Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОГРАНИЧЕНОТО ВРЕМЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА ЗА ИРАК

Понякога е много полезно да се слуша какво си говорят бившите големи играчи в световната политика. Интересни са не само спомените им, които през годините стават все по-откровени, но и техните представи за бъдещето. Тези дни бившият германски канцлер Хелмут Кол и бившият съветски президент Михаил Горбачов отново си припомниха драматичните дни, когато преди 13 години започна събарянето на Берлинската стена. Тогава, признават и двамата, един техен телефонен разговор е предотвратил... голяма война в Европа. Също тогава бившият американски президент Джордж Буш-старши казал на Горбачов, че няма да танцува на Берлинската стена. Сега на поредната годишнина след обединението на Германия Хелмут Кол и Михаил Горбачов говориха пред публика за триъгълника Европа - Съединени щати - Русия и си представиха Стария континент като локомотива на един нов световен ред. Настоящето на световната политика и нейните проблеми обаче са твърде далеч и от спомените им за миналото, и от представите им за бъдещето. Макар че и днес сигурно е възможно един телефонен разговор да спре една война. Далеч, защото локомотивът в триъгълника продължават да са Съединените щати, като на всичко отгоре не демонстрират и най-малкото намерение да се отказват от това. Показва го и старата-нова американска дилема Ирак. Точно тя е най-доброто доказателство за моментното състояние на световния ред. За разлика от времето на Кол, Горбачов и Буш-старши, сега Америка, Европа и Русия имат различно схващане за външнополитическите си роли. Но това не променя съществено нещата. Очевиден е фактът, че стабилността на международната система продължава да зависи от силата на Съединените щати. Което не означава, че самотната суперсила не се нуждае от партньори или пък може да си позволи да игнорира Съвета за сигурност на ООН, да се откаже от европейските си партньори или да не разбира интересите на Русия. Затова и в най-новото издание на дипломатическа игра за Ирак отново се играе за условия, време и съюзници. Ръководителят на оръжейните инспектори на ООН Ханс Бликс обърка стъпката и взе, че се споразумя с Ирак за инспекциите. Във Виена той се договори да останат в сила всички предишни процедури от резолюциите на ООН до 1998 година. Споразумението предвижда оръжейните инспектори да могат да се завърнат до две седмици в Багдад и незабавно, безусловно и с неограничен достъп да проверяват всички обекти в страната. Изключение са осемте дворци на Саддам Хюсеин, за които са предвидени специални процедури и за които във Вашингтон имат специални подозрения. Споразумението, постигнато от Бликс, събуди старите американски съмнения в способността на ООН да се наложи над Ирак. Наивно е да се предполага, че бившият външен министър на Швеция Ханс Бликс е действал без ясни указания от ръководството на ООН. Същото ръководство няма как да не осъзнава, че завръщането на оръжейните инспектори е проба за авторитета на Световната организация и за намеренията на САЩ да предприемат самостоятелен ход срещу Саддам Хюсеин. Изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН е единственият избор на иракския режим, а времето за това изпълнение е ограничено, заяви Джордж Буш. Споразумението на Ханс Бликс съвпадна с едно друго споразумение - между Камарата на представителите и Белия дом, разрешаващо на Буш при необходимост да използва сила срещу Ирак. Голямо впечатление направи и едно изказване на президентския говорител Ари Флайшър. Той, обяснявайки на журналистите, че шефът му още не е взел решение за война, непринудено подметна, че разходите по конфликта ще са много по-големи, отколкото цената на един куршум за сметка на иракския народ. Запитан дали застъпва идеята иракчаните да убият лидера си, Флайшър отговаря: Смяната на режима е добре дошла, независимо под каква форма. Споразумението за оръжейните инспектори отвори нова работа и за дипломацията. Съединените щати и Великобритания го критикуваха като недостатъчно. Те продължават да настояват Съветът за сигурност първо да приеме много по-твърда резолюция и чак след това инспекторите да пристигнат в Ирак. Никой не бива да се заблуждава, че САЩ могат да се откажат от настояванията си за твърда резолюция, побърза да предупреди американският държавен секретар Колин Пауъл. Трябва да продължим в тази насока, защото видяхме през последните няколко седмици, че е нужно да се упражни натиск. Не ни задоволяват полуистините на Ирак, нито компромисите на Ирак, нито усилията на Ирак да ни вкара пак в същото блато. Само натискът дава резултати. Ще продължим да го упражняваме, каза Пауъл. Британският външен министър Джак Стро застъпи същата позиция. Освен това Съединените щати и Великобритания настояват и за свои инспектори. В един таен проект, който все пак доби публичност из коридорите на ООН, се предвижда участието на американски и британски експерти в инспекциите, при това придружавани от въоръжени части. Междувременно бившият американски президент Бил Клинтън поиска САЩ и Великобритания да дадат шанс на оръжейните инспектори да си свършат работата. Според Клинтън светът се нуждае от силна резолюция за Ирак на Съвета за сигурност. Той припомни, че през 90-те години на миналия век инспекторите на ООН са постигнали истински напредък в разкриването на програмите на Саддам Хюсеин за разработване на оръжия за масово поразяване. В реч пред годишната конференция на британската Лейбъристка партия в Блекпул Бил Клинтън изтъкна: Не ме интересува доколко точни са вашите бомби и оръжия. Единственото, което знам, е, че веднъж влезли в употреба, те ще убиват и невинни хора.За разлика от Вашингтон и Лондон, Париж приветства споразумението за оръжейните инспектори като обнадеждаваща новина. По време на неофициална среща с германския канцлер Герхард Шрьодер френският президент Жак Ширак показа, че двете страни са против автоматичното използване на сила срещу Багдад. Докато Германия продължава да се противопоставя на военни удари със или без резолюция на ООН, Франция като страна членка на Съвета за сигурност, вече може да се надява, че нейният план за двустепенен подход има шанс. Париж предлага първо да се приеме резолюция, която да уреди провеждането на оръжейните инспекции, и едва ако тя не се изпълни, да се приеме втора резолюция, позволяваща употребата на военна сила. Внимание предизвика и реакцията на Русия, която приветства споразумението, постигнато от Ханс Бликс, и отбеляза, че сега най-важното е експертите на ООН да възобновят мониторинга на територията на Ирак възможно най-скоро. За първи път обаче Русия даде да се разбере, че има вероятност да се съгласи с приемането и на по-остра резолюция, след като чуе цялата информация. По мнението на един изследовател от института Брукингз, цитиран от в. Вашингтон пост, Франция и Русия ще продължат да подлагат на изпитание американската позиция, докато не започне да изглежда, че пречат на международния консенсус.

Facebook logo
Бъдете с нас и във