Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПОЗИЦИЯТА, ИЛИ КОЙ НА КАКВО ОПОНИРА

Само няколко месеца след подписването на Декларацията

за национално съгласие парламентарното разбирателство изглежда

взривено. Рязката промяна на атмосферата в сградата на съединението

се определя най-вече от променения тон, с който БСП, ОНС и БББ

коментират поведението на управляващите. Доскоро всички се надпреварваха

да демонстрират съгласие и добронамереност към новото мнозинство.

Но днес вече не е така. Гневен тон и груби нападки заместват довчерашната

благост и смиреност. На пръв поглед изглежда, че не се е случило

нищо ново. Българският избирател отдавна е свикнал да наблюдава

подобни шумни сблъсъци между достолепните ни политици. Ето защо

за много от зрителите това звучи познато. Има обаче няколко съществени

нововъведения в правилата на днешната игра и точно те я правят

много по-различна от гледания вече мач.

Първото различие е, че в новата ни политическа история

вече

има записан един модел на провален преход

Така че сега и политиците, и гражданите знаят какво

със сигурност не трябва да се прави по пътя към успешните реформи.

Ако някои от партийните мъже забравят да четат тези последни исторически

забележки, времето и обстоятелствата сами ще им ги напомнят. В

черните анали на неосъществения преход списъкът на сгрешените

решения е дълъг. На първо място в него е превръщането на държавата

в слаба и беззащитна имитация на обществена власт.

Това, което стана пределно ясно след януарските събития,

е, че периодът на грешките свърши. Времето на безвластие е изтекло

и след 11-и януари моделът на прехода не може да не бъде сменен.

Резултатите от извънредните парламентарни избори показаха, че

народът гласува доверие не толкова на политически идеи и позиции,

а на обещания за драстични промени. Големият политически успех

на Иван Костов и ОДС е в това, чe съумя да трансформира тези неясни

надежди за промяна в конкретни очаквания. И ако в дните след януари

в България се е случило наистина нещо ново и различно, то е именно

раждането на нов етикет на желаното бъдеще. Досега исканията на

българина към бъдещето или бяха неясни и неопределени, или нямаха

точно име, или просто се ограничаваха до стремежа да се осигури

хлябът.

Сега бъдещето на държавата за следващите четири години

получи ясна цел, точно име и нови надежди. Целта е осъществяване

на прехода. Името е структурна и финансова реформа. Надеждите

са за нормализиране на безрадостните ни делници.

С тези три недвусмислени знака е белязано новото

доверие на българските избиратели. Политиците, които не разчетат

правилно знаците, рискуват да останат безвъзвратно в миналото.

А дебатът, който опозиционните партии започнаха наскоро в кулоарите

на парламента, вероятно ще покаже точно кой и какво е научил от

уроците на най-новата ни история. Но дебат, в случая, не е достатъчно

коректна дума за трескавия шум, който част от опозиционните лидери

вдигат през последните две седмици. В дебата има обща тема, обща

цел и различни позиции. Тук постановката е обратна. Еднакви или

почти еднакви са позициите на несъгласие. Различни са обаче и

темите на недоволство, и целите на недоволстващите. Точно поради

тези сериозни различия се оказа не само че дебат не може да има,

но няма изгледи да се осъществи и един нормален разговор. Срещите

между лидерите на БББ, ОНС и БСП само потвърдиха предположението,

че интересите им не могат да намерят пресечна точка.

Единствената тънка нишка, която свързва Бизнесблока

и ОНС, е

общата носталгия по стари разигравания в бивши парламенти

Димитър Луджев и Ахмед Доган сякаш все още мечтаят

за подвижната и хазартна атмосфера на 36-ото Народно събрание,

където най-малката парламентарна група успя да излъчи и да задържи

на власт правителство за близо две години. Управлението на кабинета

Беров може и да изглежда фатално за България в очите

на политическите наблюдатели, но за сивите икономически интереси

то беше много повече от земния рай. С неговата държавническа

подкрепа някои групировки успяха да погълнат икономиката на страната,

а това, което днес се изисква от Доган, е ако не да върне времето,

то поне да го спре. Точно така както беше спряло през последните

години. Да спре времето и порива на новите управляващи да върнат

на държавата поне част от собствената й плът. С тази задача Ахмед

Доган като че ли влиза в

последната решаваща битка в политическата си кариера

Ако не успее да спре щурма на Костов, той най-вероятно

просто ще си отиде от политиката. Дали това ще стане с бавна,

но сигурна забрава, или със смело моментно решение, ще трябва

да реши самият той. Но по-късно. Сега на дневен ред е битката

за националния капитал. А в нея Соколът е принуден

да впрегне цялото си политическо въображение и дори малко повече.

Да играеш срещу държавата е сложно занимание и публичните позиции

утежняват още повече условията. Вярно е, че у нас доскоро всичко

изглеждаше обратно. Държавата беше най-слабият партньор във всеки

дуел. Но сега разликата е очевидна и съпредседателите на ОНС усещат

тежестта на това различие на собствения си гръб. На пръв поглед

Венцислав Димитров и Димитър Луджев изостават от ритъма на боя,

но може би става дума само за по-оскъдни възможности, отколкото

за липса на мотиви. А нищо чудно и очертаващият се вече изход

да е охладил предизборния им ентусиазъм да защитават частните

интереси от силата на държавата.

Правителството на ОДС е на път окончателно да спечели

двубоя. И въпреки че не става въпрос за блестяща победа,

тя със сигурност ще е достатъчно убедителна. Поне в очите на тези,

които знаят точно цената на загубите. Пред прага й

единството на ОНС изглежда прекалено крехко

Макар че парламентарната група едва ли ще се разцепи

веднага, поддържането на единна позиция на членовете й ще става

все по-трудно. Всеки ще играе собствената си игра и ще спасява

личната си политическа кариера, а големите амбиции за национално

спасение ще останат да гъделичкат само спомена на избирателите.

Отделни, самостоятелни виждания за реализиране на

личните амбиции се очертават вече и в редиците на Бизнесблока.

Всъщност там обединителната идея винаги е била прекалено деликатна.

Борбата за личното оцеляване, което много често дори не е и точно

политическо, е най-важният мотив за всички действия на бизнесдепутатите.

А надеждата за оцеляване в днешно време не се пресича с пътищата

на сенчестите групировки. Това е и причината, която не успя да

обедини битките на двете парламентарни групи - ОНС и БББ. Затова

и социалистите проявиха повече готовност за партниране именно

с бизнесбратята. Групировките вече не са на мода в българската

политика, а спасяването поединично винаги ще си остане актуално

в националните ни нрави.

Спасителен кораб за еднолични корабокрушенци

беше БББ в 37-ото Народно събрание. По същия начин

се сформира екипажът му и през последната предизборна кампания.

Повече от всичко на бизнесмените депутати им липсва антагонистичният

дух на предходния парламент. Там те прекрасно усъвършенстваха

жонгльорските си умения. А днес се оказва, че никой няма нужда

от тях.

Духът на новото Народно събрание е много по-различен

въпреки нарушеното национално съгласие. А разликата се дължи и

на опозиционните партии. За първи път се появява опит диалогът

с властта да се води от ясни идеологически позиции. Седем години

идеологиите бяха използвани само за оправдание на предопределени

по други причини решения. Днес Евролевицата обаче се старае, поне

публично, да демонстрира много по-голямо уважение към модерната

социалдемокрация. Това разделя неуправляващите парламентарни

организации на две групи. Първата група, в която влизат БББ, ОНС

и БСП - но само с десния крак, мотивират решенията си изцяло с

корпоративните интереси, които стоят зад тях. В другата група

са Евролевицата и левият крак на социалистите и те се чувстват

много по-обвързани с партийната ценностна система, когато определят

позициите си по различните въпроси.

Бъдещето принадлежи на втората група и в това не

се съмняват дори депутатите от ОНС и БББ. Точно поради тази причина

все по-настойчиво Жорж Ганчев се мъчи да определи идейното поле

на бизнеспартията. И въпреки че никак не е лесно да се конкретизира

ценностната листа на една и социална, и либерална партия, положените

усилия ще си струват, ако бизнесмените желаят да се превърнат

в актуална политическа сила.

Желанията на ОНС са по-различни и най-вече много

индивидуални. Върху какво господата Каракачанов, Луджев, Димитров

и Доган ще изграждат политическата си идеология, все още е тайна

дори и за самите тях. Но ако се стремят към сериозни политически

кариери, задължително ще трябва да помислят и за това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във