Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПТИМИСТИЧНИ ТЕОРИИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ В ИРАК

Опитът в Ирак излезе сполучлив, защото първите демократични избори се състояха. Mилиони иракчани отидоха до урните въпреки големите заплахи и в оптимистичния вариант за бъдещето техният глас може би ще започне да дава облика на втората иракска държава. Нейното първо издание започна своето съществуване през 1920 г. от трите османски провинции Багдад, Мосул и Басра и приключи с падането на режима на Саддам Хюсеин. След този сполучлив опит нещата се променят не само защото иракчаните за първи път от поне половин век насам свободно гласуваха. Впрочем за тях самите избори за парламент по такъв начин са един огромен експеримент, немислим например за съседни страни като Саудитска Арабия или Сирия и познат само на малките страни от Залива като Кувейт, Бахрейн и Катар. Иракската политическа картина се променя, защото най-вероятно ще се случи безпрецедентна смяна на властта. Контролът върху нея се очаква да попадне в ръцете на шиитското мнозинство за сметка на сунитите, а кюрдите се надяват да станат арбитрите на политическия живот. Промяната е и в това, че иракчаните показаха колко много са уморени от тероризъм и насилие. В този смисъл техният глас би трябвало да се възприема и като послание срещу гражданската война. Те за първи път имат шанс сами да сложат край на хаоса и да опитат нова, непозната за тях политическа система. Това обаче е оптимистичната теория за бъдещето след изборите. За да се потвърди тя, са необходими много отговори на много въпроси, за които засега може само да се гадае. Тези избори все пак се проведоха в необичайни условия и с цели, необичайни за тази географска ширина. Очевидно е, че пътят до реални резултати от тях е твърде дълъг, при положение че иракското общество се крепи на племенни структури. Мнозинство от шиитите гласуваха, сунитското малцинство се въздържа, а то е способно да бойкотира създаването на новите институции. Много опасна ситуация може да настъпи, ако шиитите поемат изцяло властта и големите градове като Багдад, Киркук, Басра или Мосул се управляват от една етническа група. Това е най-късият път до гражданската война. Радикалният шиитски лидер Муктада Садр, който миналата година предизвика шиитски бунтове и създаде огромни главоболия, веднага побърза да заяви, че всеки политически процес, който се случва в една окупирана държава, не може да бъде легитимен. Основният въпрос естествено е дали новият преходен парламент ще добие достатъчно легитимност, за да съчетае различните етнически, религиозни и политически интереси на различните общности и после така да ги трансформира в национални интереси, че Ирак да остане единна държава. Много наблюдатели обърнаха внимание на неофициалния референдум за независимост на Кюрдистан, организиран на излизане от някои избирателни секции. Той подсказва колко крехки могат да станат целостта и единството на Ирак в прехода му към демокрация. Слабото участие на сунитите в изборите е може би по-големият проблем за новия преходен парламент, който трябва да наложи нови политически личности и да изготви новата иракска конституция. Конституцията, основен източник на която ще бъде ислямът, трябва да бъде подложена на национален референдум и през декември 2005 г. да се проведат нормални парламентарни избори. Ще стане ли?Въпрос, който чака отговор, е и как тези избори ще повлияят върху политическите процеси в региона. На първо място е Иран, който се надпреварва с Ирак за първите места в дневния ред на международната политика заради ядрените си амбиции. Той би използвал в собствен интерес едно шиитско управление на Ирак. Съединените щати са разтревожени от ролята, която Иран се опитва да играе в Ирак, каза американският държавен секретар Кондолиза Райс и изрази загриженост, че Техеран може би подкрепя бунтовниците в Ирак. Много силно впечатление направи и фактът, че йорданският крал Абдула Втори бе единственият, който бързо поздрави иракчаните. Според коментара на в. Либерасион като цяло арабските лидери са притеснени от две неща: многопартийността в Ирак, която може да постави въпроса за политически реформи в собствените им страни, и оформящата се шиитска хегемония, която може да има сериозни последствия за сигурността в района.Фактът, че изборите изобщо се състояха, е знаменателен не само за иракчаните. Той може да стане определящ за ново състояние на международната политика, която очевидно се опитва да се измъкне от иракския синдром и да стане повод за подобрено издание на трансатлантическите отношения. Начинът, по който провеждането на изборите бе приветствано и възприето от международната общност, бе изцяло в гамата на положителното. То бе опаковано в определения като смелост, копнеж по демокрация, важна крачка напред, правилна посока, победа с епически измерения и т.н. Много рядко се случва външнополитическото настроение от Европа до Австралия да е толкова приповдигнато. Във всеки случай иракчаните напълниха не само избирателните урни, но и дипломатическия багаж на американския президент Джордж Буш преди европейската му обиколка. В речта си За състоянието на съюза, която произнесе пред Конгреса, Буш обяви демократизацията на Близкия изток за приоритет на своята външна политика и определи изборите в Ирак като нова фаза в развитието му. Иракските избори на практика станаха реалното встъпване на Буш във втори президентски мандат и входната врата за ново издание на трансатлантическите отношения. Изборите в Демократистан, както сполучливо коментира един наблюдател, са и невероятна възможност за предефиниране на американско-европейските отношенията по въпроса за Ирак или поне за по-добро настроение в близкоизточната политика след огромната семейна свада, която бе предизвикана заради иракската война и последвалия я хаос. Повече от всякога Вашингтон има достатъчно сериозен мотив да насърчи Европа да преразгледа отношението си към американската близкоизточна политика и да се включи много по-активно в стабилизирането на Ирак. Веднага след изборите Джордж Буш вдигна телефона и се обади на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, на председателя на Европейската комисия Мануел Барозу и на руския президент Владимир Путин с предложение да подкрепят новото иракско правителство. Това е и едно от основните послания на държавния секретар на Съединените щати Кондолиза Райс, която за първи път посещава Европа и подготвя визитата на Джордж Буш.Всъщност във Вашингтон трябва да са регистрирали засилените обсъждания в НАТО за ролята на пакта в подготовката на иракската армия или обещанието на Европейския съюз да даде 260 млн. долара помощ за Ирак. Както и в Европа трябва да са забелязали едно ясно изявление на Кондолиза Райс. За световните агенции тя каза: Не смятам, че трябва да говорим за изтегляне... Смятам, че трябва да се запитаме какво можем да сторим възможно най-скоро, за да могат иракчаните да поемат съдбата си в собствените си ръце и да им окажем подкрепата, от която се нуждаят, за да изградят стабилна и демократична страна. Във всеки случай един от отговорите е общата воля на американци, европейци, руснаци и ООН. Дали ще го има този отговор ще стане ясно от предстоящата европейска обиколка на Буш в Брюксел, Берлин и Братислава. Там ще стане ясно как новата фаза в Ирак ще се отрази на връзките между американските намерения, европейските възможности и трансатлантическите реалности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във