Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПРАВДАНИЯТА С МРАКОБЕСНОТО РЪКОВОДСТВО СА ГЛУПОСТ

Даниел Вълчев, председател на парламентарната Комисия по евроинтеграция, пред в.БАНКЕРЪГ-н Вълчев, как определяте състоянието в парламентарната група на НДСВ в момента?- Последните години показват, че в парламента никой не е бил застрахован от процеси като тези, които в момента протичат при нас. Всички от останалите три парламентарни групи през различни периоди от своята история са имали депутати, които са напускали групата и са ставали независими.Тук съществува едно голямо противоречие между морала и правото. Юридически погледнато, всеки народен представител е отговорен пред избирателите и не съществува императивен мандат. А от друга страна, това е пропорционалната избирателна система, която кара гласоподавателите в крайна сметка да гласуват не за личности, а за определени тенденции. Въпросът е какво става, когато един депутат реши да се отклони от тази политическа тенденция. Нищо. Той просто сменя банката и продължава да си участва, твърдейки най-често, че дължи обяснения само на своите избиратели.От другата страна е моралната оценка на такова поведение. Не може да не си даваме сметка, че ако такъв народен представител не напусне парламента, се получава чисто аритметичен дисбаланс по отношение на вота на избирателите. Но, според изследванията на социолозите, хората мислят, че не вашите колеги, а самото мнозинство се е отклонило от избраната през юни тенденция.- При тези изследвания винаги е много важно как ще бъде зададен въпросът. Аз не възразявам, че има проблеми в нашата икономическа политика, не оспорвам, че има проблеми в управлението като цяло, както във всяко едно управление. Няма нищо лошо да се води дискусия, която да помогне да се отстранят проблемите и нещата да се вършат по по-добър начин. Тук нямаме никакви различия. Въпросът е дали това е големият проблем на напусналите групата ни. Сийка Димовска е член на Комисията по европейска интеграция и аз лично не мога да се сетя да се е изказвала през проведените двайсет заседания, от които тя е присъствала на не повече от пет. И от подобен окоп да се говори: Вие се отклонявате от позицията, пък аз съм вярна на моите избиратели и на правата линия, звучи смешно. Експертите твърдят, че една от основните причини за бързия спад на рейтинга ви е липсата на прозрачност в действията ви. Споделяте ли това?- Това може би е една от причините, но пък преди да посочим причината за бързия спад, нека видим кои хора избират управлението в България. Според едно изследване на Алфа рисърч, което аз приемам за достоверно, в България близо милион и половина от избирателите не мислят, че са на точното си социално място и не виждат пред себе си никаква удовлетворяваща социална перспектива. В този смисъл те са изначално подготвени да отрекат всеки, който не им осигурява бърза промяна. След като за осем месеца стана ясно, че ние не бихме могли в експресно темпо да удовлетворим тези им стремежи, естествено е те да оттеглят доверието си, а ние да се свием до размерите на един партиен електорат, който обикновено е около двадесет процента. Не намирам във всичко това някакъв голям драматизъм. Важното е оттук нататък да не спада доверието и в една средносрочна перспектива да успеем да си възвърнем доверието и на останалите. Но това може да стане само с икономическа политика, а не с прозрачност или непрозрачност. Една голяма спекулация е, че тъй като има мракобесно ръководство на парламентарната група, избирателите страдат. Това е откровена глупост, която не може да просъществува сама, но някой очевидно я държи на системи. С какви темпове върви приемането на законите, свързани с евроинтеграцията на България?- Няколко десетки закона вече са на различна степен на процедура в Народното събрание. Една част от тях са напълно приети, публикувани и влезли в сила, друга част са внесени било от Министерския съвет, било от народни представители и им предстои първо или второ четене. Комисията по европейска интеграция е дала около тридесетина становища по други законопроекти, които са свързани с присъединяването ни към Европа.Защо наблюдателите от Европейския съюз остават с впечатлението, че напоследък България забави темповете на интеграция?- Категорично няма такова впечатление в Европа, поне според мен. Напротив, оценяват се високо опитите ни да ускорим допълнително преговорите. Бих искал обаче да обърна внимание, че интеграционният процес не е въпрос само на водене на преговори. Той има най-малко три важни страни. От една страна, е политическото ниво на интеграция, от друга - икономическият процес и едва на трето място вече са преговорите, които засягат предимно правни и административни проблеми в различни сфери от обществено-икономическия живот. Така че по отношение на воденето на преговорите никой не е твърдял, че има забавяне или че преговарящият екип не си върши добре работата.Що се отнася до икономическата подготовка на страната, знае се, че, последният доклад на европейската комисия за 2001 г. дава по-благоприятна оценка на България в сравнение с предходните доклади. Той констатира, от една страна, че сме близо да състоянието на функционираща пазарна икономика, а от друга, че в средносрочна перспектива България би могла да посрещне пазарния натиск и съответните рискове от присъединяването. Разбира се, тук могат да се отправят много критики, но те не са само към сегашното управление, а към управлението на страната през последните десетина години.Но нищо не се се случва със съдебната реформа например?- Това е третият въпрос: дали биха могли да се отправят някои критики към тези области, които засягат преди всичко политическите критерии, какъвто е случаят с реформата в съдебната система? Моето лично мнение е, че в момента и министърът, и неговият екип се справят добре със задачата си. Стратегията беше много високо оценена, а преди няколко седмици в Бояна беше представен и планът за осъществяване на реформата. Важно е да се разбере, че съдебната реформа по принцип е нещо доста болезнено. Във всички модерни общества такава реформи се извършват много трудно. Като навсякъде хората не са добре настроени към съдебната система, защото на обикновения човек му се струва, че това е някаква мистификация, в която главно се губят пари, а трудно се намират права. Защо напоследък се спира финансирането по доста от програмите по ФАР? Германия вече два пъти инициира подобно поведение?- За да няма никакво недоразумение по тези въпроси, искам да кажа, че парите, които ще влязат по програма ФАР в България през 2002 г., ще бъдат повече от усвоените през 2001-ва. Проектите все още не са утвърдени, но има готовност за отпускане на тези средства. А колко ще бъдат усвоени вече е вторичен въпрос.Доколко е рискована за България формулата 10+2?- Въпросът има две страни. Европейската комисия подчертава, че самите ние, заедно с Румъния, не сме си поставили срокове към 2004 г. да бъдем членове на съюза. Поради това те не ни предвиждат за присъединяването през 2004-а. Но въпросът има и друга страна. Истината е, че първоначално само няколко държави си бяха поставили такива амбициозни срокове. Но през 2001 г. нещата се промениха за тези от тях, които имаха по-силни лобита и малко по-агресивна политика по отношение на съюза. Те се оказаха в по-благоприятна ситуация от нас и северната ни съседка. По принцип Европейската комисия не се ангажира с дати спрямо държавите кандидатки. Това са дати, които ние сме си поставили като срокове. Затова в момента не искаме да ни бъдат издърпани датите, а просто самите ние си поставяме една малко по-амбициозна програма.А доколко тази амбиция е реалистична?- Това дали ще изпълним новата си програма зависи не само от нас. Тук именно е ролята на Европейската комисия. Тя трябва да ни изготви пътна карта или график за провеждането на преговорите с възможни дати за отваряне и затваряне на главите. Защо формулата 10+2 притеснява България? Първо защото едно голямо разширяване на ЕС, което не обхваща само България и Румъния, би могло да доведе до сериозно затормозяване на административния и финансовия капацитет на съюза. Това може да го лиши от възможността през следващите няколко години той да приеме и нови членки. От друга страна, се опасяваме, че такова присъединяване би могло да доведе до нарастване на евроскептицизма и у нас, и в приетите страни заради очаквани икономически негативи, които вероятно ще изпита отделният човек, когато страната му влезе в съюза. Обръщаме внимание и на факта, че по-ранното приемане на другите кандидатки, освен икономически по-изостаналите България и Румъния, многократно ще увеличи различията помежду ни, защото те ще ползват структурните фондове на общността, които са с пъти по-големи от предприсъединителните фондове.Друг проблем може да възникне, ако България не е приключила преговорите до влизането на десетте кандидатки в съюза. Ако не бъдат реформирани основните договори и не се приеме друг правен акт, може да се наложи страната ни отново да отваря преговорите с новите членки. Същият проблем поставя и ратификацията. Тогава България ще трябва да очаква споразумението й да бъде ратифицирано не както сега - от петнадесет държави, а от двадесет и пет. А за новите държави нямаме яснота каква политика на присъединяване ще водят. Има обективни предпоставки те да не бъдат големи радетели на скорошно разширяване на съюза. Плаши ни и възможността да бъдат направени опити България и Румъния да бъдат допълнително пакетирани с други държави, като Харватска или Турция, които все още изобщо не са започнали преговорите.При всички тези проблеми разбираемо е да си задаваме въпроса дали тази формула да крие в себе си едно предварително допълнително отхвърляне.Какво може да направи България в тази ситуация?- Не много. Но ние настояваме да се изключи възможността да се приема двоен стандарт по отношение на кандидатките. Примерно спрямо нас строго да се приложат критериите, а спрямо останалите десет да се вземе политическо решение за приемане.Притеснява ли ви засилващият се евроскептицизъм в България?- Не. Напротив, приемам това за нормално. Всяка държава колкото повече се доближава до членство в съюза, толкова повече расте и скептицизмът, защото хората започват да си задават по-конкретни въпроси. Какво ще стане със селското стопанство, с АЕЦ-а и т.н. Важното е този скептицизъм да не мине границата от 20-30 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във