Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПОЗИЦИЯТА ПЕЕ САМО ЛЮБИМИ МЕЛОДИИ

По въпроса дали БСП е готова за властта, или не, везните продължават да клонят към отрицателен отговор. Най-вече заради невъзможността на червените лидери да водят еднозначна и последователна политика. Вътрешното раздвоение на социалистите още дълги години ще бъде сериозен проблем за партията. Може би докато един ден наследничката на бившата комунистическата организация не се разпадне на основните си крила - социалисти, социалдемократи и комунисти. Дали заради тези постоянни противоречия, заради външен и вътрешен политически или икономически натиск, или поради най-обикновена некомпетентност на червените лидери, но политиката на социалистическата партия през последните месеци е низ от гафове. Особено що се отнася до най-наболелите за държавата въпроси като позицията по иракската криза например. Прословутата двойственост на БСП се превръща в нещо като партийно заболяване с трайни последици. Допреди няколко месеца социалистите бяха перманентно обвинявани в двойствено отношение към властта - хем критикуват управлението, хем участват в него със свои представители. След напускането на вицепремиера Костадин Паскалев темата не само поомръзна, но и позаглъхна. Оказа се, че другият ляв министър Димитър Калчев всъщност не бил толкова ляв, а по-скоро със свои собствени разбирания, заради което и самата БСП го прежали. За заместник-министъра на земеделието и горите Меглена Плугчиева вече никой и дума не се сеща да отвори. Не може да се отрече и на партийния председател Сергей Станишев, че положи усилия да замаже положението, прилагайки принципа, че една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина. Одумванията за това участва ли, или не БСП във властта секнаха, но раздвоението на социалистите към властта изобщо продължава да е нерешен проблем. Периодично лидери на социалистическата партия тръбят, че в най-скоро ни очакват предсрочни парламентарни избори. Независимо дали има обективни обстоятелства за това, или не. Подобни изявления станаха патент на заместниците на Станишев Румен Петков и особено на Румен Овчаров. Според повечето наблюдатели, причината са личните вътрешнопартийни битки на двамата подгласници на Станишев, които се опитват по този начин да трупат точки. А основната причина е в неписаното политическо правило, че работата на опозицията е да критикува и да се бори за властта. По сходен начин стоят нещата и от другата страна на барикадата. Двойственото поведение бързо става характеристика и на синята опозиция. Сигурно заради това леви и десни все по-често взаимно си пригласят по повечето ключови за страната въпроси - като се започне от преговорите с Европейския съюз, особено по глава Енергетика, през приватизацията на големите държавни предприятия и се стигне до корупцията. Някак много бързо и сини, и червени забравиха какво правеха, докато имаха властта. За всички е ясно например, че недоволството от гласуването с чужди карти е патент на опозицията и практика, удобна за същата тази опозиция, когато дойде на власт. Впрочем депутатите от Коалиция за България и от СДС и сега гласуват с картите на колегите си по група.Най-актуалната тема си остава кризата в Ирак, по която българският политически елит не спира да излъчва разнопосочни сигнали. Като се изключи една статия на бившия премиер Иван Костов, изявленията от страна на сините лидери не блестят с кой знае каква стратегическа мисъл. Но те поне не пискат много. Докато лидерът на социалистите Сергей Станишев буквално се оплете в противоречия в хода на изработване на позицията на левицата. Причината и този път е трайно неразрешимото за социалистите противоречие между прозападните и проруските интереси. По информация на в. БАНКЕРЪ опитът на Станишев да наложи преди месец и нещо в Рибарица становището, че БСП би подкрепила едностранна акция на САЩ срещу Ирак, му е била продиктувана от американски дипломатически източници. Но като се разбра, че подобна позиция не може да вирее в средите на социалистите, и становището на БСП коренно се обърна. Сред гафовете на Станишев по темата заслужава да се отбележи и реакцията му на скандалното изявление на френския президент Жак Ширак, който нарече страната ни инфантилна заради подкрепата й за САЩ. Единствено лидерът на БСП от всички български политици и държавници почти подкрепи мнението на Ширак, като намекна, че България явно не е избрала печелившата страна. Дори президентът Георги Първанов, който също често влиза в полемика с изпълнителната власт, не си позволи тогава да изкаже подобно мнение. Според социолозите, доверието в БСП е нараснало. Още недотам, че да печелят избори, но и това може да стане. Особено когато шефовете й спрат да тананикат само най-масово обичаните шлагери и пробват по-истинска политическа музика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във