Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОРЪЖЕЙНИТЕ СКАНДАЛИ ПРОДЪЛЖАВАТ В НЕСТРОЙНА КАНОНАДА

Точно три месеца изминаха от появата на един протокол, записан в архивите на МС под фаталния номер 13. С този документ, предназначен за служебно ползване, на 30 март тази година членовете на кабинета приеха доста закъснялата програма за структурни реформи в системата на уж стратегическия Военнопромишлен комплекс (ВПК). Така започна голямата реконструкция на отбранителното производство. А от въпросния протокол е видно кои правителствени люде са взели толкова важните решения. Както е записано, в заседанието, ръководено на 30 март 1998 г. от премиера Иван Костов, са участвали министрите Александър Божков, Веселин Методиев, Богомил Бонев, Валентин Василев, Васил Гоцев, Венцислав Върбанов, Георги Ананиев, Емма Москова, Иван Нейков, Марио Тагарински и Петър Бояджиев. Наред с тях своя глас за Програмата за преструктуриране, приватизация и държавно участие в отбранителната промишленост на Република България са дали и представители на други висши държавни институции: областният управител на София Веселин Стойков, изпълнителният директор на АП Захари Желязков, председателят на Комитета по енергетика Кирил Гегов, Борис Милчев и Васил Гарнизов от строителното министерство, Бойко Мирчев от външното министерство, Дора Андреева от финансовото министерство, Златка Русева от правосъдното министерство, Гавраил Ковачев от търговското министерство и Нено Димов от екологичното ведомство.


Това е пълният списък на хората, взели


важни решения, които поне до днес не са изпълнени


А според записаното в протокола е трябвало да се свършат няколко основни неща. Първо, вицепремиерът и министър на промишлеността и министърът на отбраната да възложат на междуведомствена експертна комисия разработването на Програма за алтернативна заетост в системата на ВПК. Втората им задача е била да подготвят и осъществят преобразуването, преструктурирането и подготовката за приватизация на дружествата от отрасъла в съответствие с програмата. Освен това промишленият и военният министър е трябвало да подготвят и предложение за създаване на структура за управление на държавните капиталови квоти в дружествата от отрасъла с оглед предвиденото редуциране на държавното участие.


От своя страна председателят на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната е получил задачата да осигури разработването на предвидените в програмата проекти на нормативни актове и изпълнението на точките от раздела Отбранително-индустриална политика за развитие на способността за ефективно предприемачество и държавно регулиране на отбранителната промишленост.


Вносителите на програмата пък, ген. о.з. Симеон Петковски и Стефан Ставрев, заместник-министри съответно на военното и на промишленото министерство, са били задължени да подготвят окончателния текст на законопроекта за отбранителното производство, както и мотивите към него за внасяне в Народното събрание.


За съжаление до ден днешен нито един от изредените отговорници не е отчел някакъв готов продукт. Планираните в програмата два закона - за отбранителното производство и за подготовката и военновременната работа на икономиката на страната, все още са твърде далеч от полезрението на депутатите. Без уредена нормативна база обаче


преструктурирането си тече на парче


и създава смут сред оръжейниците. По всичко личи, че в отсъствието на нарочна структура, която да управлява държавното участие в предприятията от ВПК, кормилото е поето от наличния, но твърде спорен Металхим холдинг. Както научи в. БАНКЕРЪ, в момента, по силата на заповед, издадена от промишления министър Александър Божков, холдингът е упълномощен да обособява като самостоятелни единици поделенията от системата на специалното производство. Става въпрос за посочените в програмата 93 обекта, предвидени за свободна продажба, чиято обща балансова стойност възлиза на 12 220 243 203 лева. Рязането на тая сладка оръжейна баница явно крие съблазни и обяснява причините, поради които


темата Металхим се превърна в горещ картоф


още преди приемането на програмата за преструктуриране на военната индустрия. На 25 март например синдикалните централи са депозирали пред президента, премиера, пред промишления министър и пред председателя на парламентарната Комисия по национална сигурност Христо Бисеров следното становище:


Подкрепяме предложението, изготвено от работната група в първоначалния вариант на програмата, а именно - за трансформиране на Металхим холдинг ЕАД в публично акционерно дружество, намаляване на неговия капитал и обезсилване на дяловете, които държи в дъщерните си дружества. Разочаровани сме от предложения нов вариант, в който липсва позиция относно преструктурирането на холдинга. Известно е колко становища, независимо от политическата им принадлежност, има в Министерството на промишлеността за незаконосъобразното учредяване на холдинга с разпореждане N38 на МС от 1991 година. Холдингът и сега не изпълнява функциите си, които му отрежда Търговският закон. Ако целта на новия вариант е запазване на работните места на определени хора от Металхим, които трябва да натрупват личен капитал на всяка цена, без да са защитени интересите на държавата и на работещите в дъщерните дружества на холдинга, то тя е постигната. А без да се извърши преструктуриране на холдинга, ще се затрудни и приватизацията на съставните му дружества, в които той има солидни дялове. Защото държавата може да продава само своя дял. Да не говорим пък къде ще отидат средствата, получени от приватизацията.


Две седмици по-късно, на 10 април 1998 г.,


промишленият министър оптимистично отговаря:


Очертаващата се много сериозна подготвителна работа по изпълнението на програмата ще бъде съпроводена с паралелно изпълнение на мерките по подготовка на нормативния пакет от документи, както и осъществяване на предприватизационна подготовка и откриването на приватизационни процедури в рамките на възможностите на закона за приватизация. В тази връзка и съгласно протоколното решение на Министерския съвет ще бъде подготвено решение за структурата, която ще осигури управлението на редуцираните капиталови квоти, собственост на държавата. При преструктурирането Металхим холдинг ЕАД ще се трансформира като търговско-инженерингово и дружество за иновации. Специално внимание ще бъде отделено на подготовката за алтернативна заетост с отчитане на технологичните възможности и постконверсионна продуктова ориентация на производствените подразделения и обособени части, несвързани пряко със специалното производство.


Както се вижда, всичко е в бъдеще време, което обаче все още не е дошло. Интересното е, че идеята за


превръщането на Металхим холдинг в Национална оръжейна компания


принадлежи на вече бившия изпълнителен директор на АП Александър Съботинов. В своето становище, адресирано до авторите на структурната програма, той е пояснил, че: Както във всички европейски страни, така и в България е необходимо да има орган, който да олицетворява държавната политика в разработката, производството и търговията на специални изделия и да гарантира цялостното осигуряване на националната сигурност на страната. Такъв орган, според г-н Съботинов, може да бъде една Национална оръжейна компания или холдингова структура, която ще упражнява необходимия контрол. Хипотетичната национална институция пък впоследствие можела да се преструктурира или приватизира, но тя трябвало да остане носителят на държавния план в търговските дружества. Това е записал бившият изпълнителен директор на АП, като е начертал и примерна схема на управление на военната индустрия - от Министерския съвет до търговските дружества, поставяйки в скоби след Националната оръжейна компания фирменото име не на друг, а на Металхим холдинг.


А ето какво са заявили


юристите от главно управление Приватизация към Министерския съвет


когато е потърсено тяхното мнение за реформата:


Холдинговите дружества, макар и създадени предимно с държавно имущество (вероятно се имат предвид дъщерните им дружества - бел.ред.), имат най-малко двама акционери - държавата в лицето на министъра на промишлеността и холдинга, който е търговско дружество със 100% държавно участие. Независимо от това холдингите са редови акционерни дружества, или такива с ограничена отговорност, и за тях в пълна сила и на общо основание важат разпоредбите на Търговския закон. Смесването, което се прави въз основа на разбирането, че едното участие е пряко, а другото, чрез холдинга, не е, и че в общи линии се касае за държавни дружества, е напълно необосновано и незаконосъобразно. Нещо повече - Законът за държавната собственост ИЗКЛЮЧИ от кръга на вещите, собственост на държавата, активите, апортирани във или собственост на търговските дружества - независимо с какво държавно участие са те! Затова какъвто и да е характерът на акционерите в такива холдингови дружества, при свикването на общите събрания на акционерите и при вземанията на решения следва стриктно да бъде спазван редът, регламентиран в Търговския закон. Защото в противен случай в един момент можем да се окажем пред сключени нищожни сделки или такива с висяща унищожаемост. Това поставя под съмнение приватизационния процес на тези обекти въобще.


Дали някой се е вслушал в това предупреждение, не е известно, но че


въпросният раздържавителен процес е под съмнение


е повече от ясно. Сложни проблемни ситуации възникват в момента например в две от предприятията на ВПК, които на практика държат гръбнака му - ВМЗ - Сопот, и Арсенал - Казанлък. А недоволствата в целия бранш атакуват шефа на Металхим холдинг Стефан Улев, който смени известния вечен оръжейник - Илия Гунчев. Не е важно дали г-н Улев е състудент на промишления министър Александър Божков, както се твърди, или не. По-същественото е дали е сложен край на онзи подход, който г-н Божков нарече Гунчево-Металхимски, обяснявайки през пролетта в парламента как същият този подход е блокирал стопанската инициатива във ВПК? Според специалистите от бранша промяна няма. Конфликтите в системата, казват те, дори били позагрубели. Говори се, че г-н Улев проявявал явни апетити към цялата власт в комплекса. Освен председателското място в управителния съвет на Металхим холдинг той членувал и в съвета на директорите на ВМЗ - Сопот, на Аркус - Лясковец, на Елметинженеринг, КАС-Инженеринг и на Оптични технологии АД. Без при това да се брои и председателският стол, който Стефан Улев заемал в Браншовата камара на производителите и търговците на специална продукция. Завистниците на г-н Улев са изчислили, че от тази трудова заетост той си докарвал


един приличен месечен доход от около 1.8 млн. лева


Шефът на холдинга е обвиняван и в други грехове. На първо място, че под негово давление се правели опити за ръководни подмени в предприятията от ВПК, даже и в Арсенал - Казанлък, което не е сред дъщерните фирми на холдинга. Дават се примери за подобни холдингови инициативи в Аркус - Лясковец, Трема - Трявна, и ВМЗ - Сопот, чийто изпълнителни директори били нарочени за смяна. Твърди се също, че в навечерието на традиционното оръжейно изложение Хемус 98, г-н Улев подвел ресорния заместник-министър в промишленото министерство Стефан Ставрев да задвижи


процедурите по освобождаването на изпълнителния директор на ВМЗ


Ангел Писков, позовавайки се на фалшив картбланш, даден отгоре. Начинанието било осуетено след намесата на по-висши правителствени институции, но явно директорът на сопотските заводи не е твърде удобен за холдинга. Може би защото се противопоставя на обособяването и бъдещата приватизация на поделения на дружеството, които на практика са неделими от завода майка.


Както заявяват познавачите, най-апетитен е лагерният завод на ВМЗ - единствен по рода си на Балканите по мощности, капацитет и технологии. Поделението е пуснато в експлоатация през 1975 г. и е оборудвано с японска техника. За целта е използвана кредитна линия в размер на 10 млн. щ. долара, открита от известната индустриална групировка NSK. Сега сопотските оръжейници основателно питат, ако се приватизира заводът за лагери какво ще остане за ВМЗ - да плаща задълженията ли?


Сложната обстановка около вазовските заводи личи и от едно официално писмо, изпратено на 1 юни тази година до заместник-министъра на промишлеността Стефан Ставрев и до председателя на съвета на директорите на дружеството Божидар Пенчев, който е и началник на управление Специално производство в същото министерство. Автори на писанието са лидерите на заводската структура на КТ Подкрепа. В писмото се казва:


Неотдавна в дружеството приключи проверка, разпоредена от министър Божков по анонимен сигнал. И тъй като ние не сме анонимна организация, а управляващите в момента страната неведнъж са декларирали своята готовност за откритост при провеждане на политиката си, ще си позволим да зададем своите въпроси, на които се надяваме да ни отговорите. Настояваме да бъдем запознати с резултатите от приключилата проверка. На 30 март МС прие програма за приватизацията на предприятия от системата на ВПК. На нас все още не ни е известен начинът, по който ще се извърши раздържавяването. Поставяме на вашето внимание този въпрос, тъй като и вие знаете, че според разпределението на капитала на ВМЗ АД - 53% принадлежат на Металхим холдинг и 47% на Министерството на промишлеността. На практика и реално погледнато,


ВМЗ отдавна не е държавно предприятие


Нашите експерти ни обясняват, че дори да се сформира работническо-мениджърско дружество, или хората предпочетат преференциалното си участие в бъдещата приватизация, то те ще могат да кандидатстват само за процента акции, собственост на държавата - т.е. за 47 на сто от капитала на ВМЗ. Питаме дали това е така? Нашето мнение е, че органът, управляващ дружеството ни, трябва да има отношение по тези въпроси и за това, какво ни предстои в близко бъдеще. Поради това настояваме за спешна среща с членовете на съвета на директорите, за да се дискутират открито поставените проблеми. Винаги сме били за разумен диалог и неведнъж сме доказвали, че докрай изчерпваме неговите възможности. Това не значи обаче, че ще стоим безучастно, когато някой се опитва да си играе със съдбата на 12 000 души, и то за тяхна сметка. Бъдете уверени, че знаем да защитаваме интересите си.


Ултимативният тон на това писмо явно не е стреснал никого. Сопотските оръжейници все още се надяват както на отговор на своите въпроси, така и на среща с членовете на борда.


В промишленото министерство обаче сигурно добре знаят не само резултатите от проверката, извършена във ВМЗ, а и кой има интереси да се върви анонимно по дирите на една сериозна афера, заплетена преди повече от три години. Както научи в. БАНКЕРЪ, тя е свързана с нечистите доставки на лагерна стомана. По този случай следствените органи са се произнесли отдавна, а доколко неговото ново разгаряне има отношение към евентуалното отстраняване на изпълнителния директор на ВМЗ от поста - един Господ и висшите промишлени чиновници могат да кажат.


Що се отнася до синдикално-социалните вопли на сопотчани, подобни искания може би резонно влизат в графата последна грижа. На същото място, изглежда, е поставена и една докладна записка, свързана с


проблемите на другото основно звено от веригата ВПК - Арсенал ЕАД - Казанлък


Авторът на записката не е някакъв профсъюзен деец, а изпълнителният директор на дружеството Николай Ибушев. На 1 юни тази година той е изпратил до Министерския съвет следния любопитен текст:


Извинявайки се за безпокойството, което ви причинявам с настоящото писмо, смятам за свой дълг като изпълнителен директор на Арсенал ЕАД да потърся вашата компетентна намеса по въпрос, касаещ не само Арсенал, но и политико-социалните процеси в България.


По силата на подписан рамков договор от 28 ноември 1997 г. между Арсенал и Тератон бе предоставена на два пъти продукция за износ чрез Тератон на стойност, както следва - 890 000 щ. долара, експедирана на 20 февруари 1998 г., и 534 000 щ. долара, експедирана на 23 март 1998 г., с условия на плащане от Тератон към Арсенал три дни след получаване на плащането от Турция, но не повече от три месеца след експорта.


Тъй като ние не можем да контролираме банковите сметки на Тератон, то на мен ми бе обяснявано месеци наред, т.е. до 29 май 1998 г., че парите все още ги няма и Тератон не може да плати необходимите на Арсенал и заработени от него средства в размер на 1 220 000 щ. долара (равни на една месечна заплата на 11-те хиляди работници на Арсенал).


На 29 май ми бе съобщено, че парите най-после са се появили по сметките на Тератон и че комисионерите ще извадят от тях сумата от 800 000 щ. долара, която те смятат, че трябва да си удържат от Арсенал ЕАД (без да докажат някаква вина) за сделката между Тератон и Арсенал от края на 1992-а и началото на 1993 година. Това е онази известна на вас продажба на безценица на 23-милиметрови арсеналски изстрели, които ориентировъчно донесоха нереализирана печалба от 12 млн. щ. долара. А кой и колко печалба реализира тогава - това е друг въпрос. Сега обаче (сигурно печалбата на Тератон навремето е била мизерна) Тератон иска да си присвои още 800 000 щ. долара, уж като загуба, уж от време оно.


Така дългоочаквана заплата на 11 000 арсеналци от няколко месеца е химера и за май. Социалното напрежение е високо не само в Арсенал, а и в цял Казанлък. Има опасност то да ескалира в гражданско неподчинение.


Смятам, че голямото забавяне на плащанията и опитът за кражба на 800 000 щ. долара от страна на Тератон е провокация и към правителството и установения социален мир в държавата. Затова моля за спешна намеса, в т.ч. и за пълна проверка на постъпленията в Тератон, и за незабавно превеждане на дължимите на Арсенал суми на стойност 1 220 000 щ. долара.


Не се знае каква намеса е последвала, но във всеки случай, както научи в. БАНКЕРЪ, парите все още не са пристигнали в Казанлък. За повече информация около събитията в Арсенал и ВМЗ потърсихме ресорния заместник-промишлен министър Стефан Ставрев, който обаче през миналата седмица бе в отпуск. Все пак в. БАНКЕРЪ получи уверенията на оторизираните министерски служители, че г-н Ставрев ще даде отговор на зададените му въпроси. Така че темата за конфликтите във ВПК и за боксуващата структурна реформа на оръжейната индустрия остава открита.

Facebook logo
Бъдете с нас и във