Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПАСНИТЕ ЯДРЕНИ ИЗКУШЕНИЯ НА ИРАН

Нобеловият комитет винаги е бил много актуален при присъждането на наградата за мир. Тази награда по традиция е нещо като визитна картичка за моментното състояние на световната политика. И този път Нобеловият комитет я отправи там, където дипломатическите нерви са толкова разстроени, че са чак на ръба на кризата. Наградата бе присъдена на иранската адвокатка, защитничка на човешките права Ширин Абади, която след първоначалната еуфория бе посъветвана от иранския президент реформатор Мохамад Хатами да се грижи и за интересите на исляма и на Иран пред американските и израелските заплахи. Според един умен коментар в света никога не се е мълчало на толкова висок глас заради присъждането на Нобеловата награда за мир. Причината е очевидна. Решението на Нобеловия комитет свари Иран в критична фаза, която нито може да се реши с мълчанието на тихата дипломация, нито може да бъде лекомислено подмината след войната в съседен Ирак. Международните отношения на Ислямската република със света, особено със Запада, са отровени от съмнения, които въздействат на международната политика, както тежката вода и обогатеният уран на ядрена инсталация. Ще тръгне ли Иран по севернокорейския път? Това е въпросът, който ще трови атмосферата, докато Техеран не изложи на показ реалното състояние на ядрената си програма и възможностите му да я държи в здравословните мирни граници и да я контролира. Ще поеме ли страната курс на дипломатическа конфронтация и ще се изложи ли на също така реалната заплаха от международни санкции или от военни опции? Времето за тактическите ходове около ядрената програма на Иран явно отминава бързо, защото според експертите ислямската република скоро може да стигне до етапа, в който така да се справи с обработването на урана, че да притежава атомна бомба. Ако в региона след Русия, Пакистан и Израел се появи още една атомна сила, картината на Близкия и Средния изток драстично ще се промени. Много трудно е да се прецени доколко ще отслабне режимът за контрол върху ядрените програми, както и верижната политическа реакция на страни като Египет или Саудитска Арабия, които могат и да се почувстват окуражени да посегнат към бомбата. Времето за тактическите ходове със сигурност ще изтече в края на месеца, когато е крайният срок, в който Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) ултимативно поиска от Иран да докаже, че ядрената му програма е с мирни цели. Ръководителят на агенцията Мохамед ел Барадей пристигна в Техеран за преговори и може би те ще бъдат решаващи в краткосрочен план. Още преди Барадей да започне разговорите в Техеран, бе ясно, че ултиматумът, изискващ от Иран да докаже, че ядрената му програма е само за мирни цели, няма да бъде удължен след 31 октомври. В нашата работа има две фази - първата предвижда Иран да ни предостави цялата информация по нерешените въпроси не по-късно от 31 октомври. Във втората фаза тази информация трябва да бъдат проверена, заявиха официално от МААЕ. Международната агенция за атомна енергия преди време бе доста изненадана от напредъка при строежа на една ядрена инсталация в Централен Иран, която според анализите минава за пилотен проект за обогатяване на уран. МААЕ откри в един научно-производствен комплекс в Натанз следи от обогатен уран, който се използва за производство на ядрени оръжия. Части от този комплекс са под земята, за да са защитени от въздушни удари. Официалните ирански власти отхвърлят тези твърдения с аргумента, че инсталациите, с които разполага, са замърсени с обогатен уран още като били доставени от чужбина през 80-те години. Между впрочем иранската ядрена сага започва още по времето на шаха в средата на 70-те години, когато с помощта на една дъщерна фирма на германския концерн Сименс започва строителството на атомната електроцентрала в Бушхер. След ислямската революция през 1979 г. Сименс се оттегля от проекта, но в него се включва Русия. Твърди се, че година преди това Иран получава от Китай 1,8 т уран, а междувременно Северна Корея и Пакистан са споделяли ядрения си опит в технологиите. Сътрудничеството между Русия и Иран започва през 1992 година. Оттогава темата за ядрения бизнес с Техеран е една от най-деликатните между Москва и Вашингтон. Тя бе особено изострена по времето на Бил Клинтън и Борис Елцин и все още не е приключила при Джордж Буш и Владимир Путин, въпреки че Русия в последно време показва загриженост. Руският президент не е обещал, че ще спре руската помощ за строителството на атомен реактор в Иран, което се разглежда от Вашингтон като възможност за трансфер на технологии. Все пак в общите американо-руски представи за ядрените амбиции на Иран има движение. В края на септември в Кемп Дейвид Буш и Путин ясно казаха, че Русия и Съединените щати имат за цел да се установи, че Иран няма атомно оръжие или атомна програма. Поведение на Съединените щати към Иран също ще претърпи промени. Поне до края на октомври с изтичането на ултиматума на МААЕ към Иран т.нар. двойна стратегия ще приключи. Досега, независимо от факта, че президентът Буш подреди Иран до Северна Корея и Ирак в оста на злото, Вашингтон поддържаше неофициални контакти с Техеран заради Ирак и Афганистан. В международната политика около Иран има още една важна подробност - поведението на Европейския съюз, който очевидно се е простил с известното си по-меко отношение към Иран. От Брюксел много категорично заявиха, че ще прибегнат до икономически санкции, ако до края на октомври Техеран не открие атомната си програма. Причината за твърдото поведение на страните членки на ЕС е в простия факт, че ирански ядрени бойни глави биха могли да достигнат Европа, а това вече е твърде различно от ненамерените оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин. За разлика от иракския конфликт, позициите на американци и европейци по иранския ядрен въпрос са почти идентични. Всъщност Европа ще има ключова роля за превантивната дипломация при решаването на задаващата се криза, ако не иска да се стигне до т.нар. превантивни удари. Те не са съвсем за изключване, ако се премине през един възможен и до болка познат сценарий - първо, игра на котка и мишка с инспекторите на МААЕ, после безрезултатни икономически санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН, и накрая абсурдното в реалността си военно решение. Британският министър на външните работи Джак Стро например не изключва категорично възможността да се прибегне до крайни мерки. В отговор на въпрос дали изключва употребата на военна сила, ако Иран не сътрудничи с Международната агенция за атомна енергия, Стро посочва: Бихме искали проблемът да се реши с мирни средства. Не мога да прогнозирам какво ще се случи, освен да кажа, че сме възприели съгласуван подход по отношение на Иран. Британското правителство е в редовен контакт с иранското правителство и ясно сме изразили загрижеността си, казва Стро. Според германското списание Шпигел, което се позовава на международни експерти, на израелска специална част от Мосад преди два месеца е възложено да разработи планове за нападение на атомни обекти в Иран, защото Техеран е на път да премине Рубикона в посока атомно оръжие. Независимо дали тази информация е достоверна, или е само част от натиска, който се оказва на Иран, съвсем достоверен е фактът, че Израел има опит в унищожаването на чужди ядрени реактори. През 1981 г. израелски самолети сринаха иракския атомен реактор, строящ се с помощта на Франция. Освен това много по-пресният спомен отпреди дни за израелската въздушна атака срещу цели в Сирия сега намира повече смисъл и изглежда като предупреждение, отправено към Иран.Иранската адвокатка Ширин Абади получи Нобеловата награда за мир и стана първата жена от ислямска страна, удостоена с нея заради борбата й за човешки права и демокрация. Тя се надява никога да не дойде денят, в който ще се включи във властта. Абади обаче каза и друго във връзка с критиките на международната общност срещу иранската ядрена програма. Точният цитат изглежда така: Иран не притежава атомна бомба. Аз съм против атомните бомби, където и да са те - в Иран, Израел или Съединените щати. Аз съм против чуждата намеса. Нека ни оставят да правим това, което имаме да правим...

Facebook logo
Бъдете с нас и във