Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОГРАНИЧЕНИЯТА СА РАВНИ НА ЗАБРАНА ЗА ПРОФЕСИЯ

Парламентът окончателно прие Закона за банките (ЗБ)
и веднага възникнаха проблеми около приложното поле на неговите
текстове. Особена тревога предизвикаха разпоредбите на чл.9, ал.1,
т.4 и 5, предписващи банкерите, управлявали кредитни институции
или търговски дружества, обявени от съда в несъстоятелност, да
бъдат лишени от правото да управляват банки. Забраната се разпростира
и върху членовете на контролните органи - надзорен съвет и вътрешен
контрол.


В Преходните и заключителни разпоредби на ЗБ съществува
специален параграф 18, който пък визира възможностите за преодоляване
на забраната по чл.9. По-важното е, че каквото и да повелява законът,
последната дума, пак според него, ще има УС на БНБ.


За читателите на в. БАНКЕРЪ нормата анализира
Валери Димитров, юридически съветник на управителя на БНБ:


Г-н Димитров, бихте ли разтълкували смисъла на параграф
18 от Закона за банките?


- Ограниченията по чл.9 от закона се прилагат към
всички, които са участвали в управителни и контролни органи на
банки за период от пет години преди евентуалното й обявяване в
несъстоятелност. Смекчението, въведено с параграф 18, се отнася
единствено за членове на управителни и контролни органи на банки,
в които Централната банка е придобила над 50 на сто от акциите
с право на глас. Такива влогонабиращи институции са АГРОБИЗНЕСБАНК
и БЗК.


В Преходните и заключителните разпоредби на закона
са определени изискванията, на които трябва да отговарят тези
лица: да са избрани в контролните или управителни органи едва
след придобиването от БНБ на дялово участие от над 50 на сто в
съответната търговска банка; да не са били преди това членове
на управителния или контролен орган на банката; да са освободени
от отговорност на общо събрание на акционерите и, което е особено
важно, да има решение на УС на БНБ за тяхното персонално освобождаване
от отговорност. Следователно БНБ е задължена да прецени дали конкретното
лице персонално не е допринесло за фалита на банката, дори ако
е било изпратено там с оздравителна цел. Това утежнение не фигурираше
в първоначалния вариант на допълнителните разпоредби на закона.


Втората категория банкери, които ще избегнат бъдещата
забрана за професия, са били избрани в управителни и контролни
органи на банки, в които БКК притежава над 50 на сто от акциите
с право на глас. Те са били изпратени в банките по предложение
на БКК с оздравителна цел и са освободени от отговорност от общото
събрание на акционерите на банката. Но и в този случай трябва
да се търси изричното персонално решение на УС на БНБ.


Приложима ли е нормата по параграф 18 и към други
банкери?


- Не. УС на БНБ преценява единствено дали лицата
по параграф 18 могат да бъдат освободени от отговорност по чл.9.
За останалите банкери няма облекчаващи възможности и УС на БНБ
не може да ги освобождава от отговорност.


Значи мениджърите на частните банки са изцяло изключени?


- Напълно! Условието на закона е ясно: нормата е
приложима за банки с над 50 на сто държавно участие. Тя не се
отнася и за банкери, назначени или избрани в управителните или
контролни органи на банките с над 50 на сто държавно участие преди
1 януари 1994 година. Преди тази дата няма абсолютно никаква възможност
за освобождаване от отговорност.


Не се ли въвежда специфична забрана за упражняване
на професия? Правилно ли съм разбрал смисъла на закона?


- Проблемът е друг. Възниква много широк кръг от
засегнати лица, които попадат под ограничителните разпоредби.
В него се обособява тясна група хора, която отговаря на определени
специални изисквания, защото са били изпратени в банките от държавата
в лицето на БНБ или в лицето на БКК с цел да оздравяват отделни
финансови институции. Тази особеност позволява на законодателя
да предвиди възможност за тяхното освобождаване от действието
на ограничителните разпоредби по чл.9, предоставяйки въпроса за
разрешаване от УС на БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във