Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОЛИГАРСИТЕ НА ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

Топдесетката на руските предприемачи, числящи се към т. нар. олигарси, преживя трудно отминалата 2000 година. За първи път лидерите на руския бизнес започнаха да се замислят за свои приемници.

Роман Абрамович
Едва ли 2000 г. може да се нарече успешна за Абрамович. Той не успя да насочи в необходимото русло приватизацията на нефтената компания ОНАКО: контролираната от олигарха Сибнефть загуби конкурса за Тюменската нефтена компания. Холдингът Русский алюминий така и не беше сформиран, а мисията на Абрамович в алуминиевата компания е именно осигуряването на политическа поддръжка за този процес. Въпреки това той единствен успя да запази позициите си във властовите структури. Хората, които познават добре предприемача, твърдят, че той и досега има възможност да общува лично с Владимир Путин, да не говорим за министрите от кабинета на Михаил Касянов, мнозина от които се смятат в обществото за негови креатури.
Непоклатимостта на Роман Абрамович е свързана с уникалното му положение на посредник между големия бизнес и властта. Но предприемачът не бърза да отглежда собствена империя. Сега той има други задачи, след като бе избран за губернатор на Чукотския автономен окръг. Чукотка интересува Абрамович не заради златото и нефта. Той твърде, че просто е любопитен дали ще успее да направи нещо в най-отдалечената територия на Русия. Освен това добре знае, че до САЩ се стига много по-бързо от Анадир, отколкото от Москва. Резултатите от експеримента на Роман Абрамович в Чукотка ще станат ясни още през тази година. За неговото място очевидно няма претендент, тъй като Абрамович е типичен временен фаворит, а съдбата на такива хора се определя от случая.

Николай Аксьоненко
На главния железничар на Русия Николай Аксьоненко му провървя невероятно. Той успя да продължи собствената си реформа в отрасъла, давайки вид, че не стават никакви промени. Едновременно с това министърът блокира всички опити на Герман Греф да формулира основните принципи на реформата, провеждана в интерес на държавата. Като истински олигарх шефът на Министерството на пътното строителство има намерение сам да контролира процеса на преустройството в собственото си стопанство. Междувременно оборотите на частните спедиторски компании, работещи в железниците, непрекъснато растат. На всичкото отгоре Аксьоненко успя да завърши формирането на компанията Транстелеком, един от най-големите руски провайдъри, създаден на базата на ведомствени възли за връзка, и да разработи план за продажбата на 49% от нейните акции.
Много е възможно тази ситуация да устройва руския президент, тъй като в течение на две години нито един анализатор нито веднъж не е предположил, че Николай Аксьоненко може да напусне Министерския съвет.
Но се говори, че самият Владимир Путин проявява благосклонност към бившия началник на Октябрьская железная дорога Анатолий Кузнецов.

Вагит Алекперов
Събитията от миналата година, свързани с шефа на ЛУКойл, един от най-уважаваните на Запад руски олигарси, трудно могат да се оценят еднозначно. За каления от приватизацията, от войната с Виктор Черномирдин и от дългогодишната работа в най-голямата руска нефтена компания Алекперов разправиите около ЛУКойл бяха не толкова болезнени, колкото неприятни. Шефът на ЛУКойл беше обвинен задочно във всички смъртни грехове - занижаване на данъчнооблагаемата база чрез системата на трансферните цени, фиктивен експорт на нефт, накърняване на правата на акционерите... Пряко обвинение му беше предявено само веднъж - през юли миналата година срещу Алекперов беше заведено углавно дело за неплатени данъци от ЛУКойл. След две седмици то беше прекратено. През това време капитализацията на компанията растеше устойчиво и сега вече превишава пазарната стойност на Газпром. Въпреки това никой няма да се учуди, ако Алекперов излезе от този бизнес. Трудно е да се каже кой би могъл да го замени на поста му. Изборът не е голям, защото отборът на ЛУКойл е много сплотен и най-вероятно компанията ще оглави някой от заместниците на Алекперов. Впрочем не е задължително титлата магнат да бъде наследена заедно с титлата президент на ЛУКойл.

Борис Березовски
За флагмана на руската олигархия Борис Березовски 2000 г. завърши плачевно - той стана жертва на собственото си протеже. През лятото на миналата година Владимир Путин изказа неодобрение по повод плановете на Березовски за изграждането на конструктивна опозиция, а след това поиска от бившия си съюзник 49% от акциите на най-големия му актив - ОРТ. В отговор на политическите инициативи на Березовски властите реанимираха делото Аэрофлот, по което преди това той беше свидетел. Съставът на обвинението беше преквалифициран - Березовски се превърна в заподозрян и беше принуден да отлети за Ню Йорк в навечерието на разпита му, който трябваше да се проведе в Главната прокуратура.
Сега олигархът се прави на Херцен в Лондон, но вместо Колокол вестникът му се казва Грани.Ру и може да се прочете в ИНТЕРНЕТ. Изданието едва ли ще разбуди някакви нови народници, още повече че колегите на Березовски от олигархическата прослойка го смятат за търговски и политически труп. Но Борис Абрамович неведнъж е доказвал, че умее да погребва гробокопачите си.
Засега мястото му в икономическия и политическия живот на Русия в някаква степен се запълва от Роман Абрамович. Но то е само временно пристанище за хората-жокери, чийто главен капитал са личната им фантазия, умът и здравият (или нездрав) цинизъм.

Рем Вяхирев
Отминалата 2000 г., както предварително обяви председателят на управлението на Газпром Рем Вяхирев, беше последната, в която е работил за компанията. През март 2001 г. изтича петгодишният му договор. Според слуховете той скоро ще излезе в отпуск и няма да се върне в Газпром. Въпреки това 2000 г. беше най-успешната в бизнеса на Вяхирев, макар че беше и най-сложната.
През този период той постигна две победи. Вяхирев успя да запази състава на управлението на компанията и блокира всички опити на държавата да разруши системата от структури, които контролира мениджмънтът на Газпром и които получават изгодни поръчки от газовия монополист. Стройтрансгаз остана невредим, а в началото на декември 2000 г. групата Итера получи определени гаранции, че държавата няма да се взира особено много в нейния произход.
Въпросът кой ще смени Рем Вяхирев на неговия пост остава без отговор. Според една от версиите това ще е Валерий Ремизов, единственият заместник-председател, който тази година напусна Газпром. Според друга версия, Владимир Путин ще спусне в компанията проверен човек от органите. Впрочем дори това да стане, президентският довереник едва ли някога ще стане олигарх, защото всички опити на хора от този тип да се изявят като бизнесмени от висока класа са обречени на неуспех.

Владимир Гусински
Отминалата година донесе на единствения руски олигарх от средствата за масова информация почти пълен крах. Гусински така пламенно защитаваше своята империя Медиа Мост, че в един момент изглеждаше, че ще успее да се пребори за своята независимост. Властите се опитаха да представят нещата така, сякаш не те, а АО Газпром има претенции към Гусински, като твърдяха, че Медиа Мост дължи около 450 млн. щ. долара на газовата компания.
По повод вероятните наследници съществуват няколко версии. Най-популярната е, че мястото на Гусински ще бъде заето от сегашния министър на средствата за масова информация Михаил Лесин. Впрочем след оттеглянето на олигарха от телевизията НТВ и радиостанцията Эхо Москвы, от притежаваните от него вестници и списания едва ли ще остане нещо, което да си струва, освен радиочестотите и недвижимото имущество.

Искандер Махмудов
Той е нова фигура в списъка на руските олигарси и повече контролира, отколкото управлява. По тази причина за неговите възможности и цели се знае твърде малко. Формално Махмудов е съсобственик на Уралската минно-металургична компания (УГМК). Според слуховете обаче, той е собственик, съсобственик или управлява още Русский алюминий, Нижнетагилския, Кузнецкия и Западно-Сибирския металургични комбинати и няколко компании за цветни метали. Засега не е известно какви точно са отношенията на Искандер Махмудов с Александър Абрамов, шеф на групата Евразхолдинг и партньор на олигарха в редица металургични предприятия, които са под външно управление. Ако е вярно, че тези компании са капиталово обвързани, това означава, че Махмудов контролира около 25% от цялото металургично производство на Русия. Съдейки по някои информации, основните цели на Искандер Махмудов са да представлява в определена степен интересите на стария узбекски елит (от 70-те и 80-те години) в Русия, да създаде най-големия в страната холдинг за черна металургия и да участва в Русский алюминий, който трябва да влезе в тройката на най-големите производители на алуминий в света. Ако това стане, годишните продажби на компаниите, които са негова собственост или се намират под управлението на групата на Махмудов, ще бъдат не по-малко от 3 млрд. долара.
Махмудов не е публична личност, което е съвсем необичайно за истинския олигарх, но може уверено да носи тази висока икономическа руска титла. Впрочем съвсем не е изключено след преструктурирането на бизнеса му на негово място внезапно да се окаже някой от партньорите му - Александър Абрамов или Лев Чорни.

Владимир Потанин
За един от старшите руски предприемачи с титлата олигарх отминалата 2000 г. започна неуспешно - Главната прокуратура поиска от Потанин 140 млн. щ. долара за хитрата приватизация на Норильский никель. Отгоре на всичко тя и завърши с неуспех - кубинското правителство отказа да му предаде управлението на никеловия комбинат Лос Камариокас.
Все пак Потанин успя да доведе до необратим стадий прехвърлянето на империята Норильский никель под новата марка Норильская горная компания. Така той я запази от одържавяване, за която нееднократно настояваха Главната прокуратура и левите патриоти в Русия. Идеята практически е вече реализирана, въпреки силното противодействие от всички страни.
През миналата година на Потанин му провървя и с партньорите. Олигархът успя да намери управляващ на активите си в отбранителния комплекс в лицето на Борис Кузик и неговата компания НПК. Михаил Прохоров, партньор на Потанин в Росбанк, завърши бляскаво преструктурирането на банката ОНЭКСИМ. Постепенно се възстановява и компанията СИДАНКО, която изглеждаше окончателно разорена от конкурентите. Въпреки това Владимир Потанин не се чувства спокоен, защото според него натискът от страна на властта може да продължи. Ако той бъде насочен лично срещу Потанин, най-вероятно негов приемник ще стане някой от сегашните му партньори в Интеррос и по-конкретно Михаил Прохоров.

Анатолий Чубайс
Изглежда, руските власти не могат да решат в какво Чубайс е по-добър - в политиката или в мениджмънта. На няколко пъти през 2000 г. оставката му от шефския пост на РАО ЭЕС (руското акционерно дружество Единна енергийна система) изглеждаше неизбежна и всеки път държавата неохотно запазваше работата му. Самият Чубайс обаче не вижда друга мисия за себе си в компанията освен нейното преструктурирането, което според него трябва рязко да увеличи рентабилността на монопола и да реши проблема с дефицита на инвестициите за по-нататъшното му развитие.
Твърде скоро ще стане ясно дали Чубайс ще се превърне в жертва на собствената си мечта. Казват, че шефът на президентската администрация Александър Волошин, който се готви да напусне властовите структури, е хвърлил око на креслото му. Впрочем в тази ситуация са възможни много варианти, включително Единната енергийна система да бъде оглавена от някой незабележим държавен човечец.

Михаил Фридман
На пръв поглед отминалата 2000 г. беше твърде успешна за лицето на империята Альфа Михаил Фридман. Нефтеният сектор на Альфа - Тюменская нефтяная компания, се развиваше невероятно агресивно. Отлично вървяха и работите на търговското подразделение на групата Альфа Эко, която се превърна във флагман на руския green mail - легална технология за корпоративен шантаж.
И все пак през миналата година мачът завърши по-скоро на равно за олигарха Фридман. Работата е там, че неговата империя се развиваше в две взаимно противоречащи си направления. Альфа първа сред руските финансово-промишлени групи усвои технологията на съвместното управление на активите. Втората тенденция обаче е твърде печална. Альфа е единствената олигархична група, съществуваща на принципа изкупуваме всичко, което видим. Впрочем екстензивното развитие има своите граници. Затова неотдавна Алфа Эко заяви желанието си да създаде собствен нефтен бизнес. Подобни схеми на развитие обаче заплашват групата с разпадане. Михаил Фридман ще си остане олигарх и през 2001 г., само ако и Альфа си остане единна структура. В противен случай мястото на Фридман няма да бъде заето от никого, защото то просто няма да съществува.


По материали на чуждестранния печат

Facebook logo
Бъдете с нас и във