Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБЩЕСТВОТО ГУБИ СБЛЪСЪКА С ВЛАСТТА

Гражданските протести срещу преждевременното извеждане от експлоатация на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй, както и срещу екологично опасното унищожаване на ракетите СС-23, Скъд и Фрог са симптоми на ново явление в националното развитие. И досега е имало прояви на обществено недоволство от икономически, екологически и други последици от действия на държавни и местни институции. За пръв път обаче те се проявиха толкова силно към поети от България международни задължения. При това обект на критичност стана европейското и евроатлантическото интегриране на страната, което е приоритетна насока във външната ни политика. Явно е, че държавниците ни се оказаха неприятно изненадани, а и неподготвени за възникналата ситуация. Нищо за чудене - доскоро интегрирането ни в НАТО и особено в ЕС не пораждаше сериозни обществени проблеми. От няколко години управляващите се позовават на растящата подкрепа на българите за евроатлантическото интегриране на България. Държавниците се опасяват главно от евентуалното забавяне на приемането на страната ни в ЕС и НАТО, което би могло да доведе до разочарование и поява на обществен скептицизъм. Премиерът Симеон Сакскобургготски и президентът Георги Първанов многократно заявиха, че това може да доведе дори до възникването на антизападни настроения. Истината е, че управляващите успяха чрез селективно пропагандно информиране да създадат сред по-голямата част от българите една прекалено оптимистична представа за очаквания положителен ефект от европейското и евроатлантическото ни интегриране. Те признават, че членството в ЕС и НАТО изисква компромиси, но негативите ще бъдат компенсирани от икономическите и други предимства, след като целта бъде постигната. Това съществено повлия върху практически липсващата първоначално гражданска съпротива срещу неизгодни за България условия в преговорите с ЕС и в подготовката за членство в НАТО. Днес ситуацията е променена. Повишената гражданска критичност към преждевременното закриване на част от ядрената ни електроцентрала, както и към начина на унищожаването на ракетите СС-23, Скъд и Фрог е следствие на обстоятелството, че дойде време доскоро изглеждащите абстрактни неприятни задължения да се изпълняват. За сегашните ни държавници не е възможно повече да прикриват приети от предшественици им или от самите тях за страната ни условия. Иначе казано, дойде време да се плаща цената на евентуалната покана за членство в НАТО и ЕС. Всъщност българският народ отдавна плаща финансовата, икономическата, социалната и моралната цена за европейското и евроатлантическото ни интегриране. Спирането на първите два реактора на АЕЦ Козлодуй в края на 2002 г. бе решаващата причина за драстичното повишаване на цената на електроенергията с близо 30 на сто, каквото и да разправят политици и експерти. То ще бъде последвано от ново значително поскъпване през 2003-2004 година. Трудно оценими ще са загубите от преустановяването на износа на електроенергия, ако бъде изпълнено искането на Еврокомисията за затварянето до 2006 г. на III и IV енергоблокове. Рязко повишеното гражданско недоволство по отношение екологичните опасности от унищожаването на ракетите СС-23, Скъд и Фрог също настъпи, когато трябваше да започне изпълнението на взетото още през есента на миналата година решение на правителството. Но то е обусловено и от все по-тежките социални последици на извършваната съобразно натовските стандарти и изисквания военна реформа. Въпреки първоначалните уверения на управляващите страната няма да получи финансова и друга компенсация за унищожаване на военната техника. Все повече българи си задават въпроса защо заради участието в НАТО България трябва едностранно да се разоръжи, а след това за превъоръжаване да се отделят огромни финансови средства.Все пак, въпреки засиленото гражданско недоволство към неизгодните за страната ни условия за членство в ЕС и НАТО, то все още не се превърнало в значим фактор за въздействие върху политиката на управляващите. Но определено постигна нещо - държавниците ни напоследък демонстрират склонност към по-голяма обществена диалогичност и гъвкавост. Ала еволюцията е повече пропагандна и съвсем не означава отказ от политиката на свършените факти. Това ще изправи държавните институции пред по-сериозни вътрешни проблеми, тъй като първоначално негативните последици от интегрирането в ЕС и НАТО ще се проявят в бъдеще с разширен обхват. В момента обаче слабостта на гражданския натиск за по-решително и последователно отстояване на националните интереси при договаряне условията на евроатлантическото ни интегриране отразява неразвитостта на гражданското ни общество. Въпреки че активността на многобройните правозащитни, екологични и всевъзможни други неправителствени организации нараства, тя е все още неорганизирана и често се изразява в импулсивни прояви на недоволство и дори гражданско неподчинение. В повечето случаи този процес се мотивира главно от специфични местни и дори частни, а не от осъзнати национални интереси. Възможностите на гражданските движения се препъват и в политизирането на неговите прояви. Подкрепата за тях идва предимно от някои извънпарламентарни партии. Дори по въпроса за закриването на първите четири реактори на АЕЦ Козлодуй, към който обществената реакция е най-силна, парламентарните политически сили отстояват различен от обществения подход. Те се противопоставят на провеждането на референдум, в полза на който се обявиха половин милион българи, с аргумента, че той ще затрудни отношенията ни с Европейския съюз. Всъщност стремежът на политическия елит е да не допусне българските граждани реално да участват в решаването на проблеми, които са от жизнено значение за страната.Така че общественият фактор съвсем не се е превърнал в реален демократичен коректив на провежданата от властта евроинтеграционна политика. Това отслабва нейния потенциал и в крайна сметка вреди на националните интереси. Повишаването на ролята на структурите на гражданското общество ще бъде още по-необходимо, след като България стане член на НАТО и ЕС, което е все по-близка перспектива. За съжаление и в това отношение ни предстои да изминем дълъг път, за да достигнем развитите европейски страни.Проф. Венелин Цачевски, Институт за политически изследвания

Facebook logo
Бъдете с нас и във