Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОРЕЛ И РАК СРЕЩУ ЩУКА

Дали БСП не сгреши, обвързвайки се така тясно с Ахмед Доган, дали президентът трябваше да връчи третия мандат на Движението за права и свободи, дали не беше по-добре още от самото начало левицата да се коалира с НДСВ и вече да имаме реално работещи правителство и Народното събрание, са въпроси, на които все още е рано да се отговори категорично. Но след почти двумесечните пазарлъци около сформирането на кабинета се разбра, че на БСП ще й се наложи да направи много повече компромиси, отколкото е предполагала. И то точно по отношение на Ахмед Доган.На първо време левицата прие ролята на буфер между царската партия и движението, които все по-отчетливо показват липсата на търпимост един към друг. НДСВ често е принудено да отстъпва, докато БСП трябва да защитава предварително поетите ангажименти към ДПС - дори и с цената на неразбирателство с жълтите партньори. Особено ясно това пролича в споровете за областните управители, при които царските хора останаха в последна сметка с осем срещу шест области за хората на Доган. За да се променят тези предварителни разчети, не помогнаха дори вълненията във Варна, където 17 граждански, браншови и политически организации, сред които и Атака, създадоха оперативен щаб за подготовката на гражданските протести срещу назначението на управител от ДПС. Организациите бяха наречени от заместник-председателя на Коалиция за България Ангел Найденов екзотични, а повече от седмица от БСП повтаряха за изкуствено подклаждане на етническо напрежение и раздухване на етническа нетърпимост.За да защити ДПС обаче, на левицата ще й се наложи да направи много повече от декларации, че протестите се използвали от безотговорни политически кръгове и неясни икономически интереси в някои региони и предупреждения, че това е игра с огъня, опасна за етническия мир, с каквито излезе парламентарната й група. Очевидно няма да е достатъчно и скастрянето на църквата, след като и оттам възроптаха срещу някои областни управители. Ловчанският митрополит написа писмо до Позитано 20 да не се назначава в Ловеч човек на Доган, а варненският направо се включи в организираните във Варна протести. Според Ангел Найденов политическите формации най-сетне трябва ясно да изразят позициите си относно този етнополитически модел, който имаме в България, и да не раздухват етническата омраза.И докато БСП всячески се опитва да намали напрежението, Ахмед Доган работи в съвсем друга посока. Булгартабак Холдинг, чиято приватизация бе провалена от него и стана причина за разрива в отношенията между бившите управляващи от НДСВ и ДПС, отново е на дневен ред. Идеята е той да премине от икономическото под шапката на земеделското министерство. Това предложил земеделският министър Нихат Кабил на премиера Сергей Станишев. Съответно заместниците му във ведомството трябвало да се увеличат с още един, който да отговаря за преработвателната промишленост и взаимодействието с браншовите организации. Сега преработвателната промишленост е част от ресорите на Министерството на икономиката и към нея освен Булгартабак се числят и Ел Би Булгарикум, което държи патента на млечнокиселата бактерия, Институтът по винарство и други. ДПС се опитват да се докопа до този сектор още от 2003-а, когато бившият земеделски министър Мехмед Дикме поиска структурни промени, но тогава това не стана.Всъщност още от самото начало тройната коалиция напомня на баснята за орела, рака и щуката, само дето в случая орелът е срещу щуката, но не заради себе си, а заради рака. За да има по-добра координация между партньорите, а и по-добър контрол върху решенията на другия, трите политически сили предлагаха различни форми на коалиционен съвет, които така и не бяха одобрени. Последното предложение на левицата е занапред координацията да се осъществява от тримата вицепремиери. Преди правителствените заседания те ще се събират и ще изглаждат спорните теми от дневния ред, а при възникването на по-сериозни разминавания нещата ще се поемат от Съвета на коалицията. В него освен лидерите ще влизат по четирима представители от партия, които ще се променят в зависимост от обсъждания въпрос.По-сложна схема за координация ще се въведе в самата левица, научи БАНКЕРЪ. Диригентите там ще са премиерът, председателят на парламента, председателят на парламентарната група, човек от ръководството на БСП и отделно от Коалиция за България. Подобни структури ще има и на областно ниво, като наред с областните или заместниците им в тях ще участват депутатите от региона и представител на местната власт.Така или иначе, от малките пукнатини в тройната коалиция вече започнаха да зейват и ями. Освен проблема с назначаването на областните управители замириса и около откритието, че имало около 1 млрд. лв. бюджетен дефицит. Миналото правителство е харчило прекалено много, обвини левицата някак вяло предишните управляващи и сегашни партньори и се втурна да обяснява какви са шансовете на няколкостотин хиляди българи все пак да получат 13-а пенсия и заплата.Ако оправданията, също като обещанията, лесно минават и се забравят, то не такава е ситуацията с червената чистка в Министерския съвет и изобщо в администрацията. Шефските постове, към които се стремят социалистическите кадри, са заети от държавни служители и отстраняването им, особено на главните секретари на министерствата, е твърде трудна задача. На първо време усилията на червени активисти били насочени към убеждаването на главния секретар на Министерския съвет Севдалин Мавров и на Народното събрание - Огнян Аврамов, които засега нямат намерение да подават оставки, да напуснат сами. Трудности ще има и със смяната на директорите на дирекции. Шансът местата им да се заемат от социалисти е нищожен и възможен единствено ако дирекциите бъдат преобразувани с нови имена, а началниците им - разпуснати, поради липсата на длъжностите, които са заемали.Колкото до емоциите, взимащи все повече връх в политиката, депутатът от левицата проф. Андрей Пантев заяви на червената сбирка през миналия уикенд в Боровец, че световната тенденция политиката да се свежда до канцеларски процедури, институции и взаимоотношения е поставена под дебелата лупа на нашите нрави, при които единственият мотив за активно участие в предизборните стълкновения е последвалото възнаграждение. Тогава, когато то не идва или не е достатъчно, се симулират принципи или коалиционни различия. Според професора повечето червени политици вече са се формирали като вкаменелости и точно това отблъсква хората. Той отбеляза, че 80% от електората на БСП е гласувал по емоционални причини - от носталгия или битова привързаност, както и че протестите около назначенията на областните управители също били плод на емоциите... Дали обаче БСП ще стане заложник на емоциите си, тепърва ще видим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във