи междувременно на други банки -
примерно през септември 1994 г. 1 000 000 щ. долара - на Хебросбанк,
10 млн. лв. - на ПЧБ, и т.н. през следващите години.


Тепърва ще се изяснява
и дали при отпускането на изредените проблемни кредити не са нарушени
изискванията на издадената от БНБ Наредба за големите и вътрешните
кредити, в която са визирани условията за икономическа свързаност
на кредитополучателите. Декларациите, попълвани през 1994 и 1995
г. от Моллов ФИГ АД показват, че дружеството държи:


100% в Ем Еф Ай-Инженеринг
ЕООД, 100% в Ем Еф Ай ФБК ЕООД, 100% в Ем Еф
Ай-Трейдинг ЕООД, 100% в Ем Еф Ай-Телеком ЕООД,
70% в Ем Еф Ай-Кемис ООД, 50% в И и М
ООД, 100% в Ем Еф Ай-Турс ЕООД, 52% в Ем Еф
Ай-Емо - Пампорово, 47.5% в Ем Еф Ай-Етап ООД,
50% в Ем Еф Ай-Брос ООД и 55.1% в ТБ Моллов
АД.


От


баланса Моллов ФИГ
за 1994 г.


пък е видно доколко е
благонадеждно финансовото състояние на дружеството. При наличието
на 116.6 млн. лв. дълготрайни материални активи за 1994 г. и 65.5
млн. лв. за 1993 г. краткосрочните заеми на групировката в сравнение
с 1993 г. са скочили почти четири пъти - от 52.7 млн.
лв. за 1993 г. на 199.8 млн. лв. за 1994 година. В същия сравнителен
план дългосрочните заеми са нараснали от 111.9 млн. лв. на 223.1
млн. лева. Срещу това единственият капитал за 1994 г., който Моллов
ФИГ е привлякла, са банковите кредити. А от отчета за приходите
и разходите личи, че загубата на дружеството също се е увеличила
двойно - от 26.1 млн. лв. за 1993 г., на 54.4 млн. лв. за 1994
година. Четворното нарастване на дълготрайните материални активи
на групировката през 1994 г. може би се дължи тъкмо на увеличения
размер на получените кредити - от 164.4 млн. лв. за 1993, на 422
млн. лв. за 1994 година.


Тези данни са интересен
фон на кредитната равносметка на групировката Моллов,
получила от едноименната банка 5.4 млрд. ........?млн. лв. - от
1994 г. до края на 1995 година.

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Weekly

Това държава ли е? Или мутрокрация?

Възможно ли е в нормална страна, член на Европейския съюз, на бизнеса, който прави брутния вътрешен продукт, плаща данъци и дава храна на стотици хиляди семейства,... Още »
Банкеръ Daily

Пеевски искал Василев да му прехвърли редица предприятия

Сред фирмите са "Булгарбатак", "Техно експорт строй", "Пътстрой холдинг", "Трансстрой", "Виваком" - 10% или парична равностойност, "Дунарит" - 30% или по пазарна... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във