Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОЛОВНО-ЦИНКОВИЯТ КОМБИНАТ Е ВСЕ ТАКА ХАРЕСВАН И НЕЖЕЛАН


Годишният капацитет на Оловно-цинковия комбинат в
Кърджали е 33 000 т олово и оловни сплави, 26 000 т цинк и 45
000 т сярна киселина. Около 73% от продукцията му е предвидена
за износ. Основни нейни пазари са Индия, Пакистан, страни от Близкия
и Средния изток, Европа и Латинска Америка.


Годишните продажби на комбината за последните три
години са за около 50 млн. щ. долара. Само за миналата година
реализираният оборот е над 107.385 млрд. лева. Дълговете му надхвърлят
22 млрд. лв., но на фона на годишния оборот сумата е повече от
скромна.


За деветте месеца на тази година печалбата на дружеството
е над 580 млн. лева.


При реализиране на инвестиционната програма, която
предвижда преки инвестиции за 30 млн. щ. долара, комбинатът ще
може да работи поне още 25 години на прилична печалба, смятат
специалистите.


На 10 ноември тази година Оловно-цинковият комбинат
в Кърджали стана 64-ото българско дружество, удостоено с европейския
сертификат за качество ИСО 9002. Въпреки това обаче нито един
стратегически инвеститор не пожела да участва в неговото раздържавяване.
На практика се провали и вторият опит за продажбата на 57% от
ОЦК, след като до обявения краен срок (9 ноември) оферти така
и не се появиха.


Първият голям скандал около металургичния гигант
гръмна през пролетта на миналата година, когато промишленият министър
Александър Божков предотврати опита на Болкан машинари
- поделение на Мултигруп, за скрита приватизация.
Свързаната с групировката фирма искаше да стане мажоритарен собственик
на ОЦК, използвайки познатата ни до болка схема за увеличение
на капитала на дружеството. Специалистите обясниха интереса на
Мултигруп към бизнеса с цветни метали с факта, че
Болкан машинари вече притежава концесия за добив на
оловно-цинкова руда в едно от богатите находища на Македония.


Любопитното е, че въпросният опит за увеличение на
капитала на ОЦК предизвика не само реакцията на държавата, но
възбуди и интереса на сериозни чуждестранни инвеститори към металургичния
комбинат. Да се включат в първото наддаване за покупката му изразиха
готовност швейцарските фирми Хорос сървис и Нюко,
лондонският клон на френската банка Пари ба, канадската
корпорация Гленкор и германската компания Трайком.
Определената от държавата цена на обявените тогава за продан 75%
от капитала на ОЦК бе 19 млн. щ. долара. Но след като повечето
от кандидатите взеха да се колебаят, АП реши да свали и мизата,
и съответно дела, който ще се приватизира. Сменена бе и формата
на раздържавяване - вместо разговори с потенциален купувач бе
предпочетено да се обяви конкурс. Така в началото на тази година
на тезгяха бяха поставени 57% от акциите на ОЦК при
минимална пазарна цена за пакета от 13.2 млн. щ. долара.


Преди официалното обявяване на втората приватизационна
процедура отново усилено се заговори за опашка от кандидат-купувачи.
Твърди се, че в началото на тази година на посещение в комбината
са били пакистански инженери. Иранският посланик също посети Кърджали
и не скри инвестриторския интерес към ОЦК на бизнесмени от неговата
страна. Спрягаха се незнайни, но богати арабски шейхове, после
тръгна приказката за нарочно създаден холдинг от турски бизнесмени
в минния бранш. Холдингът замислял да преработва в България добитите
суровини от турски рудници. За сведение, в момента ОЦК наистина
купува оловно-цинков концентрат именно от Турция.


Така или иначе, но в определения срок документи за
участие в приватизационния конкурс не бяха подадени. Според специалистите
причината е в нереално високата цена за мажоритарния акционерен
пакет и в резкия спад на цените на произвежданите в Кърджали цветни
метали на международните пазари. При цинка цената е паднала с
36%, а при оловото - със 17 процента. Разбира се, не бива да се
пренебрегва и обстоятелството, че машините на кърджалийския комбинат
са, меко казано, морално остарели и евентуалният им нов собственик,
освен покупната цена по касовата сделка, ще трябва да се бръкне
дълбоко и за ново оборудване. За капак ОЦК е най-големият
замърсител в района и това не само предполага, а и изисква огромни
инвестиции за филтри и други пречиствателни съоръжения.


Сега, след двата неуспешни опита за продажба, не
е изключено при следващата процедура за раздържавяване да бъде
обявена още по-ниска цена. Лошото е, че това се превръща в някаква
непродуктивна традиция. А въпреки всички проблеми, със своята
печалба от 580 млн. лв. за деветмесечието на тази година, комбинатът
в Кърджали си остава едно от най-интригуващите предприятия у нас.


Днес 25% от ОЦК са в частни ръце. По време на първия
търг от масовата приватизация бившият приватизационен фонд Доверие
успя да вземе 11.89% от неговите акции. С книжа на кърджалийското
дружество се сдобиха и Мултигруп елит (сега Ем
Джи Елит холдинг) - 5.84%, Българо-холандски ПФ
и Акционер Фаворит. По-късно Доверие
продаде своя дял на Мултигруп и в момента участието
на Ем Джи Елит холдинг в ОЦК възлиза на 17.75 процента.
Акционер Фаворит държи 3.05%, Българска холдингова
компания - 0.9%, а индивидуалните участници в боновата рулетка
- 3.3 процента. Постигнатата цена за една акция при проведената
масова приватизация варираше в твърде широк диапазон - някои от
книжата бяха продадени дори по 25 000 лв. бройката.


На пода на борсата, а и на извънборсовия пазар акции
на ОЦК рядко се срещат. Ако все пак има някакви сделки, то те
са за единични бройки. Продавачите са главно частни лица, а цените
през последната седмица се движат в тясната граница от 15 000-16
000 лв. за акция. Междувременно мажоритарният пакет все така си
чака късмета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във