Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОЧАКВАМ ЧЕТИРИ ПРАЗНИКА ПРЕЗ МАНДАТА СИ

Посланикът на Федерална република Германия д-р Харалд Киндерман пред в. БАНКЕРЪД-р Харалд Киндерман е роден на 13 август 1949 г. в Оберйоленбек, Вестфалия. Следва право в Ерланген, Марбург и Кьолн. От 1981 до 1987 г. е асистент в университета в Гисен. Пет години работи във федералното Министерство на правосъдието. От 1992 до 1998 г. д-р Киндерман е във федералното Министерство на външните работи, като през последните две години е началник на Щаба по планиране. От 1998 до 2003 г. е посланик на Германия в Рияд, Саудитска Арабия. От септември 2003 г. е посланик в София.Ваше Превъзходителство, отскоро сте посланик на Федерална република Германия у нас. Как се чувствате в страната ни?- Много добре. Посрещнах с радост назначението си в България и досега очакванията ми се изпълняват.Още в началото на мандата си посетихте доста български градове. Стана ясно, че сте инспектирали съвместни българо-германски проекти. Останахте ли доволен от видяното, установихте ли някакви проблеми?- Успях да посетя доста градове. Бях няколко пъти в Пловдив, в Бургас, във Велико Търново, в Хасково, Стара Загора, Плевен. Мисля, че е много важно да опозная не само София, но и страната, да придобия преки впечатления. Съвместните българо-германски проекти, които видях, функционират успешно. И занапред ще продължим да ги поддържаме.Предприехте пътуване и с вицепремиера Пламен Панайотов. Какви са впечатленията ви от бизнес климата у нас? Подготвено ли е българското стопанство за пазарните реалности в ЕС?- Целта на пътуването бе по-доброто запознаване с подготовката на страната за присъединяване към Европейския съюз. Разговаряхме с много хора от деловите среди, дискутирахме за възможностите и шансовете, които им предлага ЕС. На този етап е необходимо бизнесът да разполага с повече информация за това, какво го очаква в Евросъюза. Ето защо приветствам инициативата на вицепремиера Пламен Панайотов Европа за теб. Колкото до бизнес климата, смятам, че България върви по добър път. Влизането в общността обаче не означава само добър шанс. То носи нови отговорности, повишени изисквания, тъй като предстои голяма конкуренция и надпревара. Затова всички заедно трябва да работим интензивно, за да бъде българското национално стопанство оптимално подготвено за предстоящото присъединяване.Германия активно насърчава частния български бизнес, включително и чрез проекта Микрокредитна програма на немската държавна банка Кредитанщалт фюр Видерауфбау. Какво още е необходимо, за да бъде стабилизирана средната класа?- Това е много важен въпрос. Не е необходимо да се концентрираме само върху големите проекти. В Германия ясно разбрахме, че малкото и средното предприемачество е солта в супата. И че малките проекти съживяват икономиката и допринасят за оцеляването и развитието на частния стопански сектор. Един български предприемач не може да си позволи да открие предприятие с 500 души например, но може да започне производство с 10 души. Важно е да се създадат такива бизнес центрове, от които чрез добрия пример да се роят нови проекти. Дребното предприемачество трябва да бъде стимулирано приоритетно. То обаче се нуждае от финансов ресурс, от стартов капитал. Хората следва да получават своите заеми, за да развиват бизнеса си. Такава е и целта на германската програма за микрокредитиране.Германия е един от големите инвеститори в България, на второ място е по обем на капиталовложения. Към кои стопански сектори проявяват интерес немските предприемачи? - Бизнесът сам решава към кои сектори ще насочи интереса си. Понякога в посолството научаваме за успешни инвестиции едва след приключване на сделките. Ние поддържаме инвеститорите, но не знаем всичко. Отчасти и заради конкуренцията, която не бива да научава къде има потенциални възможности за бизнес.Германия има интерес да инвестира в българската енергетика, в туризма, в селското стопанство, в модерните технологии. Особено в технологиите, защото смятаме, че българската младеж не бива да търси препитание и кариера навън, а да има възможност да работи в страната си. Това означава подходящи в технологично отношение работни места срещу добро заплащане. Нещо, което се постига с инвестиции.Къде се препъват германците, които искат да вложат парите си в нашата държава?- Инвестиционният климат в България е добър, но има някои критични точки. Понякога срещата с бюрокрацията е доста мъчителна. Безпокои ме и че в българските медии постоянно се пише и говори за организирана престъпност, за корупция. А това създава лош имидж на България и естествено влияе на инвеститорите. Съществува пряка зависимост между инвестиции и имидж. Инвеститорите идват само когато имиджът е добър. Трябва непрекъснато да се работи за доброто име на страната.Има ли всъщност някакъв универсален лек срещу корупцията? - Корупцията за съжаление е нещо като вирус, който след като веднъж успее да се настани в тялото, много трудно може да бъде изтръгнат оттам. Към правителството в Германия е създадена специална работна група за борба с корупцията, ръководена от личен съветник на премиера. Знаем, че в България се създават много добри антикорупционни проекти, но за съжаление болестта е трудноизкоренима. Със сигурност е необходимо да се предприемат законови ограничителни мерки - корумпираният или корумпиращият трябва да изтърпят строгите санкции на закона. Кои от познанията, натрупани в процеса на интегриране на бившата източногерманска икономика след обединението на Германия, бихме могли да използваме?- След обединението на Германия преживяхме възстановителен период, през който трябваше да организираме икономиката така, че да изградим стабилно пазарно, планово и социално стопанство в новоприсъединените провинции. Хората, живеещи в тях, имат богат опит, който споделят с българите. Затова постоянно организираме интензивен обмен на идеи, а провинция Заксен Анхалт създаде за целта свой център в Пловдив. Ето в селското стопанство например ние също реституирахме земята и я върнахме на собствениците. Но запазихме повечето ефективно работещи селскостопански кооперативи (LPG), както и производителни и животновъдни кооперации. В България обаче явно са били разградени прекалено много структури и сега се налага на тяхно място да се създадат нови. Селското стопанство е раздробено на малки дялове, които не могат да съществуват самостоятелно. Необходимо е окрупняването им, за да се постигат конкурентни резултати. С българските колеги постоянно дискутираме тези въпроси, споделяме опита от новите германски провинции, в които запазихме структурата на селското стопанство. Предстои ни предсрочно присъединяване към НАТО. Предвижданията са през 2007 г. страната да стане член на ЕС, а през 2009-а - на еврозоната. Реалистични ли са тези перспективи?- Присъединяването на България към НАТО ще е съвсем скоро, към ЕС - през 2007 година. Датата е окончателно решена. А за еврозоната съществуват много строги критерии. Трябва да стане ясно дали ще може да ги изпълните в този срок. Пък и дали България ще поиска да е в еврозоната? Защото шведите могат да влязат, но казаха, че не искат. Англия също не иска. Перспективата за България очевидно ще бъде дискутирана през 2009 година. Сега е твърде рано за прогнози.Основателни ли са някои наши тревоги от пакетирането на България и Румъния по пътя им към Европейския съюз?- Съюзът не приема поотделно нито една държава. (Направено бе само едно-единствено изключение - за Гърция.) Заедно бяха приети Испания и Португалия, след това Австрия, Финландия и Швеция. Сега в пакет са България и Румъния. Пакетирането се практикува, за да не се обсъждат непрекъснато едни и същи предписания.Имате ли някакви специални очаквания през мандата си като посланик в България?- Надявам се да мога да празнувам четирикратно: първо - за приемането на България в НАТО, второ - за приключване на предприсъединителните преговори, трето - за подписване на присъединителния договор. И четвърто (ако остана дотогава посланик в София) - за присъединяването на България към ЕС, което ще е най-хубавото ми преживяване. Не знам дали ще бъда тук, за да празнувам и четирите големи събития, но част от тях - при всички случаи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във