Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОКУРАЖИТЕЛНИЯТ ЗНАК

Като отчаян корабокрушенец
след 45 години деградиращ комунизъм и период на посткомунистическа
летаргия България се опитва едва от 12 месеца да се качи на кораба
за свободния свят, носейки със себе си демократичните институции,
законността и свободната пазарна икономика. Това изречение, с
което президентът Петър Стоянов започна своята статия във Вашингтон
пост от 10 февруари, може би най-точно обрисува ситуацията
у нас преди срещите му на най-високо ниво в САЩ. Наистина след
една дълга и мъчителна нестабилност страната има правителство
с ясен мандат, държавен глава, ползващ се с одобрението на голяма
част от обществото. И както самият той отбелязва в споменатата
статия: За първи път от времето на студената война животът
в България е предсказуем. А както стана ясно след срещите
в Капитолия, американските сенатори досега са били многократно
изненадвани от Източна Европа.


Безспорно американската
страна показа своята подкрепа за Петър Стоянов. Въпреки че след
срещата им с Бил Клинтън нашият президент помоли да се говори
за похвалите към страната, а не към него лично, те не му бяха
спестени и съвсем не бяха малко. Всъщност, американците традиционно
се доверяват повече на личностите, отколкото на институциите.


Следвайки програмата на
посещението, не можеше да не направи впечатление, че то е подготвено
сериозно - българският президент откри търговската сесия на NYSE
миналия понеделник и се срещна с генералния секретар на ООН Кофи
Анан. Във вторник бе срещата с Бил Клинтън, с министъра на правосъдието
Джанет Рено и с президента на Световната банка Джеймс Уулфенсън.
В сряда президентът обядва с изпълнителния директор на МВФ Мишел
Камдесю. В четвъртък нашата делегация имаше разговори в Капитолия
със сенатори от Комитета по международни отношения, от които зависи
одобрението на кандидатурата ни за НАТО. След това Петър Стоянов
произнесе реч в Музея на Холокоста. На вечерята, дадена в чест
на българския президент, заедно с известни сенатори на неговата
маса бе и Збигнев Бжежински.


Конкретният резултат от
срещите в САЩ бе подписаният от двамата президенти общ план за
действие. Той предвижда задълбочаване на сътрудничеството в утвърждаването
на правовия ред, укрепване на финансовите пазари и развитието
на гражданското общество. Предстои да се активизират контактите
между държавните ведомства в борбата срещу тероризма и търговията
с наркотици. Ще се разширят и връзките във военната област. В
Сената България получи благодарности не само за опазването на
стабилността на Балканите, но и за участието ни в ESFOR. САЩ ще
финансира с 30 млн. долара коридор 8, който минава през България,
Македония и Албания. Помощ ще му бъде оказана за подобряване на
дейността на граничните пунктове и за развитието на малки и средни
предприятия.


Естествено, сред главните
теми на разговора между двамата президенти бяха и обстановката
на Балканите, конфликтът в Босна и евентуалната възможност за
нов конфликт в Косово. Американската страна даде ясно да се разбере,
че смята България за сериозен кандидат за НАТО при втората вълна.
През дните на посещението Петър Стоянов се опита да убеди всички
в необратимостта на промените у нас и отзивите за това бяха положителни.
Не може да бъде подминато и изказването на сенатора Маккей. Според
него американските сенатори са се убедили, че България има нужда
от по-голяма помощ от Световната банка и МВФ и най-вече от директни
американски инвестиции.


По време на разговорите
в Капитолия са били засегнати и отношенията с Русия. Информация
за тази част от диалога не бе официално разпространена, но според
осведомени източници позицията на България в преговорите за газа
е била подкрепена.


На брифинг след срещата
си с Бил Клинтън, отговаряйки на въпрос на в.БАНКЕРЪ
за политиката на България на Балканите, Петър Стоянов заяви:


Много ясно схващаме
значението на международната общност за бързото регулиране на
регионалните конфликти, преди те да са избухнали съвсем, преди
да са станали неуправляеми. С усмивка казах, че българската дипломация
очевидно не е най-лошата в света, защото поддържаме отлични отношения
с Гърция и Турция, които ни бяха най-добрите адвокати в Мадрид.
Това предизвика доста голямо раздвижване в американския стан.


Другото, на което наблягах,
е, че политическият инструментариум за решаване на тези регионални
конфликти и за тяхното туширане е един, но много по-важен е икономическият
инструментариум. Ако се осъществят инфраструктурните проекти,
които могат да минат през България - газ, петрол, пътища - сме
свършили 50% от външната политика, другите 50% знам кой ще ги
свърши. Нека през България да прокараме всички тези жизненоважни
за други средноевропейски и южноевропейски държави проекти. Оттам
нататък интеграцията просто е осъществена, защото имаме едни и
същи интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във