Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОНД - НАТРАПЕНОТО ДЕТЕ НА РУСИЯ

Вече шеста година Общността на независимите държави се опитва да постигне съгласие между желанията и действителността. Организацията трябваше да стане компенсиращият механизъм на Москва за скоропостижно загубено влияние в близкото обкръжение след разпада на СССР. От кулите на Кремъл обаче руините на бившата политическа империя изглеждат съвсем различни от онова, което са сега независимите държави, бивши съветски републики.


Спасяването поединично


се оправдава с всякакъв вид вътрешни коалиции и минисъюзи. Най-напред се заговори за славянската Антанта - Русия, Казахстан и Беларус. Надеждите, че към проекта за славянско ядро в ОНД ще се присъедини Украйна, увяхнаха бързо. Бившият украински президент Кравчук не пожела да живее под сянката на Кремъл и на своя съратник от Беловежката пуща Борис Елцин. Споровете между двете страни протекоха бурно - с раздиране на националните флагове в двата парламента, с бурни протести в Крим и Севастопол, с бунтове на корабите от общия Черноморски флот. Киев обяви безядрен статут, но отказа да предаде на Москва стратегическите ядрени бомбардировачи. Русия отказа да ги купи и сега те ръждясват на място, както и част от Черноморския флот, който Украйна поддържа с усилие. Полуостров Крим, подарен от Никита Хрушчов, вече е украински, макар че за него претендират и местните татари. Киев е постоянният опонент на кремълските инициативи в ОНД. Сегашният украински президент Леонид Кучма не можа да прости на кремълския вожд Елцин, който си приписа победата му на президентските избори, постигната впрочем основно с гласовете на рускоезичното население. Етническите руснаци остават силен коз в ръцете на Москва на фона на сепаратистките и крайно националистични настроения в Западна Украйна. Натискана за транзита на енергоносители, Украйна отстъпи частично за газа. Но за транзита на нефт тя търси пряко партньорството на Азербайджан, Грузия и Централна Европа. Веднъж вече Киев успя да изнуди Москва, като спря транзита по нефтопровода Дружба и поиска по-високи тарифи.


Тесният съюз между Русия и Беларус трябваше да даде челен знак как може да преуспява сътрудничеството. Непредсказуемият беларуски президент Александър Лукашенко обаче изнерви докрай даже привържениците си в Москва. Той разгони бившия Върховен съвет, реши да назначи две нови камари на парламента по свой вкус, да преправи конституцията - изобщо да повтори всичко, което направи Елцин в Русия. Но закъснението във времето се оказа фатално. Опозицията в Русия и Беларус остро протестира срещу рязкото сближаване. Руснаците се бояха, че отново ще вземат беларусите на собствена издръжка, а беларусите, че предмет на търга отново е националната им свобода. Лукашенко даже се закани, че ще превърне Беларус в предния окоп срещу нашествието на НАТО на Изток. Учредени бяха съвместни руско-беларуски наднационални органи. Председателите на съюза трябваше да се въртят ротационно. Честолюбивият руски лидер обаче бе удивен, когато юридическата експертиза показа, че в определен момент бившият председател на колхоз Лукашенко може да получи властта и в двете държави. Скандалът бе подсилен и с ареста на двама кореспонденти от Обществената руска телевизия в Минск, снимали филм за незаконното пресичане на беларуско-литовската граница. Търпението на руския президент Борис Елцин свърши, тесният съюз с Беларус бе преправен, а обявеният за диктатор от ЕС Лукашенко получи забрана да прескача в граничните руски области без специално разрешение от Москва.


След съюза Русия-Беларус в ОНД се появиха


още три минисъюза


Русия, Беларус, Казахстан и Киргизия основаха Митнически съюз, към който се присъедини и Таджикистан. Казахстан, Узбекистан и Киргизия основаха Централноазиатски съюз, към който по-късно се присъедини Таджикистан. Грузия, Азербайджан, Украйна и Молдова създадоха свой опозиционен съюз, насочен главно срещу диктата на руските енергоносители.


Едва успокоено, съперничеството в ОНД отново започва да се върти на ускорени обороти. Най-напред казахстанският лидер Нурсултан Назърбаев се обиди, че не бе възприета идеята му за Евроазиатски съюз. През изминалите шест години обаче Казахстан успя да надмогне обидата, възприе по-прагматичен курс и докрай подкрепяше Русия във възраженията й срещу подялбата на Каспийския шелф. В спора за транзитните маршрути Казахстан също се старае да поддържа лоялност към линията на Кремъл. Но в същото време Назърбаев поиска от Москва наем за космодрума Байконур и компенсация за щетите от ядрените опити на полигона в Семипалатинск. Русия създаде в Алмати команден пункт за наблюдение и анализ на информацията по трасетата между Каспийско и Черно море. Подобен команден пункт за Кавказ бе формиран и в Армения. Заради финансовата криза президентът Елцин отложи пътуването си до Алмати, където трябваше да подпише Договор за вечна дружба и съюз, ориентирани към ХХI век. Въпреки мекото етническо изтласкване руснаците държат важни лостове в Казахстан и компактното руско население се смята за петата колона на Москва.


Казахстан ревниво следи опитите на Узбекистан да поеме с по-независима политика лидерството в Централна Азия. Узбекистан е в по-добри позиции пред ислямския свят, но Казахстан е лидер в ОНД по събраните западни инвестиции.


Руската идея за


интеграция на различни скорости


буксува с пълна сила. Най-болезнено към грубите ласки на Москва се отнасят Азербайджан и Грузия. Азербайджан едностранно, с подсказване от Запада, започна разработката на своя шелф в Каспийско море. Причина за резкия ход са не само големите интереси, но и недоволството от вялата намеса на Москва в спора между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах. Грузия също упреква Русия, че не е достатъчно категорична с абхазките сепаратисти. Москва изпрати свои умиротворители в Абхазия, запази три военни бази в Грузия, усили военното си присъствие в Армения, пази границите на Таджикистан , но военните ангажименти само подклаждат упреците за наследените имперски обноски. Всъщност боледуващите икономики в ОНД се нуждаят от реална помощ, инвестиции и пари. От същото се нуждае обаче и Русия. Грузия и Азербайджан вече открито флиртуват със САЩ и заедно с Украйна мислят над алтернативи на руските тръбопроводи. Украйна е по-предпазлива, защото се бои да не бъде употребена като буферна зона между НАТО и Русия.


Общо 150 наднационални чиновници, заедно с техническия персонал, олицетворяват в Минск изпълнителните органи на ОНД. След бърза ревизия от близо 2000 подписани документа за прилагане останаха около 800, но и тяхната ефективност е под въпрос. Надеждите за едностранни преференции от страна на Русия се стопиха под пресата на долара на руския пазар. Москва мина на световни цени в разплащанията си. След като Русия принуди партньорите си от близката чужбина да се откажат от рублевата зона, сега тя не е в състояние да ги върже отново към рублата. Пък и едва ли има смисъл на фона на тежката финансова криза.


Повечето от държавите в ОНД са длъжници на Русия и за да съживи изплащането на дълговете и икономическите процеси в общността, Кремъл изпрати за изпълнителен секретар в Минск известния руски бизнесмен Борис Березовски, бивш заместник-секретар на руския Съвет за сигурност, в петорката на най-богатите руснаци. Березовски е специалист по нефтения бизнес, а


нефтът е големият дразнител


в ОНД. Въпреки твърденията, че запасите от нефт в Каспийско море са силно преувеличени, апетитите не отслабват. Недостигът на средства обаче може да отдалечи плановете за бързи печалби.


Интересното е, че твърденията за невярно изчислените запаси на Каспийския нефт дойдоха едновременно от Москва, Лондон и Вашингтон. Не е изключено това да е опит да бъдат задържани падащите цени на петрола и да се укротят горещите страсти на новите кандидати да повторят съдбата на Саудитска Арабия. Азербайджан вече подписа нефтени сделки за около 30 млрд. щ. долара, Казахстан смята да заеме шесто място в света през следващия век с добив от 170 млн. т нефт годишно. Руски експерти напомниха, че разходите за добив на каспийски нефт са високи заради дълбочината на находищата, а новите нефтопроводи ще ги оскъпят още повече. Турция пък ограничи преминаването на петролни танкери през Босфора, очевидно за да стимулира прокарването на трасето Баку - Джейхан като алтернатива на маршрута Баку-Новоросийск-Бургас-Александруполис. Вторият маршрут може да бъде изгоден само ако се преговаря едновременно с Русия, Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Независимо от всичко обаче трасето през Новоросийск оскъпява транзита с 2 долара на тон, според гръцките оценки или с 6 долара (почти двойно), според руските експерти. Но ако за Трансбалканския нефтопровод ще са необходими около 1 млрд. щ. долара, то за трасето до Джейхан ще трябват 2.5 млрд. щ. долара.


Идеята за Евроазиатски транспортен коридор допълнително усложнява положението на Русия. Интересите се глобализират, активно се намеси ЕС, расте значението на Черноморската икономическа зона - ЧИС. През 1993 г. в Брюксел бе даден старт на програмата ТАСИС на ЕС за техническа помощ на ОНД. Към новите транспортни проекти в Евразия се включват централноазиатските, кавказките, черноморските, балканските страни. Влиянието на изтощената икономически Русия отслабва. Затихващите интеграционни импулси в ОНД протичат на интензивния фон на други, конкретни регионални проекти. Недоволството от вродената неефективност на ОНД става още един тежък проблем за Москва, която няма нито пари, нито идеи, за да предложи на закъсалите си съседи поне някакво подобие на СИВ. Но суровините, 20-те милиона руснаци извън границите и 8-10 милиона граждани на ОНД в Русия не позволяват да се пренебрегват навиците и връзките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във