Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПАСНИТЕ ВРЪЗКИ НА ПХЕНЯН И ТЕХЕРАН

Ядреният покер като играта с най-висок залог в международната политика продължава на бързи обороти. Трудновъзобновените през седмицата шестстранни преговори за ядрената програма на режима в Северна Корея си намериха обстоятелственото пояснение в ...Иран. Това е забележителен факт в политическото всекидневие на световната политическа сцена и със сигурност ще има сериозни последици.Иран и Северна Корея са в остта на злото, която стана императив във външната политика на американския президент Джордж Буш. Двата терористични режима - на талибаните в Афганистан и този на Саддам Хюсеин в Ирак, са минало, но това може да се окаже само епизод в дългия сериал за битката на цивилизацията срещу хаоса, както звучи новото определение на Джордж Буш за войната срещу тероризма. В Ирак все още не са открити т.нар. оръжия за масово унищожение, което може да означава две неща. Те или не са съществували, което е добрият вариант, въпреки че все още създава проблеми в трансатлантическото общуване. Или навреме са изнесени извън Ирак, което е лошият вариант. Има обаче един вариант, който не е лош, а безкрайно лош, на фона на трудното стабилизиране на Ирак. Съмненията, че режимът в съседен Иран може и да има възможност да си направи атомна бомба, неимоверно се увеличиха. И то не по непотвърдени разузнавателни данни, а след като шефът на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ал Барадей публично оповести, че са намерени следи от обогатен уран в ядрена инсталация в Иран, на 300 км южно от Техеран. Ако се изясни, че Иран използва ядрената си програма не за мирни цели, това може да има ужасни последици, каза Барадей. Иран междувпрочем е член на МААЕ от 1958 г., но допреди една година МААЕ бе напълно сляпа що се отнасяше до иранските ядрени инсталации. Наличието на обогатен уран поражда едно твърде неприятно усещане за съществуването на тайна атомна програма, в която се събират компоненти за производство на ядрено оръжие. Неприятното усещане от възможността Иран да се сдобие с възможност за собствено производство на атомно оръжие се засилва и от близостта, която режимът в Техеран има с терористични формирования като Хизбула, шиитските милиции. Още по-неприятно става и от връзката със Северна Корея, за която се твърди, че е продала на Иран ракети Щахаб 3, които имат далекобойност до 1500 километра. В този смисъл връзката със Северна Корея е неизбежна. Най-неприятното е, че международната общност има основание да се страхува от ядрените амбиции на Техеран, защото една надпревара във въоръжаването може да дестабилизира целия регион на Близкия изток и Централна Азия.Проблемите на режима в Иран очевидно нарастват неимоверно, защото Техеран започва да натрупва много ядрена информация в собствената си сметка, и то в особен момент. Първо, МААЕ открива следи от обогатен уран и оформя това в един доклад, изпратен до страните, които участват в ръководството на организацията. А Иран признава, че неговата инсталация за обогатяване на уран в град Натанз е била създадена със значителна помощ от чужбина. Досега Техеран твърдеше, че инсталацията е изграждана единствено от ирански специалисти. Второ, докладът на Барадей и иранското признание съвпадат по време с началото на тежките преговори с друга страна от остта на злото - Северна Корея, която добре е търгувала с Иран. Случаят със Северна Корея показва най-мъчителното състояние на посредническата дипломация - от тезата и антитезата да се намери синтеза. И то при положение, че се преговаря със страна, която е изпаднала в самоизолация и чрез възможностите на ядрения шантаж се опитва да получи гаранции за сигурност. Трето, иранското откритие на МААЕ съвпада по време с новото изявление на американския президент Джордж Буш за войната между цивилизацията и хаоса, в което той говори за тотална победа над тероризма. Което показва, че Съединените щати няма да се отклонят и на милиметър от външнополитическия си курс спрямо страни, за които се предполага, че си играят с взривоопасната смес от подозрения за терористични действия и оръжия за масово унищожение. Този курс, формулиран от Джордж Буш, изглежда така: Ние няма да чакаме, докато познати противници отново ни нападнат. Четвърто, в същия този момент се появиха много информации за иранско участие в шпионски афери. Например за заловен бивш ирански дипломат, който е сред обвинените за терористична акция срещу Еврейския център, където през 1994 г. загинаха 85 души. Седмица преди това във Великобритания бе арестуван бившият ирански посланик в Аржентина Хади Солейманпур. И като капак на всичко в същото време се появиха съобщения, че Иран е правил опити да си накупи ядрено оборудване от Франция. Агенция Франс прес е получила във Виена документ, според който в края на 2000 г. Иран се опитал да купи от френски доставчик ядрени съоръжения за преработка на плутоний, а това е един от задължителните етапи в производството на ядрено оръжие. В същото това време в Берлин съдят иранец, който от 1994 до 2001 г. шпионирал свои сънародници в Германия в полза на иранските тайни служби и това ставало под контрола на служител от иранското консулство в Берлин. А отношенията на Иран с Канада се влошиха, след като през юли в Техеран бе пребита до смърт канадска журналистка от ирански произход, защото снимала без разрешение един затвор. Звучи доста тягостно, но техеранската прокуратура е повдигнала обвинения срещу двама служители от иранското разузнаване в полуумишлено убийство.Всичките тези информации събуждат опасенията на много експерти, че облаците над Иран се сгъстяват. Поставят се много въпроси, които не търпят безкрайно отлагане във времето. В този смисъл генералният директор на МААЕ Мохамед ал Барадей е много прав, когато в интервю за германското списание Щерн предупреди: Срещу Ирак започна война заради предположения за наличие на оръжия за масово унищожение. В случая със Северна Корея обаче се водят само преговори. Това би могло да насърчи други страни да се държат като Пхенян. Следователно един от въпросите е дали Съединените щати и Русия, които имат общи интереси на Корейския полуостров, ще могат да ги съберат и по въпроса за Иран. Отговорът на този въпрос ще е един от най-трудните в руско-американските отношения. Не само защото Русия има много сериозни икономически интереси в Иран, и то специално в договорите, които има за изграждането на иранската АЕЦ в Бушер. Очаква се през септември Русия да започне да доставя първите количества ядрено гориво за експерименталното задействане на първия реактор на иранската АЕЦ. Отговорът ще е труден и защото засяга изобщо принципите на ядреното сътрудничество и необходимите гаранции за използването на ядрената сила за мирни цели. Най-голямата трудност обаче идва от факта, че за разлика от Северна Корея, която е обградена с вниманието на големи съседи, които трудно биха изпуснали докрай от бутилката духа на ядрения шантаж, Иран е в най-горещия район, в който отдавна няма дипломатически илюзии...

Facebook logo
Бъдете с нас и във