Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБЩЕСТВОТО СРЕЩУ ИЗБОРНАТА АРИСТОКРАЦИЯ

Поради неумолимото у нас условие да се цитират чужди авторитети, слагам в началото твърдението на Рос Харисън, че често настъпва момент, при който изборите и демокрацията стават несъвместими. Това е много опасно състояние, с което и започват модерните авторитарни режими през вече приключващия век.


Ако приемем условието на Дизраели, че без партии няма демокрация, то тогава партиите следва да бъдат непрекъснато облагородявани и коригирани в своето политическо битие. В цялата сложна система от ценности има обаче компонент на демокрацията, който придобива особено предназначение. Ангажирани в изпитанията на делничното ежедневие, ние често забравяме иначе баналното условие, че гражданството не е само морална отговорност и поведение. А и средство за съединяването между гражданското общество, държавата и обществото в съществуващата политическа система. Защото еволюцията на модерната демокрация вече отдавна е преодоляла един въпрос, предизвикал кръвопролитни революции в атлантическия свят между XVII и XIX век - въпросът за равното пропорционално представителство като политическа реалност. Още в края на XVIII век човечеството е предупредено, че на мястото на обречените съсловни привилегии и предопределеното от тях изкуствено, но трайно стратифицирано общество може да се появи т.нар. изборна аристокрация. Остава обаче въпросът за управлението или по-точно за неговия характер, адекватен на предпочитанията, показани на изборите и между тях. Какъв например е този парламентаризъм, в който, въпреки горещите дебати и дискусии, предварително се знае кой как ще гласува като партийна повеля? Къде е алтернативата на онзи рационален разум, без който демокрацията си остава само красива, но неосъществена добродетел? Ето тогава настъпва времето на онази сила, окачествена с термин още от времето на Великата френска революция - силата на активното гражданство.


В последно време наблюдаваме интересен процес на основаване на граждански сдружения като обществено-политически организации, различни от партиите, и в известен смисъл противопоставящи се на монополизирането на политическото пространство. Гражданските движения, спонтанно възникнали, непритежаващи йерархична и организационна структура, подобна на тази на партиите, не са нещо непознато за света. Политическите партии досега често са идентифицирани с персоналните носители на политическите идеи. Още в началото на ХХ в. един от създателите на модерната политическа наука, Мойсей Острогорски, констатира неизбежната поява на олигархични тенденции дори в демократичните партии, в страни, които ние наричаме напреднали. Олигархичните елементи в организацията и функционирането на партиите по силата на определени обществени условия и политически традиции са особено силни у нас.


В политическите тенденции в нашата част от света има две доста стабилни и като цяло негативни политически традиции. Първата е на силната или свръхсилната държава, която подчинява или даже поглъща обществото - така че вместо да му служи, тя го контролира и експлоатира безконтролно. Но в крайна сметка тази силна държава се подчинява на ограничените и канализирани интереси на упражняващата властта олигархия. Наистина, последните десетина години се говори за очевидно отслабване на държавата и отстъпването й от различни области. Това обаче е донейде привидно и има за цел да се осигури безпроблемно и неограничавано от нищо преразпределение на националното богатство от една нова, хищническа, егоистична, клептократична олигархия. Втората традиция, сравнително по-нова, е действието на политически партии или по-скоро партийни клики, които се домогват до властта не за да я упражняват в името на общото благо и на националните интереси, а за да я експлоатират, да я използват за лично облагодетелстване, за създаване и подхранване на една сервилна и лично предана клиентелистка мрежа. Оттук идва и изключително ожесточеното боричкане за властта и изгодите от нея, мотивирало често принадлежност или пристрастие към това, което наричаме партии.


Обществото, неорганизираните в партии граждани, се оказват безпомощни пред лицето на тази политическа система. Те срещат силно противодействие на опитите си за участие в общата воля на нацията. Правните и конституционно гарантирани позиции на отделните граждани се оказват почти изцяло само декларативни. Това, което се нарича гражданско общество, фактически липсва.


Очертава се трайна тенденция у нас демокрацията да се разбира като политически партиен плурализъм, но не и като широко и активно участие на гражданите в управлението на по-ниски нива. Напротив, обществото ни пребивава в някакво атомизирано състояние, което позволява на партиите да го манипулират и експлоатират. Достатъчна илюстрация за това е вихрещата се в последните дни псевдодрама, свързана със съдбата на двама партийни функционери със съмнителен морален облик и с очевидна предизборна насоченост.


Но нека повторим, че демокрацията не се проявява само на изборите. Тя е най-вече онова, което става между тях. Гражданските движения, които в последно време възникват в нашата страна, би трябвало да поправят това положение, да се противопоставят на безконтролното упражняване на властта, на манипулирането на гражданите, да дадат възможност да се чуе техният глас, да се формулират нови политически идеи и даже да се включи по някакъв начин гражданското общество в процеса на вземане на решения. Гражданските движения, лишени от отношения на строга партийна йерархия и подчиненост, би трябвало да са местата, където гражданите се срещат действително като равни, за да участват в един рационален публичен дебат. Във всички модерни индустриализирани общества гражданите се събират и създават организации със социални, икономически и политически цели. Още преди 30-ина години известни американски социолози посочват, че 62% от населението на САЩ е включено в едни или други форми на сдружения - клубове, обществени, професионални, благотворителни, образователни и пр. организации.


Гражданските сдружения не са врагове на партиите, не са антипартийни организации, които целят тяхното премахване, за да заемат освободеното от тях място и функции. Те работят и се надяват на тяхното облагородяване, на завръщане на онази им функция, поради която Дизраели твърдеше, че където няма партии, няма демокрация. Гражданските сдружения целят разширяването на демократичните процедури и практики, постигането на по-широка, а не олигархична демокрация. В такъв смисъл те трябва да са фактор, коригиращ и контролиращ дейността на партиите и на администрацията, особено като се има предвид традицията у нас те да се сливат.


Дейността на гражданските движения е свързана с определени проблеми и опасности. Те действително биха могли да се появят при изкористяването им било от лидерите, било от активистите, поискали незабавно да осребрят своята причастност към тях. Естествено е в един или друг момент да настъпи разочарование у едни или други техни привърженици, недоволни от това, че проблемите не се решават светкавично и окончателно, от бавните темпове на осъществяването на промени, от резултатите и отражението им върху нечие лично битие или бизнес.


Важното в случая е така заявените намерения да не останат едно сантиментално пожелание и гражданските движения да не се превърнат в квазипартии или групи, защитаващи олигархични интереси. В такъв смисъл въпросът за позитивния резултат от дейността на гражданските движения и нейния терапевтичен ефект за обществото винаги си остава отворен.


Българското общество наближава онова критично състояние, при което никакви политикански акции, институционални решения, законодателни творчества и външнополитически атракции не могат да скрият или предотвратят очевидната разруха. Воалът на протоколните комплименти и кухите любезности, отправени отвън, още преди да е кацнал самолетът на хоноруваните гости, не може да покрие това всеобщо предчувствие.


Триумфалният имуществен възход на съвременната партокрация стои в скандален дисонанс с нейните възможности за управление, последователност и предвиждане. Не е ли време да запитаме за какво собствено се сипят толкова много (и толкова безплодни) комплименти спрямо нея в чужбина? И колко малко от тези комплименти имат реална стойност за нацията, бизнеса, бъдещето. Доказателство за това е и скандалът с визите и Пакта за стабилност, макар и предизвикан единствено от предизборни тревоги. В случая България е само разменна монета.


Светът е посетен отново от призрак, много по-реален, ако и не така агресивен, както през метежната 1848 година. Призракът на гражданите, които могат да правят политика. Те не приемат баналното фарисейство за своята значимост само когато стоят пред избирателните бюра. Те искат да знаят какво става във времето между изборите. Проблемът за представителството е решен отдавна с всеобщото избирателно право. Но не и проблемът с управлението. Да си демократично избран, още не означава, че си демократичен като константна величина и като следизборно поведение. А също и че си на постоянен абонамент в политиката.


Грешката прави прогреса! - предизвикателно твърди Карл Попър. А симулацията го спира с измамните чудеса на обещанията, които свършват на другия ден след изборите, за да бъдат подновени след четири години. Обществото вече властно иска нещо друго. И ще го изобрети.

Facebook logo
Бъдете с нас и във