Банкеръ Daily

Общество и политика

Обвиняват ЦИК, че крие протоколите за машинното гласуване

"Защо от Централната избирателна комисия (ЦИК) решиха да наемат 3000 машини за гласуване, а не да ги купят и какви точно са критериите за определяне на цената, която се оказва доста по-висока?" Тези въпроси поставя Асоциация "Прозрачност без граници" на комисията и твърди, че получените отговори от комисията са формални. На първо място "Прозрачност без граници" посочва, че мотивите да има наем, а не покупка, остават неясни, защото от протокола от заседанието на ЦИК, на което се взема решението, са заличени 80 страници. Другият аргумент е, че този момент от заседанието не се предава и онлайн на сайта на ЦИК.

Колкото до цената за наем за една машина за тези избори, тя е 2500 лв. без ДДС, или 3000 лв. с ДДС. За сравнение при президентските избори от 2016 година цената за наем на машина е 1550 лв. без ДДС, или 1860 лв. с ДДС, като са наети 500 машини. От избирателната комисия оправдават по-високата цена с доклад от пазарно проучване и със завишените изисквания към софтуера и хардуера. "Прозрачност без граници" обаче отбелязва, че посоченото проучване отчита и условия, които са неприложими за сегашните избори (например логистично обслужване на секции с машинно гласуване в чужбина, след като машини сега ще има само в България, и извънгаранционно обслужване на машините) и поради това не би могло да обоснове значителното увеличение на стойността на машините.

Що се отнася до аргумента за завишени изискванията към хардуера и софтуера, от асоциацията правят следния коментар: “За съжаление, не може да се направи оценка на аргументите поради обстоятелството, че в протокола от обсъждането в ЦИК от 2 април 2019 г. тази информация е заличена”. Конкретен и детайлен отговор получава единствено въпросът кой ще извърши проверка на софтуера и функционирането на доставените 3000 машини. От писмото става ясно, че ЦИК е провела редица срещи с държавни институции (Български институт по стандартизация, Български институт по метрология, МВР, ДАНС, Държавна агенция "Електронно управление", Държавна агенция по метрология и технически надзор), като в резултат от срещите се е изяснило, че не разполагат с капацитет да извършат такава дейност. Положени са усилия за решаване на проблема чрез съдействието от Факултета по информатика и математика към Софийския университет и от Института за информационни и комуникационни технологии към БАН за одит, тестване и сертифициране на устройствата и на софтуера.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във