Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОПАСНИЯТ СЪСЕД РУСИЯ

Ако НАТО продължи настъплението си на изток, може да се окаже близко до опасен съсед. Според бившия американски заместник държавен секретар на САЩ Строс Телбот, в бъдеще членки на НАТО могат да станат Япония, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея... Ако това се случи, на картата на света може да се появи нова глобална военна сила, която е в състояние да промени поведението на някогашните и сегашни свръхсили като Китай, Русия, САЩ. През ХХ век Русия е загубила 29.5 млн. души във войни със съседите си. Бъдещото членство на Естония, Литва и Латвия в НАТО засилва безпокойството сред руския военен елит. Въпреки че униформа носят близо 3 милиона души, руската армия след съкращенията вече е малко над милион, а разпадът и дезертьорството развенчават миналото могъщество. Темповете на превъоръжаване понижават още повече самочувствието на руските военни. Макар политици и експерти да смятат бъдещото членство на Украйна в НАТО за смехотворно, изтеглянето на Киев от орбитата на Москва е видимо и с просто око. В Грузия вече командват американците, а откъм Чечения върху Русия упражняват натиск радикалните ислямски организации. Какво може да успокои руските страхове? Вероятно реални гаранции от страна на САЩ и Европа. В състояние ли е обаче самата Русия да гарантира за себе си?Ако всички страни, с които досега е воювала Русия, решат да успокоят страховете си чрез членство в НАТО, алиансът би се спукал по шевовете си. С Финландия например Русия е воювала два пъти - през 1939-1940 г. и през 1941-1944 година. Естония, Латвия и Литва бяха окупирани от СССР през 1940 година. Първият въоръжен конфликт с независима Полша бе през 1920 г., когато Червената армия едва не стигна до Варшава, а 20 години по-късно Сталин и Хитлер си поделиха страната. Агресивното съседство между сталинския режим и Третия райх не доведе до нищо добро. Двамата диктатори решиха да премерят силите си, Хитлер изпревари. Когато през 1914 г. Германия и Русия се оказаха съседи, също се стигна до война. По време на Първата световна война Русия води битки и с други свои тогавашни съседи - Турция и Австро-Унгария.Словакия, като част от хитлеристката коалиция, обяви война на Русия през 1941 г. С Чехия руснаците не са воювали, ако се изключи военната интервенция на Варшавския договор през 1968 година. По време на Втората световна война противници на Русия бяха Унгария, Румъния и формално България, въпреки че у нас влизането на съветските войски мина без нито един изстрел. За да изпреварят Хитлер, Русия и Великобритания окупираха Иран през 1941 г., а от 1979 до 1988 г. ограничен руски контингент се сражаваше в Афганистан. През 1901 г. Китай обяви война на Русия. През 1929 г. въоръжени сблъсъци между китайската и руската армия имаше в района на Източно-Китайската железница, а 40 години по-късно - на река Усури и езерото Жаланашкол в Казахстан. Най-сприхавият съсед на Русия е Япония. През 1904-1905 руско-японска война струваше на Русия 53 000 души. През 1938 г. руската и японската армии водиха сражения при езерото Хасан, на следващата година край Халхин - Гол, през 1945 г. съветската армия освобождаваше Манджурия. Заради Южнокурилските острови Москва и Токио и досега се замерят с гневни реплики. С Корея руснаците не са воювали, просто се сражаваха срещу американците на нейна територия през 1950-1953 година. Русия не е воювала единствено с Норвегия и Монголия, но през 1944 г. съветски части освобождаваха Норвегия, а споразумението за извеждане на съветските войски от Монголия бе подписано през 1989 година. През Първата световна война Русия загуби 2.2 млн. души, а по време на Втората световна война - 27 милиона. Пропорционално най-много жертви Русия е дала във войната с най-малкия си съсед Финландия - 126 875. В съветско-полската война през 1920 г. са загинали 50 000 души, а от руско-афганистанската война не се върнаха 14 751 руски войници. В тази печална статистика е трудно да се определи кой е бил агресор и кой жертва, но е факт, че Русия не е изчаквала да я дразнят много силно... Вярно е, че империята е имала и съюзници. Например през 1901 г. в експедиционните сили, които потушаваха ихтуанското въстание в Китай, участваха Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия, Япония и САЩ. Но след това Англия, САЩ и Германия подкрепиха Япония във войната й срещу Русия. НАТО бе създадена като преграда срещу евентуална съветската експанзия на запад. Но прекомерно разрастване на организацията може да изостри вътрешните противоречия. Част от страните-членки предпочитат военният клуб да не се разширява, други се боят от включването на политически неустойчиви държави, а трети намират за неуместно произволното разширяване на европейските гаранции. Намесата на НАТО в някои от горещите точки предизвика повече проблеми, отколкото реши, но архитектурата на световната сигурност все още е върху макети и е рано да се каже кои от опасенията може да се оправдаят. Разширяването на НАТО на Изток приближава съвместната зона на сигурност между Москва и НАТО до 700 километра. При такава близост ядрените оръжия вече не изглеждат така опасни. В същото време възможностите на Русия да влияе върху въоръжените конфликти далеч от нейната територия с военни средства е силно ограничена. Кремъл закри военните бази във Виетнам и Куба сега руснаците се изтеглят и от базите в Грузия. В това време 2/3 от американската армия е разположена в чужбина - около 800 хиляди души. САЩ поддържат извън територията си близо 1300 бази и военни обекти и все по-рядко прибягват до помощта от съюзниците си. Най-често Великобритания съпровожда американските военни операции. Затова някои експерти определят НАТО като резервния фронт на Вашингтон или като европейския опонент на американското високомерие. Може ли Русия да се присъедини към НАТО? Още през 1954 г. Никита Хрушчов реши да изпробва нервите на Запада, като предложи СССР да стане член на НАТО. И тогава, и сега никой не чака Русия в Брюксел, твърдят песимистите. В новия съюз на 20-те всяка от страните членки може да разговаря и да се договаря с Русия на национално ниво, но никой не е отменял устава на западноевропейския военен съюз, според който съгласуването на позициите и взаимната защита са задължителни. Политическото ръководство в организацията е необходимо право на европейците, но начело на обединения щаб на военното командване винаги е бил американец. Влизането на Русия в НАТО би я поставило в положението на младши партньор. А и тя едва ли би пожертвала военнопромишлената си индустрия и доходите от продажби на оръжие, за да получи хипотетични възможности да влияе през Брюксел на световните дела. Москва все още се надява, че НАТО може да се трансформира в политически съюз, макар че аргументите в полза на такъв вариант не са много.Някои руски политици и досега упрекват Горбачов и Шеварднадзе, че са продали на безценица наследството от студената война. В края на 80-те едва ли не под клетва западните лидери са обещавали, че НАТО няма да се разширява за сметка на тогавашните съюзници на СССР. Никъде обаче тези документи не са оформени юридически, макар че като външен министър Евгени Примаков извади архиви, според които клетвени обещания са давали Кол, Митеран, Мейджър... А американският държавен секретар Джордж Бейкър даже открито призна, че такива разговори са се водили. Разбира се, прагматиците не се съмняват, че Западът и без това би престъпил всякакви такива клетви и обещания. Просто защото светът се крепи на логиката на силата. А биха ли могли Горбачов и Шеварднадзе да изтъргуват Източна Европа? Кой би заплатил на сергия, където няма продавач?И в най-новата руска история кремълските лидери са опипвали почвата под отношенията с НАТО. През август 1993 г. Елцин се изпусна, че Русия не възразява срещу влизането на бившите съюзници от Източна Европа в НАТО. През март 1997 г. той заяви обаче, че на разширяването на НАТО на Изток Русия ще отговори с разширяване на запад, а през май същата година събра очите на своите генерали, като заяви, че руснаците свалят всички ядрени бойни глави от ракетите, насочени срещу страните от НАТО. Вече през март 1999 г. Елцин обяви, че руските ракети отново са насочени към страни от НАТО, Москва оттегли посланика си от щабквартирата на западния алианс в Брюксел, замразява преговорите за откриване на мисия на НАТО в Москва и преразгледа участието си в програмата Партньорство за мир. Причината бе Югославия.По-последователен бе президентът Владимир Путин. През март 2000 г. той заяви, че за Русия е пагубно да разглежда НАТО като враг. Месец по-късно отбеляза, че никой в Брюксел не чака Русия и затова тя възразява срещу приближаването до границите й. През юли 2001 г. Путин каза, че не вижда трагедия, но не вижда и необходимост от съществуването на НАТО. За изграждането на нова система на сигурност е необходимо да се разпусне организацията или в нея да бъде приета Русия. През ноември същата година Путин подчерта, че Русия е готова да сътрудничи с НАТО и е склонна да отиде в сътрудничеството толкова далеч, колкото и западноевропейският алианс. През май 2002 г. руският лидер заяви, че новото качество на отношенията може да бъде гарантирано само с равноправие в съюза на 20-те (Русия и страните-членки). През юни тази година. Путин заяви, че механично разширяване няма да добави сигурност нито за НАТО, нито за страните кандидатки. Междувременно бе открита мисията на НАТО в Москва, а Г-7 бе преобразувана в Г-8.Остават ли в миналото тревогите за опасното съседство? Кой се бои повече - Русия или съседите й? Необходими са взаимни гаранции за регионалната и световната сигурност, които все още не са докрай формулирани.Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във