Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПИТЪТ В ИРАК

Между изборите в Афганистан, Палестина и Ирак има много разлики и може би е наивно да се сравняват. Но сравнението все пак е възможно, даже необходимо... Иначе очевидната разлика е най-малко в почтеното разстояние между афганистанските планини, ивицата Газа и реките Тигър и Ефрат. На географската карта разстоянието между тях може и да изглежда голямо, но в дневния ред на световната политика то със сигурност е твърде късо. Поне защото там мирът досега е бил просто времето, в което войниците си почиват, а гражданското общество е било синоним на ... гражданската война. Очевидната прилика е, че това са общества, раздирани в продължение на векове от етнически и религиозни конфликти и които имат малък или никакъв опит с демократични избори. Приликите са и в това, че Афганистан, Палестина и Ирак са актуалните горещи точки, където големите сили и международните институции, подреждащи света, са тотално забъркани и геополитически мотивирани. Стана така, че тези места, в които не е ясна границата между понятията за демокрация, религия и идеология и единственото политическо средство е бил автоматът Калашников, предизвикаха такива промени в световната политика, които трудно се осмислят. Във всеки случай изборите в Афганистан, Палестина и особено в Ирак определят края на един особен етап в международните отношения - така както преди шестдесет години краят на Хитлер е предизвикал трудния прочит на новия европейски ред. Войните в Афганистан и Ирак и израело-палестинският конфликт бяха като скачени съдове, които взаимно се пълнеха със съдържание, а изборите там осмислят по нов начин играта на международна политика и със сигурност ще предизвикат новия прочит на реда в Близкия и Средния Изток. От изборите в Кабул и Рамала тръгна легитимацията на следвойната, а изборните резултати в Ирак ще я потвърдят или отхвърлят. Стана така, че краят на талибаните не само даде възможност на афганистанците отново да се бръснат и да слушат радио, но и накара света да се заинтересова от това, че те могат да имат държава с нормална икономика, в която не е задължително постоянно да се стреля. Краят на ерата Арафат отвори непознати възможности за близкоизточния мирен процес и за първи път създаде реална перспектива за самостоятелна палестинска държава. Краят на Саддам Хюсеин предизвика геополитически кратер, който промени не само характера на световната политика, но и я направи зависима от него. Още преди войната беше ясно, че играта за Багдад е за времето след Саддам. И не само за Ирак, но за региона като цяло. В този смисъл изборите в Ирак са още по-важни от края на Саддамовия режим. ООН изглежда бе най-внимателна в подхода си към изборите и нейните представители подбираха всяка своя дума. Според Световната организация условията са далеч от идеалните, а изборите се определят не като краят и началото на всичко, а като важен етап от старта на преходния процес. Едва ли светът е бил свидетел на подобен странен вид избори като иракските. В тях изборът между кандидатите на 111 партии бе таен, но не толкова за да се спази тайната на демократичния вот, колкото избирателите да се опазят от атентатите на терористите. Публиката на практика не познаваше седемте хиляди кандидати от съображения за сигурност, а повечето изборни секции до последно се държаха в тайна, за да не станат цел на терористите. Някои кандидати се появиха по телевизията, но не искаха да им се изписват имената. Имаше още една важна особеност. Който спечели в един избирателен окръг, получава всички гласове, което събужда религиозните и етнически разлики между шиити, сунити и кюрди. Според предварителните проучвания 88 процента от иракчаните са имали готовност да посетят урните. Особено активни са шиитите, които за първи път от създаването на Ирак като държава имат шанс да се влезнат във властта. Преди време в една дискусия известният професор от Харвард Самуел Хънтингтън каза: Ако ние сега организираме избори в Ирак, аз мога да се обзаложа, че ще спечелят най-крайните шиитски и сунитски фундаменталисти. Така, ако ние всички сме за демокрацията, то трябва да се въздържаме от желанието някои страни да стават демократични. Шиитите впрочем са шестдесет процента от иракчаните, но винаги са били под властта на сунитите, които по времето на Саддам Хюсеин, макар и в малцинство, дърпаха конците на властта. Тези, които взривяват бомби в Ирак предупредиха сунитите да не гласуват и да не се кандидатират на изборите на 30 януари. Логиката е, че ако няма сунитско участие на изборите, те ще бъдат възприети като невалидни, крехкият религиозен баланс в Ирак ще бъде нарушен и може да избухне гражданска война между сунитите, шиитското мнозинство и кюрдите, които изповядват сунитския ислям, но се различават по етнически признак от иракските араби. Едно бъдещо шиитско управление на Ирак е особено притеснително и за страните в Арабския свят. Както написа в. Монд, арабските страни не знаят какво точно трябва да ги безпокои най-много в иракските избори на 30 януари: демократичният прецедент, растящото насилие, или гражданската война между сунити и шиити? От Кайро до Рияд, в Аман и в емирствата в Персийския залив, навсякъде кошмарът е един и същ - след изборите в Ирак ще се установи режим на мнозинството, на шиитското мнозинство. А това няма как да не усложни нещата - особено ако в региона се появи втора шиитска теокрация до тази в Иран, с неговите ядрени амбиции. Всъщност планът е избор на национално събрание, което до есента на 2005 г. трябва да напише и приеме нова конституция, а от 2006-а да започне да функционира парламент и ново демократично правителство. Въпросът сега е дали резултатите от иракският избор ще успеят да легитимират този план и да създадат условия за някакъв ред не само в Ирак, но и региона. От това, какви последствия ще имат резултатите от иракските избори, зависи много не само за Вашингтон, но и за Брюксел, Берлин и Париж. В този смисъл съвсем не случайно стои и новата цел на американския президент Джордж Буш - да сложи край на тиранията по цял свят. Още на втората си пресконференция след встъпването си във втория мандат Буш илюстрира тази цел с изборите в Афганистан, Палестина, Украйна и Ирак. Впрочем, изявлението на Буш минава за доказателство за външнополитическите му цели, както и за твърденията, че любимата му книга била Зашита на демокрацията. Силата на свободата за преодоляване на тиранията и терора от Натан Шарански. В нея се застъпва тезата, че начинът, по който Източна Европа бе освободена от комунизма, е модел и за Близкия изток.Хенри Кисинджър и Джордж Шулц, двама бивши държавни секретари на Съединените щати с огромен международен авторитет написаха в една съвместна статия, че резултатите от Ирак ще оформят американската външна политика за следващото десетилетие. Кисинджър и Шулц отхвърлиха прибързано американско изтегляне от Ирак, защото то ще доведе до гражданска война, в сравнение с която тази в Югославия ще изглежда съвсем малка, и която ще стане още по-тежка, когато сегашната роля на съседните държави прерасне в пълномащабна намеса. Според двамата авторитети трябва да се направи всичко възможно, за да постигнем резултат, който да отбележи голяма стъпка напред във войната срещу тероризма, за трансформирането на Близкия изток и за създаването на по-мирен и демократичен световен ред. Иракският кръстопът всъщност ще покаже дали американските намерения ще влязат в синхрон с европейските възможности и дали този синхрон ще започне да определя трансатлантическите реалности. Засега от двете страни на Океана показателно си напомнят, че успехът на иракските избори е от взаимен интерес и според общите принципи. Преведено от дипломатическия език това всъщност означава, че неуспехът ще е провал за всички. Особено за иракчаните, които имат две възможности след изборите - да тръгнат към стабилизация или към...гражданска война.

Facebook logo
Бъдете с нас и във