Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОКОЛО ЮКОС ТРАКАТ ЗЪБИ

Нефтената компания ЮКОС получи ултиматум в срок от пет дни да плати на държавата близо 3.4 млрд. долара (99.3 млрд. рубли) данъчни недобори и глоби. Опитът на адвокатите на компанията искът да бъде отложен до 15 юли, за да бъде постигнато споразумение с Министерството по данъците и сборовете, пропадна. Московският арбитражен съд неочаквано и за самия себе си прояви крайна неотстъпчивост. Малко държави в света биха могли да си позволят в толкова кратък срок да платят сума в подобен размер, а такава мярка към компания, макар и нефтена, изглежда прекалено сурова. Затова експертите бързат да направят прогноза какво означава и какво може да произтече от такъв ход на държавата.По сметките на ЮКОС в момента има не повече от 1.5 млрд. долара, съобщават запознати. Тогава как да бъдат разбрани думите на президента Владимир Путин, че държавата няма намерение да предизвика банкрут на нефтения гигант? Ако компанията не погаси дълга си в посочения срок, започва изземване на имуществото, като първо се продават акциите на компаниите, които са придобита собственост на ЮКОС. Възможно е обаче акционерите на ЮКОС да се бръкнат и да платят дълговете, обясняват познавачите. Групата Менатеп, която притежава 60% от акциите на гиганта, е готова да заплати 2 млрд. долара. Тогава ЮКОС трябва да намери още 1 млрд. долара, които могат да бъдат взети като кредит също от структури, близки на Менатеп. Това ще освободи от арест останалото имущество на компанията, което може да бъде разпродадено на други нефтени компании от основните акционери. Известно е, че ЮКОС вече дължи на структури, близки до основните акционери, около 2 млрд. долара. Съществува и трети вариант за разрешаване на кризата - ЮКОС да постигне мирно споразумение с държавата. Цената на подобно примирение обаче може да се окаже прекалено висока. Така или иначе, на ЮКОС й предстои да извърши най-голямото в историята на Русия едновременно данъчно плащане в рекордно кратък срок. Съдбата на компанията ще определи и по-нататъшната участ на нейния главен акционер - бившия й президент Михаил Ходорковски. Неотдавна за председател на съвета на директорите на ЮКОС бе избран някогашният председател на Централната банка на Русия Виктор Герашченко. Това бе прието като знак, че държавата не отхвърля диалога с ЮКОС, но не би искала да води преговори с Ходорковски. Решението на съда обаче превръща Ходорковски отново в ключов играч. По-нататъшният му статут и местоживеене ще имат решаващо влияние върху разрешаването на спора. Президентът Владимир Путин заяви на 17 юни, че ЮКОС трябва да бъде запазена като единна компания. Нефтеният холдинг има висока цена, въпреки че капитализацията му рязко спадна с 1 млрд. долара. Това са находища, бензиностанции, офиси..., а също така многомилиардни финансови потоци.Ако държавата приеме примирие, ЮКОС може да пусне допълнителна емисия акции, които да бъдат продадени или пряко на държавата като нов собственик, или пък на потенциални инвеститори. Исканата от държавата сума е практически равна на миноритарния пакет акции. След пускането на допълнителна емисия акции и тяхната продажба обаче Менатеп ще загуби контрол над ЮКОС, тъй като вместо сегашните 60% ще притежава 30-40% от акциите. Ако този сценарий бъде осъществен, ЮКОС ще стане първата голяма нефтена компания в Русия, която няма да се контролира от никого. Ходорковски ще загуби също сегашния си статут, но затова пък ще получи правото да изтъргува контролния пакет от акциите срещу лична свобода. Защото да се отнемат акциите на групата Менатеп без нейно съгласие би предизвикало международен скандал.Появата на нови акционери в ЮКОС като процес може да отнеме и няколко месеца, но затова пък за изземането на активите са необходими не повече от няколко седмици. За някои от активите има и готови купувачи. Например за предприятията на Източната нефтена компания ЮКОС дълго време спори с Тюменската нефтена компания. Акционерното дружество Самаранефтегаз с преработващите заводи би било изгодна покупка за Газпром или Лукойл. Роснефт и Сургутнефтегаз не биха имали нищо против да купят някои от структурните предприятия на ЮКОС в Източен Сибир. Апетитите на конкурентите също не могат да бъдат изключени от започващата игра.При такъв твърд сценарий личната съдба на Михаил Ходорковски изглежда незавидна. Ако компанията бъде поделена по този начин, главният акционер е излишен и той може да прекара следващите десетина години в затвора. Кризата около ЮКОС започна след обявяването на сливането със Сибнефт. Затова сега някои експерти намекват, че Роман Абрамович би могъл да се намеси в спора. Дали обаче той ще предпочете проблемите на лондонския футболен клуб Челси пред политико-икономическия конфликт около ЮКОС? Говори се, че чрез Борис Йордан - минотарен акционер, бивш кризисен мениджър на Независимата телевизия (НТВ), Абрамович ще се опита да си върне Сибнефт или да вземе под контрол суровинните активи на ЮКОС, сиреч петролните му запаси. Основният въпрос обаче е как Кремъл гледа на продължението на сериала - като на политически урок или като на извличане на икономическа поука. Богатството не прави никого пророк в собствената му страна, но не е привлекателно място страна, където най-богатият й гражданин лежи в затвора за грехове, от които държавата не е успяла да го предпази.

Facebook logo
Бъдете с нас и във