Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОФШОРНИТЕ ЗОНИ ПАЗЯТ НАД 4.6 ТРИЛИОНА ДОЛАРА

Димитър Костов, изпълнителен директор на ТБ България Инвест АД


Офшорните зони - възвеличавани и обругавани, привлекателни и отблъскващи, през последните две десетилетия завладяха съзнанието на финансисти, банкери и бизнесмени по целия свят. През последното десетилетие с проучването, анализа и класифицирането им вече се занимават всички международни финансови институции - МВФ, Световната банка, Банката за международни разплащания в Базел, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие...


Противниците им ги класифицират като перачници на мръсни пари, убежища на финансови мошеници, центрове за операциите на терористи, наркотрафиканти и всякаква друга международна сбирщина. Почитателите на офшорните зони пък твърдят, че те дават възможност за намаляване на разходите за данъци, такси и комисиони по различни финансови операции и за увеличаване на чистата печалба на фирмите.


В България повечето хора са склонни да приемат негативното представяне на офшорните зони просто защото не ги познават, но са чули, че всички законно и незаконно забогатели нашенски бизнесмени гледат да открият своя фирма там. Българите не изпитват топли чувства към заможните хора, нито към всичките атрибути на тяхното богатство - а фирмата в офшорна зона е един от тях. Само че не всички територии, които финансовият жаргон характеризира като данъчен рай, са убежище на злото. Най-големите западни компании като например Кока-Кола, Ай Би Ем, Американ Интернешънъл груп и много други имат свои офшорни фирми. За да си състави мнение за всяка една от тях, както и за фирмите, които те приютяват, човек трябва добре да познава същността на офшорните финанси и типовете офшорни зони, които съществуват.


Терминът

офшорни финанси

обединява различни видове услуги, които банки и други финансови институции предоставят на чуждестранни граждани и фирми. Тези услуги включват влогонабиране и кредитиране, управление на средства за сметка на клиента, доверително управление на фондове и други. Най-общо местата, където се осъществява тази дейност, могат да се дефинират като офшорни финансови центрове. Но за изненада на мнозина в тази група попадат и всички основни финансови средища по света.


Поради това градове като Ню Йорк, Токио, Лондон и др. се определят като международни финансови центрове, а в групата на офшорите попадат държави и отделни територии, които отговарят на някои от изброените изисквания:


- законодателствата и органите, които го прилагат, да уреждат нормативно дейността на относително голям брой финансови институции, обслужващи чуждестранни лица;


- финансовите системи да имат чуждестранни активи и пасиви, чийто размер е много по-голям от потребностите на националните икономики;


- да предлагат минимално или нулево данъчно облагане, умерено или незначително финансово регулиране, банкова секретност и анонимност.


Тези определения също са доста широкообхватни и включват както центрове с развити финансови пазари и инфраструктура като Хонконг и Сингапур, така и центрове, които се ползват само за регистрация на банки и фирми.

Разцветът на офшорното банкиране

започва в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век. Той е резултат от тогавашната политика на големите индустриални държави да налагат многобройни ограничения върху финансовата дейност. Повечето от надзорните органи на страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) налагат на финансовите институции изисквания за големи резерви, ограничения върху финансовите продукти, както и върху сделките им с акции и облигации, определят тавани за лихвените равнища. Неразделна част от тази политика на индустриалните държави са и високите данъчни ставки.


В Азия офшорният междубанков пазар се развива след 1969 г., когато в Сингапур стартира азиатската доларова търговия. Тя се превръща в алтернатива на евродоларовия пазар, като се създават условия, основно за чуждестранните банки да осъществяват разплащанията при по-благоприятен данъчен и регулативен режим.


На европейския континент пръв в началото на 80-те години Люксембург започва да привлича инвестиции от Германия, Франция и Белгия, като предлага ниски данъчни ставки и не облага с данъци доходите от лихви и от дивиденти. Съществен принос за развитието на Люксембург като офшорна зона играе анонимността на банковите сметки и конфиденциалността при финансовите операции. Подобни възможности предлага и остров Ман.


В Близкия изток през 70-те години Бахрейн се превърна в магнит за нефтените парични резерви от региона, след като прие съответното банково законодателство и предостави данъчни стимули за учредяване на офшорни банки. В западното полукълбо подобни улеснения предоставиха Бахамите, а по-късно и Каймановите острови.


След първоначалния успех на офшорните финансови центрове редица много малки държави и наскоро получили независимост територии започнаха да печелят репутацията на данъчен рай. Много от тях обаче не успяха да предложат предимствата, осигурени от вече установените офшорни центрове. В борбата за място под слънцето доста от тях допускат развитието на нелегитимната страна на офшорния бизнес.


През 90-те години

атрактивността на офшорното банкиране

променя стойността си за финансовите институции от индустриалните държави. Тези страни реформират регулативните режими, намаляват изискванията за банкови резерви, почти премахват контрола върху лихвените равнища и либерализират операциите с акции, облигации и техните деривативи. Някои големи индустриални държави започват да предоставят данъчни стимули от офшорен тип на своя територия.


През 1981 г. в редица големи градове в САЩ: Ню Йорк, Маями, Хюстън, Чикаго, Лос Анджелис и Сан Франциско се създават т.нар. международни банкови улеснения за офшорно банкиране. Кредитните институции в тези градове могат да предлагат на чуждестранни лица офшорни финансови услуги, като ги отчитат в самостоятелен баланс.


В края на 80-те години Япония разрешава съществуването на японски офшорен пазар с подобни характеристики. В резултат на тези тенденции за индустриалните държави предимствата на офшорното банкиране намаляват. Те обаче остават привлекателни за редица развиващи се икономики с висока степен на регулиране на финансовия сектор. Нараства и значението на данъчните привилегии, особено за дейностите, свързани с управление на активи.

Офшорните финансови центрове

се използват по различни поводи, които могат да бъдат както законосъобразни и основателни, така и съмнителни, и дори престъпни. Легитимните основания за ползване на офшорните финансови центрове се основават на стремежа към оползотворяване на предимства от рода на:


- по-ниско данъчно облагане с цел да се увеличат чистите печалби;


- по-ниски разходи по разплащанията;


- съществуване на адекватно законодателство, което защитава правата на собственост;


- близост до държави с развити икономики или до страни, които привличат значителни по обем инвестиции;


- либерален валутен режим.


Не на последно място за репутацията на отделните офшорни центрове значение имат качеството на финансовите услуги и на работещите в тях специалисти.

Съмнителните операции

в офшорните центрове са свързани с укриване на данъци, пране на пари, укриване от наказателноправни действия и др.


Въз основа на данните, събирани от Банката за международни разплащания в Базел, МВФ оценява на 4.6 трлн. долара активите в офшорните центрове.


Интересното е, че около 2.7 трлн. долара от този бизнес се въртят от банки в САЩ и Япония, които предлагат офшорни услуги на чуждестранните си клиенти. А именно САЩ е държавата, която води най-ожесточена пропаганда срещу офшорните зони. Изнесените данни обаче навеждат на мисълта, че зад нея всъщност се крие желанието да се нанесе смъртоносен удар срещу конкуренцията.


Данните на Банката за международни разплащания в Базел не дават цялостна представа за размера на този бизнес, тъй като не включват информация за всички офшорни центрове. Освен това не са обхванати задбалансовите активи на офшорните финансови институции, както и дейността на цели групи небанкови финансови институции, например застрахователни компании и нефинансови дружества.


В края на 90-те години дейността на офшорните финансови центрове (ОФЦ) стана

обект на повишено внимание

за международната общност. Причините за това е засилването на борбата с престъпността и с прането на пари, нелоялната данъчна конкуренция, която намалява постъпленията в бюджетите на държавите, които не са офшорни зони. Освен това през последните години офшорният бизнес има и негативни ефекти върху световната финансова стабилност. Презграничното и офшорното банкиране са обект на изследване и анализ от Базелския комитет за банков надзор още от средата на 70-те години.


Офшорните финансови центрове напоследък се превръщат в обект на особено внимание от страна на ОИСР поради затвърждаващото се мнение, че много от тях предлагат възможности за пране на пари и укриване на данъци и същевременно създават пречки за антикорупционните проучвания и мерки.


Създаденият през 1999 г. по инициатива на Г-7 Форум за финансова стабилност (ФФС) учреди специална група, чиято цел е да проучва офшорните финансови центрове - дейност и значението им за глобалната финансова стабилност. Именно тази организация към Г-7 е изготвила

класацията на 42 офшорни зони

които са разпределени в три групи.


В първата група са включени държави и територии, за които се смята, че са готови да си сътрудничат с международните финансови институции: имат силен финансов надзор и се съобразяват с международните стандарти.


Втората група обхваща страни, чиито законодателство и институциите, които го прилагат, не осигуряват приемливо ниво на финансов надзор. Той не отговаря напълно на международните стандарти и се нуждае от значителни подобрения.


В третата група попадат офшорни зони със законодателство, което не осигурява силен надзор. Структурите, които отговарят за него, не си сътрудничат с международните надзорни институции и не полагат не полагат усилия, за да се придържат към международните счетоводни стандарти.


Освен Форума за финансова стабилност, МВФ, Световната банка и Банката за международни разплащания (в Базел)

от офшорните зони се интересува и ООН

По нейна инициатива през 1999 г. се учредява т.нар. Офшорен форум, чиято цел е да се търси политическа ангажираност в приемането на определени стандарти за дейността на офшорните финансови центрове като средство в борбата срещу използването им за пране на пари.


Година по-рано Комитетът по фискални проблеми към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) учреди Форум по вредната данъчна конкуренция, чиято задача е да проучи законодателствата и прилагащите ги институции в държавите, дефинирани като данъчен рай.


Като цяло вниманието при всички международни инициативи се насочва както върху проучването на начините на функциониране и използване на офшорните финансови центрове, така и върху изнамирането на подходящи международно приети стандарти за регламентиране и надзор на осъществяваните офшорни дейности с цел ограничаване на вредните ефекти от тях.


Източници:


Financial Stability Forum - Report of the Working Group on Offshore Centers (http://www.fsforum.org).


International Monetary Fund - Offshore Financial Centers. The Role of the IMF (http://www.imf.org/external/np/mae/oshore/2000/eng/role.html).


Luca Errico and Alberto Musalem Ofshore Banking: An Analysis of Micro- and Macro-Prudential Issues working paper WP/99/5 (http://imf.org).


Financial Action Task Force on Money Laundering: Report on Non-Cooperative Countries and Territories (http://www.oecd.org/fatf).

Facebook logo
Бъдете с нас и във