Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПАСНОСТТА

ИРАКСКИТЕ ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ По данни на ЦРУ, октомври 2002 годинаЯдрени оръжияПредполага се, че още преди войната в Персийския залив през 1991 г. Ирак е започнал програма за разработване на ядрени оръжия, основаваща се главно върху използването на високообогатен уран. Поне от десет години насам Багдад опитва различни методи за обогатяване на уран, най-успешен сред които се оказва електромагнитното изотопно разпадане. По източници на разузнаването на САЩ, след нашествието в Кувейт, Ирак започва отклоняване на част от доставките на високообогатен уран от бившите съветски републики, Русия и Франция, предназначени за иракските атомни електроцентрали и използването им за военни цели. След края на войната през 1991 г. на тези опити официално е сложен край, но Багдад продължава да прикрива информация за обогатителните технологии, с които разполага, за обема и предназначението на чуждестранните доставки на ядрено гориво и за ролята на иракските тайни служби в прикриването на нерегламентирани ядрени мощности и дейности в страната. Саддам Хюсеин разполага с достатъчно добре обучени кадри за производството на ядрени оръжия за масово унищожение. Увеличената през последните няколко години международна търговия е осигурила на Ирак потенциален достъп до ядрени технологии и материали, както и до чуждестранни научни постижения. Най-вероятно страната вече притежава мощности за обогатяване на уран, които значително ще съкратят времето, необходимо за разработването на ядрено оръжие.Извод: Багдад може да произведе собствена ядрена бомба до една година.Химически оръжияПрез 80-те години на XX в. Саддам Хюсеин притежава сериозни запаси от химически оръжия, които използва във войната срещу Иран и в кюрдския конфликт. Иракската армия е убила или ранила над 20 хил. кюрди в пограничните райони с Иран и Турция чрез изгарящи и нервнопаралитични газове. След войната в Залива през 1991 г., под наблюдението на ООН, Багдад унищожи над 40 хил. химически амуниции, почти 500 хил. литра химически агенти, 1.8 милиона литра съставки за производството на химически оръжия и седем различни типа носители на химически бойни оръжия. Днес Ирак има капацитет за производството на химически оръжия за масово унищожение чрез мощностите на своята химическа индустрия. Страната обаче най-вероятно зависи от външни доставки на някои от необходимите компоненти. През последните години Багдад увеличава химическото военно производство под прикритието на гражданска индустриална дейност. Извод: Ирак никога не е прекратявал производството и опитите с химическо оръжие и вероятно сега притежава хиляди тона химически агенти. Страната продължава да развива подвеждаща привидно гражданска инфраструктурна мрежа, която може моментално да бъде трансформирана за обслужване на производството на химически оръжия за масово унищожение. Биологични оръжияИрак има добре развита мрежа от предприятия за легално производство на ваксини и биопестициди, които много бързо могат да бъдат пренасочени към производство на биологични оръжия за масово поразяване. Предполага се, че някои от тези заводи вече са започнали такова производство. През 1995 г. иракските власти официално признават пред инспекторите на ООН, че в страната се правят биологични агенти с военни цели. Разкрито е производството на хиляди литри антракс (биологично вещество, един грам от което е достатъчен да убие човек), токсин (вещество, което парализира дихателната мускулатура и причинява смърт след 24 до 36 часа) и афлатоксин (канцерогенно вещество, което поразява черния дроб и продължава да убива години след поемането му). Багдад така и не предоставя на международната общественост достатъчно доказателства, че всички биологични оръжия и агенти са били ефективно унищожени. Извод: Ирак притежава многобройни мобилни фабрики за производство на биологични оръжия и може много бързо да произведе застрашителни количества смъртоносни биологични агенти (включително и антракс).Балистични ракети с голям обсегПрез 80-те години на XX в. Ирак купува 819 ракети Скъд B (Scud B) от СССР. Тези ракети с обсег от 300 км са използвани във войната с Иран. След 1987 г. Багдад подобрява голяма част от съветските ракети, като увеличава обсега им до 650 км и ги използва и по време на войната в Залива през 1991 година. След края на военните действия иракските власти признават, че са напълнили поне 75 бойни глави с химични и биологични вещества за масово поразяване. Ирак никога не разкрива напълно запасите си от балистични ракети с голям обсег, както и местоположението на производствата на ключови компоненти за тяхното сглобяване. Въпреки санкциите на ООН страната успява да възстанови и разшири много от заводите за производство на такива ракети, както и обслужващата ги инфраструктура. Извод: Ирак притежава балистични ракети с голям обсег, далеч надхвърлящ границата от 150 км, установена според Резолюция 687 на Съвета за сигурност на ООН.Безпилотни самолетиНепосредствено преди войната в Залива през 1991 г. Ирак прави опити за трансформиране на самолетите МиГ-21 в безпилотни летателни апарати, които да пренасят и разпръскват химични и биологични бойни отровни вещества. По данни на Съвета за сигурност на ООН разпръсквателната система е разработена успешно, но трансформацията на самолетите МиГ-21 се проваля. През последните десет години Багдад редовно е отклонявал части от ежегодната хуманитарна помощ на стойност 10 млрд. щ. долара, за да субсидира военните си програми, включително и програмите за разработване на безпилотни самолети. Извод: Иракските безпилотни летателни апарати ще бъдат използвани за разпространяването на химически и биологически вещества за масово поразяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във