Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПОЗИЦИЯТА ЩЕ ДУНДУРКА ВЛАСТТА ДО ДОГОДИНА

Властта се клати. По две причини. Първо, защото за българина става все по-невъзможно да осигури физическото си оцеляване. Не говорим за театър, музика, картини. Дори не за екскурзии в планината, ако не са за гъби и киселец. Говорим за болести, топлина и хляб. И второ, защото управляващото мнозинство продължава да не знае как ще се справи за оставащите около 500 дни с явно непосилната задача да оправи държавата. След тежкия удар от парламентарните избори и политическите партии са доста разклатени. В СДС липсата на стабилност се усеща най-силно поради трудността на стратегическите задачи - да успеят да се оттласнат от крайно дясната си позиция към центъра и да успеят да запазят единството си. Битката между двете Михайлови, която засега се води по един по-скоро будоарен начин, всъщност е битка за възможността СДС отново да се превърне в обединителен център или да остане една йерархична и силна, но малка партия. Претенции за основен субект на десницата има и НДСВ - всичко, което се чу и не стана на 26 януари, показва, че движението има амбиция не толкова да привлече хора с всякакви политически убеждения, колкото да обедини дясното и да стане основният му изразител в българската политика. Проблемът е, че на Симеон Сакскобургготски не му е нужна партия, а на депутатите не им се иска да избират друг лидер. Така ситуацията в НДСВ ще се запази несигурна и неясна не само до 6 април, но най-вероятно и след тази дата. Най-стабилно и успешно изглежда настоящето и близкото бъдеще на БСП. След поредица от избирателни загуби и пророкувания за отмиране и изчезване социалистите имат своя президент с една силна и безсъмнена електорална подкрепа. Те имат и своите министри, заместник-министри и прочее прилични държавни служби. Имат си и регистрирано от социолозите повишаващо се доверие. Като че ли оттук насетне единственият сериозен въпрос е кога ще си поискат и властта. Всичко това е само романтично-оптимистичният поглед. Реалната картина е доста по-различна. Пред БСП има няколко предизвикателства. Основното е властта. Естествено е след толкова години в опозиция част от симпатизантите и елита да стават все по-нетърпеливи. Естествено, но неразумно. Защото тези стремежи са продиктувани от икономически интереси или са плод на лични обиди и неудовлетворени амбиции Най-ярката персонификация на тази група - Румен Овчаров, който от времето на парламентарните избори постоянно развива тезата за влизането на БСП във властта, няма да се откаже да използва аргументът власт нито предконгресно, нито след конгреса. Неговата единствено възможна позиция - тази на категоричната опозиция - го тласка към последователност в претенциите за мястото на лидер. Не че е възможно да го постигне. Но това му гарантира сигурно присъствие в ръководството на БСП. Съществуват и хора, които, след като от години се дистанцират постепенно от БСП, днес имат отново желанието да се приближат към партията. Най-вече поради престижа на очертаващите се властови възможности. Част от тях просто се активизират след дълги години подремване на партийни и депутатски места. Други усилено търсят възможност да се завърнат в партийните редици - разбира се, на възможно по-високи длъжности. Ако успее да се добере до достатъчно делегатски места на конгреса, не е изключено тази група да номинира още един претендент за поста лидер на БСП. В този смисъл не е неочакван опитът да се проиграе отново името на Костадин Паскалев - достатъчно рано преди конгреса да се анализира реакцията му и да се гради възможна стратегия. Апетитите и тук са обърнати към изпълнителната власт.Засега най-сериозна и стабилна е групата около настоящия председател на БСП Сергей Станишев. Няма вероятност за прегрупиране на силите в посока подкрепа за алтернативна кандидатура. Новият председател е най-адекватен на изпълнението на стратегическите цели за БСП - европеизацията на партията, модернизация на организацията и развитие на отношенията в още неподреденото поле на левицата. Той е и фигурата, която гарантира нормални връзки на БСП с българските политически субекти. Единственото, с което в момента трудно може да се свърже името на Станишев, е изпълнителната власт. Така, колкото по-стабилно и сигурно е неговото председателско място, толкова повече се отдалечава дебатът за властта и на преден план излиза дебатът за подготовката на БСП за властта. Най-вероятно настоящото ръководство на БСП ще избягва да коментира проблема за предсрочните избори и ще се опита да парира дискусията кой ще е новият министър-председател. Но реалността на тези въпроси ще се отрази на мотивите за подкрепа на една или друга фигура за ръководните постове в БСП. Отбягването на проблема кои ще са в изпълнителната власт фактически не премахва амбициите и стремежите да се осигурят добри възможности за заемане на бъдещи постове.Най-близкото време, в което двете основни партии - БСП и СДС, ще заговорят категорично за промяна на правителството и предсрочни избори най-вероятно ще е около изборите за местни органи на властта. Тогава те могат да очакват най-успешно представяне. СДС, защото ще се е посъвзел от загубата и вътрешните си сътресения и ще се опита да докаже нови позиции в местната власт на вълната на недоволството от управлението на НДСВ. БСП, защото ще е приключила с трансформациите и с кадровото обезпечаване на влизането си във властта. Едни предсрочни избори в близост или дори заедно с местните избори ще осигурят максимално силно представяне на левите и в централната, и в местната власти. Така че основните претенденти за властта не могат да си позволят тази година избори. За сините това би означавало поредна фатална загуба. За червените - опасност от повторение в нов вариант на управлението на Виденов. Фактически след 1989 г. БСП нито веднъж не е управлявала успешно. Възможността да има за пореден път управлението на страната е едновременно с това и последната възможност да докаже, че поне веднъж може да се справи. Защото неуспехът ще означава нови дълги и мъчителни години в опозиция. И би могъл да има сериозни последствия върху стабилността на вътрешнопартийната структура, т.е. да предизвика нови разцепления и разрояване на партии - този път в лявото пространство.При липсата на ресурси в политическите сили да управляват успешно страната логично е те да дундуркат сегашната власт, както родители носят на ръце злонравното и непослушно дете. Важното е да не си отваря много устата, защото всяко ново действие ражда само недоразумения и проблеми. И прави все по-видно оплескването на памперса. Проблемът е в това, че времето е неприлично много. Неприлично, защото се трупат твърде много грешки и неполезни решения. Защото в тази година на невъзможен баланс между гражданско недоволство и правителствена немощ има да се случват много и важни неща. Решението за българската енергийна политика ще определи стратегически възможностите за развитието на българската икономика. Финализирането на приватизационните сделки най-сетне трябва да тури основата на пазарната икономика и, следователно, ще покаже възможните срокове за европейската ни интеграция. Инвестиционната политика би следвало да гарантира достигането на някакъв стандарт. Решението за НАТО ще е индикатор за външната оценка на политическото и икономическото ни развитие. На фона на всичко това българските политици изглеждат буквално нелепо. Те проявяват добри умения само в уреждането на собственото си битие - от доходите си та чак до танците. Макар че, като се замислим, може би е добре и ние да си припомним как се танцува, защото с тези цени на тока и строгите мерки за спиране при неплатени сметки има шанс България отново да заприлича на дискотека. Само че депутати и избиратели танцуват различно. Едните кършат снаги в дискотеките на елитни планински курорти. Другите изливат страстите си в улични шествия и митинги. И докато резултатът при политиците е малко махмурлук и приятни спомени, гражданите обикновено сменят политиците. Както показва досегашната практика, доста безсмислена работа, тъй като не променя нищо за самите граждани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във