Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПЕЛОТО НА ЯЛТЕНСКИЯ МОДЕЛ БЕ В СОФИЯ

Седем страни-кандидатки за членство в НАТО - България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Литва и Латвия, бяха изброени поименно в заключителната декларация за разширяването на Алианса, гласувана от софийската сесия на Парламентарната асамблея на пакта. Така на практика парламентаристите на страните членки дадоха зелена светлина за широкомащабно и географски балансирано разширяване на НАТО в посока Изток. Заплахата от терористични действия, полагането на отношенията НАТО-Русия на нова основа и икономическите реформи в страните от Вилнюската група са на път да доведат до най-мащабното разширяване на организацията на Вашингтонския договор от създаването й през 1949 г. досега.Очертаващият се като все по-реалистичен сценарий за шоково разширяване на Европейския съюз и НАТО, наричан големия взрив, ще елиминира и последните останки на Ялтенския модел на разпределение на сферите на влияние в Югоизточна Европа след Втората световна война.Историческото за страната ни решение, доближаващо я до членство в НАТО, бе кулминацията в програмата на пролетната сесия на асамблеята, провела се в София между 24 и 28 май. То бе взето по предложение на италианския депутат Джовани Форчиери и германския му колега Маркус Мекел. В заключителния документ все пак бе уточнено, че окончателното решение ще бъде взето от Съвета на НАТО, който ще се проведе през ноември в Прага. Въпреки това наблюдателите са единодушни, че седемте най-вероятни нови членки на Алианса могат да очакват с оптимизъм срещата на върха в чешката столица. Завършекът на софийската среща би могъл и да не бъде толкова щастлив за седемте страни от Вилнюската група (държавите, които са подали молба за членство в НАТО - бел. а.), ако делегатите се бяха вслушали в призивите на канадската делегация, че всякакво споменаване на имена в този момент е прибързано. Показателен донякъде е и фактът, че американската делегация се въздържа да подкрепи поименното изброяване на седемте най-сериозни кандидатки. Според председателя на парламентарната Комисия по външна политика и национална сигурност Станимир Илчев, щатските конгресмени просто са предоставили правото на избор на европейските колеги и не са пожелали да предопределят избора. Дипломати, присъствали на сесията на Парламентарната асамблея, обаче отдадоха въздържането на американската делегация на факта, че САЩ все още не са взели окончателно решение кого да подкрепят в Прага. Така еуфорията от софийската декларация може да се окаже и прибързана, като се има предвид, че решението за разширяването на Алианса ще бъде взето в триъгълника между Белия дом, Конгреса и Пентагона във Вашингтон.Домакинството на пролетната сесия на Парламентарната асамблея бе добър повод България да получи необходимата доза политически маркетинг. Едва ли друг път на представителите на натовските страни им се е налагало да чуват толкова често за геополитическите и стратегическите предимства в полза на укрепването на южния фланг на НАТО. Географското положение на България и Румъния бе оценено и в доклада на канадския депутат Дейвид Прайс, посветен на военната готовност на страните кандидатки да се присъединят към НАТО. Като особени предимства за страната ни в доклада на Прайс се сочи близостта до богатия на ресурси регион на Каспийско море. В допълнение към това се посочва, че летищата в Граф Игнатиево и Сарафово, ползвани от Алианса, могат да се включат в координатната система на НАТО при евентуална операция срещу Ирак.Включването на страната ни в антитерористичната коалиция след 11 септември миналата година и участието на български военни части в умиротворителните мисии на НАТО в Босна и Херцеговина и Косово пък бяха напомнени от българските представители в асамблеята като свидетелство за добро взаимодействие с пакта в областта на сигурността. Планираното скорошно унищожаване на ракетите СС-23 и увеличаването на разходите за отбрана до 3.1% от БВП също трябва да ни донесат точки при оценяването на кандидатите в навечерието на срещата в Прага.Посочването на България сред страните, постигнали най-голям напредък за членство в НАТО, безспорно е добра база за постигането на крайната цел. Предварителният ентусиазъм обаче е неуместен. Наред с окуражителното потупване по рамото политиците ни чуха за сетен път до болка познатите препоръки за ускоряване на икономическите реформи, намаляването на корупцията в обществения сектор и съдебната система. Процесите на трансформация на НАТО в последните две години все повече дават превес на политическата същност на организацията над чисто военната. В този смисъл критерии като споделянето на демократични ценности и функциониращо гражданско общество, колкото и да изглеждат абстрактни, могат да бъдат определящи в Прага, а България далеч не е отличник в това отношение.Политическите наблюдатели все пак са категорични, че вероятността България да изживее двойно разочарование с отпадането едновременно от Европейския съюз и НАТО, дискутирана в началото на годината е все по-малка. Дали обаче Пражката есен ще се окаже българската евроатлантическа пролет, предсти тепърва да се разбере.

Facebook logo
Бъдете с нас и във