Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОКОЛО ОРЪЖЕЙНИЯ КОМПЛЕКС ОТНОВО ЗАМИРИСА НА БАРУТЕН ДИМ


Повече от осем месеца важните законотворчески задачи,
записани в Решение N 13 на Министерския съвет от 30 март тази
година, което даде зелена светлина на структурната реформа във
ВПК, стояха отклонени в глуха линия. Така, съвсем естествено,
опитите да се хване поне последният влак от разписание 98
доведоха до появата на един проектодокумент, писан на коляно.
Става въпрос за проектозакона за отбранителната промишленост ,
чиято закъсняла промоция се състоя на 27 ноември в промишленото
министерство. Както научи в. БАНКЕРЪ, на същата дата
разработката е обсъдена на първо четене от членовете на Консултативния
съвет по проблемите на военнопромишленото производство, създаден
със заповед на министър Божков от 10 септември 1998 година. В
него участват двадесет и шест души под председателството на новия
началник на главно управление Отбранителна промишленост
Лъчезар Стойков. Наред с още деветима експерти от промишленото
ведомство в екипа са включени и изпълнителните директори на


водещите предприятия от системата на ВПК


- ВМЗ - Сопот, Арсенал - Казанлък, Дунарит
- Русе, Трема - Трявна, Електрон прогрес
- София, Аркус - Лясковец, Върбаново КПЗ
- село Царева ливада, както и шефовете на държавните оръжейни
търговски фирми Кинтекс и Армимекс. Министерството
на отбраната е представено от ген. Драгомир Иванов, пряко отговарящ
за 12-те военноремонтни завода Терем и от началника
на Интендантско обслужване полк. Цвятко Десков. С
по един началник на управление участие в съвета регистрират още
две министерства - на финансите и на търговията и туризма. А проф.
Димитър Димитров и доц. Тилчо Иванов от УНСС заедно с колегата
си доц. Красимир Дандаров от пловдивския технически университет
изчерпват


присъствие на научната мисъл в екипа


От дневния ред на заседанието на Консултативния съвет,
проведено на 27 ноември, става ясно, че наред с цитирания проектозакон
за отбранителната промишленост на обсъждане са били подложени
и още няколко важни документа: проектопрограма за алтернативна
заетост в отрасъла; инструкция за управление на държавното капиталово
участие в търговските дружества; наредба за държавна банка за
лицензно ноу-хау и други интелектуални продукти, свързани
със специалното производство; проектозакон за подготовка на икономиката
на страната за работа във военновременни условия; концепция за
отбранително промишлено коопериране на многостранна и двустранна
основа и програма за привличане на чуждестранни инвестиции.


Както твърдят участниците в заседанието, от този
тежък тематичен списък най-много въпросителни са предизвикали


проектопрограмата за алтернативна заетост


и представената разработка на закон за отбранителното
производство. На първо място, дебатите недвусмислено показали,
че засега е невъзможно омекотяването на удара, който ще понесат
предприятията от системата на ВПК след неговото генерално преструктуриране.
В момента картината изглежда така - в групата на 22-те дружества,
за чието раздържавяване се иска разрешението на МС, работят 38
098 души със средна работна заплата от 153 208 лева. Според прогнозите,
направени от ръководителите на тези предприятия, до 2000 г. в
тях трябва да останат 17 327 души. Но Консултативният съвет по
проблемите на отбранителната промишленост все още няма свое становище
по въпроса


колко хора ще запазят или загубят хляба си


Що се отнася до втория, неприоритетен списък, в който
фигурират 65 дружества с персонал от общо 43 731 души, там средната
месечна заплата е 147 302 лева. В листата втора ръка
е записана и холдинговата шапка на Военнопромишления комплекс
- Металхим, където се трудят 40 експерти със средномесечно
възнаграждение от 202 586 лева. Както се оказва обаче гвоздеят
на проблема ВПК е забит точно в тази шапка.
Поради наличието й на практика не може да се реализира предложението
дължимите при съкращение 1 млн. лв. да се влагат в работническо-мениджърските
дружества, които да участват в приватизацията на предприятията
от системата. Идеята бе по този начин да се осигурят средства,
с които съкратените сами да си подсигурят нови работни места.
Само че там, където холдингът държи над 50% от капитала на фирмите,
прякото държавно участие вече не отговаря на изискванията в


постановление N 100 на МС


според които на съкратените се изплаща 1 млн. лева.
Казано с други думи, поради чисто формални причини хората не само
от системата на ВПК, но и от другите икономически сфери, ощастливени
с холдингови структури, просто губят правото си на обезщетение.
Печално е, че нормотворците, съчинили въпросното постановление
изобщо не са отчели този неприятен момент и едва сега, както е
обещал на потърпевшите социалният министър Нейков, експертите
от правния отдел на МС ще правят тълкувание на бодливия казус.


Холдинговите присъствия създават и друг
проблем при приватизацията на дружествата. Според приватизационния
закон, ако прякото държавно участие в дадено предприятие е под
50% , а мажоритарният акционерен пакет държи холдинговата майка,
продавач на предприятието няма да е нито АП, нито съответното
ресорно министерство, а холдингът. И тъй като подобни раздържавителни
задачи са съпроводени с различни сладки екстри, никак
не е чудно защо структури, аналогични на Металхим
, от душа и сърце отстояват съществуването си. Доказателство за
това е например фактът, че все още липсва висшестоящо решение
по


случая с Вазовските машиностроителни заводи


където Металхим холдинг притежава 53%
от капитала. На 17 ноември тази година в Сопот се проведе заседание
на съвета на директорите на дружеството. На заседанието, според
информацията, стигнала до в. БАНКЕРЪ, председателят
на управителния съвет на Металхим Стефан Улев е съобщил,
че за акционерната съдба на ВМЗ имало три варианта. Първият предвиждал
пълното излизане на холдинга от състава на ВМЗ и преструктуриране
на дружеството от АД в ЕАД, по подобие на казанлъшкия Арсенал.
При втория вариант Металхим запазвал в сопотското
дружество само 34-процентно присъствие, а останалите 66%, обявени
за приватизация, като собственост на промишленото министерство
спокойно щяла да си продава АП. Възможна била и трета схема, при
която за холдинга да се отредят 49% от капитала на машиностроителните
заводи и на ресорното министерство отново да остане мажоритарният
пакет. Стефан Улев заявил още, че и трите предложения са депозирани
в Министерския съвет, който до края на ноември вероятно щял да
излезе с решение. Решението обаче все още го няма и в момента
ВМЗ - едно от основните звена във веригата ВПК, е, така да се
каже, приватизирано. Наистина, Металхим холдинг също
е държавна собственост, но по смисъла на Търговския закон е напълно
самостоятелно юридическо лице и в този смисъл не се различава
от частните търговски дружества. Подобни тълкувания на ситуацията,
и то съвсем основателно, твърдят специалистите, си правели


стратегическите чуждестранни инвеститори


и затова не се явявали официално на хоризонта като
кандидат-купувачи за сопотския оръжеен завод.


А положението на ВМЗ не е розово. От 12-те линии
на съставния завод за производство на лагери работи само една.
Директорът му Атанас Димитров, който е и заместник-председател
на карловското СДС, твърдял, че няма материали, но пък изпълнителният
директор на ВМЗ Ангел Писков отричал подобни липси. Има или няма
конфликт между двамата ръководители, един Господ знае. През миналата
седмица обаче местните синдикати поискаха оставката на Писков.
От зациклянето на лагерното производство страда цялото дружество
и работещите в него около 11 000 души досега не са си получили
октомврийските заплати. Наред със старите дългове към бюджета,
набъбнали до 54 млрд. лв., предприятието трябва да изплаща и


теглените през тази година кредити


- 300 000 щ. долара от Росексим и 500
000 щ. долара от ПИМБ.


Все пак, както твърдят сопотчани, оръжейното дружество
имало шанс да изплува. Надеждата подхранвали поръчките за износ
на специална продукция. На такива оферти, а не на структурните
реформи се надяват и останалите производители от системата на
ВПК. Колкото до опасенията им, те са дали някой чуждестранен конкурент
няма да завърти кранчето и на експортните канали. Ако има някакво
негласно споразумение между нашата държава и големите играчи,
разпределящи лимитите в световния оръжеен бизнес - примерно българският
износ да не надхвърля 200 млн. щ. долара годишно, нека да ни се
каже, за да си правим сметките с кръчмаря, а не без
него, настояват оръжейниците.


Дали България ще последва пътя на Унгария, Полша
и Словакия и от производител ще се превърне само във вносител
на специална продукция, ще покаже близкото бъдеще. Реформаторите
на отбранителната индустрия вероятно са наясно с опасностите,
които крие една реформа, правена на юруш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във