Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБЩЕСТВОТО НАБЛЮДАВА БИТКАТА...

На четвърти февруари 1997
г. президентът Петър Стоянов свика новоучредения Консултативен
съвет за национална сигурност. В него участваха представители
на всички парламентарни групи от бъдещото 38-о Народно събрание.
Пред тях кандидат-премиерът Николай Добрев, придружен от шефа
на партията си Георги Първанов, върна на президента мандата за
съставяне на второ правителство на Демократичната левица. Официално
оправдание за този жест не съществуваше, а поетичното беше - В
ИМЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО СПАСЕНИЕ.


Така датата четвърти февруари
1997 г. влезе в най-черната летопис на столетната партия. Въпросът,
който си задават всички социалисти, не е какво се случи тогава,
а как изобщо да не си задават този въпрос днес. Това пък, което
терзае лидерите им, е не как да докажат, че решението е било правилно,
а как да накарат хората да забравят, че е имало решение.


Връщането на мандат за
съставяне на правителство, когато една партия има абсолютно мнозинство
в парламента, е акт, който няма как да бъде обяснен пред собствената
й аудитория. Затова и днешният избор на управляващите БСП е


не да обясняват, а да
воюват


При всички случаи войната
се нуждае по-малко от рационално аргументирани доводи.


Наближаването на четвърти
февруари започва да раздвижва страниците на миналото не само в
летописа на Социалистическата партия. Преди година събитията на
този ден бяха празнувани като край на една агония. Днес всички
ще ги почетат като начало на другото бъдеще. Именно
в кратката история на това друго бъдеще търсят и разпознават
себе си днешните политици. Миналото до четвърти февруари е


чуждото минало


То не принадлежи на никого.
Никой не носи отговорност за него, никой не помни себе си в него.
Целият български политически елит днес се чувства като новороден...
или като прероден..., или като пречистен..., или...


Защо четвърти февруари
вдъхва толкова морално самочувствие и политическа самонадеяност
на българските политици? Защо споменът за тази дата в новата политическа
история на държавата е на път да се превърне в символ на пропастта,
разделяща едно омразно, мрачно минало от едно обещано и отдавна
очаквано бъдеще? В името на това обещание държавниците оправдават
всяка своя стъпка днес. Но година по-късно и за правителството,
и за обществото, кошмарите от последните месеци и дни на Виденовото
управление са все още прекалено реални и осезаеми, за да отлетят
завинаги в спомените. За държавата борбата с престъпността и сенчестия
бизнес се превърна от процедура за поддържане на имунната защита
в единствен шанс за оцеляване на организма. И дано този шанс отново
не бъде проигран, защото по всичко личи, че битката ще е далеч
по-трудна от очакваното.


Една година след подписването
на Декларацията за национално спасение нацията е спасена
от политиците, освободена е от задължението да участва в междупартийните
им крамоли, но е изолирана от тази битка, която е част и от собствената
й война. Същата тази българска нация меланхолично наблюдава хода
на сраженията между правителството и сенчестия бизнес и разсеяно
търси афиша с резултатите. Дори и да се забелязва тук-таме някаква
ангажираност, тя е плод на чисто букмейкърски страсти, без ясна
представа за стойността на евентуалната хазартна печалба.


И все пак годината, която
затваря страницата си на четвърти февруари, донесе много нови
и различни изживявания и на българското общество, и на самите
политици. Може би най-впечатляващи от тези новости бяха самите
събития. И връщането на мандата за съставяне на второ социалистическо
правителство, и подписването на обща политическа декларация с
участието на всички националнозначими партийни интереси бяха в
дълбок разрив с традицията, наложила се след 1989 година. И ако
все още е неубедително да говорим за новия обществен договор,
със сигурност можем да твърдим, че на четвърти февруари 1997 г.
Консултативният съвет за национална сигурност роди


новия политически договор
в България


Всъщност тази толкова
нова дата в политическия календар на страната може да остане в
спомена на обществото, а може и да потъне в забрава. Това едва
ли ще има някакво значение освен за учебниците по история. Истински
важното и историческото се случи преди една година - смениха се
правилата на играта. А значимостта на тази смяна едва ли може
да се отбележи в страницата на един стенен календар.


Политическият консенсус,
който Националната кръгла маса успя да наложи през 1990 г., се
основаваше на игра под масата. Тогава целият политически
елит пълноценно участваше в разиграваната по улици, площади и
медии масовка на големия политически театър, зад декорите на който
всички тогавашни мастити политици бързаха да вземат своя дял от
разфасованата ни икономика.


Политическото решение,
което се роди на четвърти февруари преди една година, сложи край
на тази игра. Тя беше заклеймена като зловеща, правилата й обявени
за антидържавни и един от най-важните ангажименти на новото управление
е максимално да разчисти последиците от политическата вакханалия
на кръглата маса.


Новото политическо споразумение
избра свой различен тон, различен стил, нов език и нов етикет.
Обществото трябваше да го разпознае не само в променените лица,
но и в сменените ценности, в различните цели и най-вече в различните
обещания.


Въпреки това 4 февруари
ще остане в записите на историците като денят, в който бе предадена
властта. Предадена от ръцете на едните в ръцете на другите. Но
тези едни не бяха социалистите, нито пък другите
са консерваторите. В този ден


старата комунистическа
номенклатура се раздели


с политическата си власт
в държавата. А подписаната Декларация за национално спасение демонстрира,
че тази раздяла се гарантира от целия активен политически елит.


Новият политически договор
промени коренно правилата на играта и начерта различни схеми на
междупартийните отношения. Тези отношения включваха нови играчи
като лидерите на Евролевицата и изхвърлиха зад борда на парламентарната
палуба тези, които прекалено ярко присъстваха в миналото - Виденов,
Премянов, Желю Желев и дори Филип Димитров.


Националното съгласие,
родено преди една година, се изгради върху обещанието, че властта
в българската държава повече няма да бъде употребявана
по този откровено вулгарен начин, който за броени години превърна
малцина в принцове, а нацията обрече на мизерия.


Цяла година по-късно това
обещание все още звучи повече като пожелание. Противоречивите
позиции, които депутатите застъпват в защита на немного чисти
икономически интереси, подсилват впечатлението, че новото обещание
е все още неосъществено желание. Днес, както никога, борбата срещу
сенчестия бизнес в страната е не единствено икономическа, но и
политическа. Политическа, защото става въпрос за власт, за реалната
власт в държавата. За това, кой и с какви механизми ще определя
пътя на българското общество. До четвърти февруари 1997 г. това
бяха механизмите под масата. Управлението, което се
установи след тази дата, все още се опитва да унищожи тези механизми.
Опитва се да осъществи обещанието си. Въпросът е помага ли му
някой в този опит?


... Обществото наблюдава
битката от унеса на своето спасение, медиите броят
точните удари във всяка врата, а правителството воюва ли, воюва...


Какво пък, нали всеки
си има своя битка. Битката срещу мръсния бизнес и сивата икономика
вероятно ще стане и наша, чак след като бъде спечелена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във