Банкеръ Weekly

Общество и политика

ООН: СЕМЕЙНИЯТ ПРОБЛЕМ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ

Преди малко повече от година генералният секретар на ООН Кофи Анан направи забележително изказване. Сега трябва да решим, каза той, дали е възможно да продължим въз основа на договореното тогава (през 1945 г.).... Имаше предвид разнопътицата по повод иракската криза. Пак тогава Анан обяви, че създава комисия от шестнадесет видни личности, която да проучи предизвикателствата към мира и сигурността и да препоръча как Обединените нации да реформират своите институции. Анализът на това, което говореше генералният секретар, не можеше да не съдържа извода, че уреждането на следвоенния ред в Ирак е в пряка връзка с реформата на ООН. Мнозина са наясно с нуждата от реформи - Световната организация бе създадена в друго време и с други цели. Тя бе калена в блоковото противостоене и успешно коригираше резките движения на суперсилите, държейки малките мръсни войни във фризера на студената война. Но дори дисбалансът, предизвикан от сгоромолясването на Берлинската стена, разпадът на съветската империя и Югославия не накърниха кой знае колко спокойствието й. Трябваше да се случи 11 септември - и да разтърси и света, и организацията. Събуждането дойде, когато мандатът на ООН започна да се пише по неудобните пътеки на военен Афганистан. Трудно някой ще отрече, че точно Афганистан, в чиито планини се беше заврял терорист номер едно, предизвика ООН и отново я направи актуална. Една година след забележителното си изказване генералният секретар на ООН Кофи Анан всъщност трябваше да се радва на голям успех. Групата от видните личности, които изработиха доклад за реформа на ООН, най-после публикува предложенията си. Докладът е в сто двадесет и девет страници и съдържа сто и едно предложения за възможността на Световната организация да посрещне предизвикателствата на ХХI век. Със сигурност документът, озглавен Един сигурен свят - наша обща отговорност, щеше да е повод за доброто настроение на Кофи Анан, ако не бяха разкритията за сина му. Той се оказа замесен в скандал с една швейцарска компания за надзор на програмата Петрол срещу храни, от която е получавал заплата до пролетта на тази година. Така сянката на иракския петрол легна над високите етажи на ООН. Семейният проблем на генералния секретар несъмнено е голямо главоболие, но то вероятно няма да навреди на реформата на организацията - семейния проблем на това, което наричаме международна политика. Просто докладът вече е факт. Още в началото му експертите на Анан искат нов консенсус за световната сигурност. Нито една държава, без значение колко е могъща, не може сама да се справя със заплахите на модерния свят, твърдят авторите и отбелязват: Не може да приемем, че всяка държава винаги ще бъде способна и ще иска да изпълни отговорностите си да защитава народа си и да не наранява съседите си. Необходима е превантивна политика, която да се разпростира от борбата срещу бедността през политиката за развитие до военната превенция, пишат те. Според анализаторите този пасаж е конкретно ориентиран в американска посока, което е нещо като напътствие как да решиш проблема, ако не искаш да си част от него. В доклада се иска обща стратегия за борба срещу тероризма, подчертава се правото на държавите да се защитават от заплахи, но с важното допълнение, че всякакви превантивни военни действия трябва да са съобразени с международното право и да бъдат одобрявани от ООН. Превантивните военни акции за самозащита могат да са легитимни, ако например терористите се доберат до атомни оръжия или други оръжия за масово унищожение. Работната група предлага пет критерии за оценка, според които Съветът за сигурност да взема решения за прилагане на сила. Тези критерии са сериозността на заплахата, целта на действията, прилагането на сила като краен вариант, използването на пропорционални средства и да се държи сметка за последиците от предложените действия.Знаменателното в доклада е, че за първи път се дава дефиниция на тероризма. Споровете за това кой точно е терорист придобиха особено измерение след атентатите в Ню Йорк и после се задълбочиха заради чеченския тероризъм. Групата за реформи на ООН разбира под тероризъм преднамерени атаки срещи цивилни граждани или войници, които не са на служба. Видните личности от комисията по реформите засегнаха и центъра на властта в ООН. Според тях Съветът за сигурност трябва да се увеличи с девет места и да има 24 вместо 15 членове. Предлагат се два модела. Според вариант А, освен петте постоянни членове на Съвета за сигурност трябва да се дадат още шест места за постоянни членове - без право на вето, и тринадесет места за непостоянни членове - също без право на вето. Германия, която иска да стане член на Съвета за сигурност и направи от това приоритетна цел на външната си политика, настоява за осъществяване на вариант А.Според вариант Б, или както още го наричат италианския модел, освен старите пет страни - постоянни членки с право на вето, в съвета трябва да са още осем, избирани за период от четири години. Едно място се предвижда за групата държави, които на ротационен принцип ще се сменят на две години. И в двата варианта новите страни членки на Съвета за сигурност не разполагат с право на вето. Битката за елитния клуб на ООН започна открито, когато през месец септември Германия, Япония, Бразилия и Индия направиха нещо като алианс под мотото Съветът за сигурност трябва да отразява новите реалности в международната общност през ХХI век. Тогава те се обединиха в искането си да станат постоянни членове на Съвета за сигурност и предизвикаха ожесточена дипломатическа битка за властовия ресурс в ООН. Едва ли до този момент някой с трезво отношение към международната политика си беше представял тази амбициозна асиметрична коалиция между четири държави от три континента - Европа, Азия и Южна Америка. Добре е винаги да се припомня, че подковата, както наричат Съвета за сигурност, отразява света на победителите във Втората световна война, които са си извоювали правото на вето и едва ли лесно ще го споделят с други.Досега с термина разширяване боравиха само НАТО и Европейският съюз, но докладът на групата за реформи попълва и дипломатическия речник. Това донякъде е потвърждение на хипотезата, че в началото на ХХI век наблюдаваме нова закономерност в развитието на основните международни организации, извикана на живот от глобализацията.Докладът с предложения за реформа несъмнено е опит ООН да възвърне авторитета си - особено след войната в Ирак, където организацията изгуби своята невинност. Той доказва, че следвоенната терапия като тази в Ирак е трудна без ООН. Просто светът още не се е сдобил с друго място, къде да съчетава интересите си. Организацията е създадена не за да ни заведе на небето, а да ни измъкне от ада, каза някога бившият генерален секретар на ООН Даг Хамершелд, и думите му все така са актуални.

Facebook logo
Бъдете с нас и във