Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОСЕМ КМЕТОВЕ СВЪРЗАХА УПРАВЛЕНИЕТО СИ СЪС СОФИЙСКОТО МЕТРО

Безспорно пускането на
метрото ще остане едно от важните събития в историята на българската
столица. В книгата на Гинес обаче това събитие може да се отбележи
като най-късата отсечка на най-дълго строящото се метро. И така
стартът на първата подземна железница у нас бе почетен от цяло
съзвездие политици - от гостуващия у нас кмет на Москва Юрий Лужков,
от председателя на Народното събрание Йордан Соколов, от вицепремиера
Евгений Бакърджиев, столичния кмет Стефан Софиянски и ред депутати.
След 31 години надежди столичани преживяха чудото на големите
столици. Защото предложението за строеж на Софийския метрополитен
се обсъжда за първи път в далечната 1967 година. Първия работен
ден на метрото софиянци ще запомнят освен с безнаказаното гратисчийство,
разрешено от кметската управа и с неколкочасово чакане, за да
погледнат подземния влак.


От миналия четвъртък софиянци
имат възможността да изминават шесткилометровото разстояние от
ж.к. Люлин до бул. Константин Величков
само за шест минути срещу цена от 200 лева. Петте метростанции
и четирите влакчета на Софийския метрополитен ще обслужват в пиковите
часове 11 000 души, а предполагаемият среден пътникопоток е 3000
души. Мотрисите ще се движат на 4, 6 и 8 минути в зависимост от
натоварването. Това обаче няма да промени останалите маршрути
на градския транспорт.


За да заработи този непознат
за нашата страна механизъм, наречен МЕТРО, ще са нужни около 450
човека. Що се отнася до цената на тази транспортна придобивка,
досега са вложени над 200 млн. щ. долара, а за всекидневното й
функциониране столичното кметство предвижда субсидия от 250 млн.
лв. за всеки месец от тази година. За да бъдат завършени 6-а и
7-а станция на метрото, през следващите 4-5 години ще са необходими
около 20 млн. щ. долара. Ако се приемат досегашните темпове на
строителство за мярка - шесткилометровата отсечка бе построена
за 19 години - за изграждането на цялата дължина подземните линии
от 52 км ще бъдат необходими около 150 години. Отделен е въпросът
дали дотогава няма да съществуват далеч по-модерни начини за преодоляване
на разстоянията в градски условия.


На всичкото отгоре за
функционирането на метрото е необходима годишна субсидия от 3
млрд. лв., и то за един нищожен участък от транспортната градска
мрежа, срещу 40 млрд. лв., необходими за поддръжката на целия
наличен обществен транспорт. Парите, с които ще се издържа столичният
метрополитен за една година, биха стигнали да бъдат подменени
20% от наличната транспортна техника в София. През последната
година са закупени едва 40 употребявани немски автобуса, като
за всеки от тях бяха платени по 25 000 г. марки.


ИСТОРИЯТА НА МЕТРОТО В
ИМЕНА И ЦИФРИ


Софийското метро е 105-ото
в света. Идеята за негов строеж се ражда цял век след първата
подземна железница в Лондон.


Първият проект на метромрежата
от 1966 г. е за дължина на линиите 96 километра. Георги Петков,
тогавашният кмет на София, е една от основните фигури, в лансирали
тази идея. Тогава проектът предвижда срещу 123 млн. лв. нашата
столица да се приобщи към семейството на съвременните градове.
Първият технически доклад за строителството на метрото е приет
от МС през 1972 г. и още същата година е сключена спогодба със
СССР за доставка на техника и за помощ в строителството.


Първата копка на метрото
е през 1979 г., но строителните работи започват близо две петилетки
по-късно. През 1988 г. са закупени и консервирани 48 мотриси от
СССР, като всяка от тях струва 370 000 преводни рубли.


От лятото на 1990 г. бъдещето
на метрото попада в ръцете на четирима от амбициозни по-амбициозни
кметове, които успяват да извадят проекта от дългогодишната летаргия
и да го доведат докрай, макар и не съвсем. Първият е кметът на
Столична голяма община Стефан Нинов, които приема новата програма
за строежа на метрото. След него Александър Каракачанов първи
се решава да се качи на пробна дрезина. Две години по-късно Янчулев
в самия край на своя мандат също се записа сред повозилите се
гратис кметове на столицата. Щастливата съдба да открие готов
участък се падна на Стефан Софиянски, осмия по ред кмет в метроодисеята.

Facebook logo
Бъдете с нас и във