Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОФШОРНИТЕ БАНКИ СА ПОРЯДЪЧНИ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО

Румен Симеонов, директор на дирекция Надзорна политика в управление Банков надзор на БНБ, пред в.БАНКЕРЪ


Г-н Симеонов, как бихте определили параметрите на явлението офшорна банка?


- За него няма официална дефиниция, но най-често тези банки са разположени в малки и независими държавици, които заменят недостига на природни ресурси и квалифицирани кадри с привлекателни за финансовата индустрия нормативни и фискални улеснения.


Най-често офшорните банки се регистрират в два типа зони. В първия влизат страните, където надзорните изисквания са не по-малко строги, отколкото в САЩ и в Европа - например Хонконг, Сингапур и остров Ман. Във втория тип отсъства дори защита на термина банка срещу неправомерно използване. В тази група фигурират общо 19 държави, чийто списък се разпространява като част от базелските регулации. Затова по света са наясно със статута на отделните офшорни центрове и знаят кои от тях се ползват с добра репутация и кои не.


Статистиката сочи, че интересът към офшорните зони упорито нараства. Кои са основните причини за масираното бягство на банкови капитали към тях?


- На първо място, благоприятното данъчно законодателство, което дразни политиците и данъчните власти в развитите страни, защото съкращава данъчната основа в тях. Но кой е виновен, че в повечето развити страни правителствата следват една не съвсем рационална данъчна политика, която кара хората да мислят, че данъците, които плащат, не носят справедлив, а напротив - санкциониращ и дори порочен характер.


Развитието на офшорното банкерство е породено и от други, значително по-дълбоки причини. Редица правителства печатат с лека ръка нови емисии пари, създавайки инфлация, която се съпътства от реален срив във валутния курс, а в по-дългосрочна перспектива - и от общо недоверие във финансовия сектор. Отговорът на бизнеса е прост - той прехвърля огромни парични ресурси към офшорните центрове, където съществуват възможности за много по-голяма възвръщаемост от капиталовите инвестиции.


Съществуват и напълно естествени причини за развитие на офшорното банкерство. Рано или късно всяка кредитна институция достига връх в националното си развитие, след което започва да търси възможности за излизане на международните пазари. Регистрирането на офшорни клонове позволява на влогонабиращите институции да ограничат присъщите си разходи по дейността и да преодолеят повечето ограничения, наложени с регулациите на банковия сектор в развитите страни.


Разкриването на офшорен клон осигурява на банките и пряк достъп до операциите на водещите световни пазари и елиминира разходите по обслужване и поддържане на кореспондентските сметки. Същевременно финансовите институции получават възможност да разширят продуктовата си структура и да разнообразят клиентската си база. Максимизира се и възвращаемостта от банковите активи, а инвестициите се защитават от политически риск, защото повечето офшорни зони се радват на внушителна политическа стабилност.


Клиентите на офшорните банки също са доволни, защото лихвите по кредитите и депозитите там са значително по-изгодни поради излишъка от капитал. Освен това кредитите могат да се обезпечат с много по-ликвидни активи. Затова не бива да се учудваме, че повечето големи банки сред първите сто в света имат и офшорни клонове или дъщерни банки.


По експертни оценки приблизителният размер на операциите, осъществени през 1997 г. на офшорните финансови пазари, достига 6 трилиона щ. долара. Следователно става дума за сделки с участието на милиони фирми, които търсят в южните морета един по-сигурен и по-благоприятен свят.


Засега обаче в България думата офшорка се смята почти за мръсна дума. Как може да се преодолее такъв синдром?


- Негативните настроения към офшорните фирми и банки са породени от погрешната представа, че с тях се цели единствено погазване на законите. Но какво трябва да бъде отношението към една напълно редовна европейска или американска банка, регистрирала клон или дъщерна банка в офшорна зона? Ще я съдим ли, че е потърсила законен начин да съкрати своите разходи и да избегне големите данъци? Основания за съмнения възникват в обратния случай, когато офшорна фирма или банка навлиза на континента, за да прави бизнес. Вероятно тогава наистина става дума за пране на пари. Въпреки това не бива да считаме всички фирми с първична офшорна регистрация за закононарушители или мафиоти. Впрочем е буз да сме офшорна страна повечето български фирми едва ли са стопроцентово лоялни към държавата, плащайки си изрядно данъците и спазвайки законите. Във всяка страна и по всяко време има хора и фирми, които нарушават законите.


Какви принципи следва управление Банков надзор в политиката си към офшорните банки?


- Всеки инвеститор, както и всяка континентална или офшорна банка, които желаят да вложат пари в българска влогонабираща структура, трябва да докажат произхода на своята инвестиция. Ние изясняваме с какъв бизнес се занимават и каква е финансовата им мощ. За Банков надзор е по-важно да установи произхода на парите и от какъв бизнес са спечелени, защото ние не заместваме данъчните служби. Друг е въпросът, когато потенциалният инвеститор има проблеми с националните си фискални власти. Тогава неговата репутация е лоша и той не може да придобива мажоритарен акционерен дял в българска банка. Става дума за т.нар. репутационен риск, т.е. за опасността местната банка да загуби доброто си име ако бъде закупена от ненадеждни клиенти. Същият ефект има и обслужването на съмнителни капитали.


За нас е по-важно дали познаваме директорите и акционерите в тези дружества. Те се установяват лесно, ако фирмата, която представляват и управляват, е с добра репутация и не крие своите баланси, парите си и данъчните си задължения. В противен случай офшорните фирми винаги остават под съмнение и няма да получат разрешение за придобиване на мажоритарни капиталови дялове.


Регистрирани ли са у нас банки с офшорен капитал?


- В уставните фондове на няколко частни финансови институции са вложени пари и от офшорни фирми, които притежават миноритарни участия и не създават проблеми.


В банките с преобладаващо държавно участие няма офшорни акционери.


Имаше ли опити за закупуване на фалирали банки от офшорни финансови институции?


- Да, но тези инвеститори се оказаха крайно несериозни във всяко отношение. Тяхното желание да закупят фалирала банка никога не беше конкретно, те не успяха да представят и изисканите документи, установяващи финансовото им състояние, тяхната история, произхода на техните капитали и водещите акционери. Затова отношенията ни останаха на етап първоначална размяна на кореспонденция.


Г-н Симеонов, има ли български банки, открили собствени офшорни клонове?


- Само една наша кредитна институция легално регистрира офшорен клон в Кипър. Възможно е и други банки да имат някакви представителства в онази част на света, но те нямат право да извършват банкова дейност, защото българското законодателство предвижда издаването на разрешение от БНБ за откриването на всеки клон в чужбина, докато разкриването на офис или представителство се прави по едноличното решение на банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във