Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБЩЕСТВЕНАТА ЛУПА УГОЛЕМЯВА ГРЕШКИТЕ НА ПАРЛАМЕНТА

Камелия Касабова, заместник-председател на Народното събрание, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Касабова, кои ще бъдат приоритетите в работата на Народното събрание до края на парламентарната сесия?- Преди всичко се работи по законопроекти, свързани с евроатлантическата интеграция. Това е може би най-активната ни сфера на дейност през тази сесия. Покриването на законодателните критерии е необходимо условие за убедителното представяне на българската кандидатура на предстоящите форуми - срещата в Рейкявик, Парламентарната асамблея на НАТО през май в София и срещата на високо равнище в Прага през ноември. Затова беше толкова важно приемането на измененията и допълненията на Закона за отбраната и въоръжените сили и най-вече на Закона за защита на класифицираната информация. Предстои приемане на изменение и допълнение на Закона за контрол върху търговската дейност с оръжие и стоки с възможна двойна употреба. Друг приоритет в дейността на НС произтича от ангажиментите за хармонизация на националното законодателство с европейското в процеса на присъединяване към ЕС. В тази насока е много важна дейността на Комисията по европейска интеграция, на която съм член. Тя трябва да установи степента на съответствие между българските норми и европейските правни стандарти. Досега сме разгледали общо 26 законопроекта и се произнесохме по Националните стратегии за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към ЕС, за реформа на съдебната система, както и по Националната позиция на Република България по дебата за бъдещето на ЕС. В публичното пространство много се говори за корупция, но сякаш нищо не се променя. Какво прави парламентът за общата борба срещу корупцията?- В изпълнение на приетата стратегия за борба с корупцията на 19 април 2002 г. Министерският съвет внесе проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Със силна антикорупционна насоченост са и приетите изменения и допълнения на законите за обществените поръчки. Такъв е духът и на приетия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, както и на Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Опозицията говори за криза. Бедността пък се вижда с просто око. Каква е социалната програма на Народното събрание?- Работи се по доста законопроекти, насочени към стимулиране на икономическото развитие и повишаване на жизнения стандарт. Сред тях са Законът за държавните помощи и Законът за семейни помощи за деца. Бих искала да отбележа, че в своите редовни доклади за напредъка на България в процеса на присъединяване Европейската комисия неизменно препоръчваше приемането на цялостна регламентация на материята за държавните помощи. С приемането на Закона за държавните помощи тази препоръка не само беше изпълнена, но се създаде и предпоставка за стимулиране на функционираща пазарна икономика. Защо не успявате да се справите с амбициозната законодателна програма, която приемате всяка седмица? Има ли забавяне в темпа на работа на НС?- Факт е, че програмата е обемна, но с нея се търси един мобилизиращ ефект. Освен това една по-широка рамка на програмата дава възможност за динамични промени в хода на седмичната работа. Колкото до това, дали има забавяне, може да се каже, че ако отправната точка са амбициозните цели, които си поставяме, има известно забавяне. Ако програмата ни беше скромна, днес можеше да се похвалим с преизпълнението й. Нашата цел е не формално отчитане на резултат, а добре свършена работа. Ето защо смятам, че темпът на работа в значителна степен удовлетворява изпълнението на основната законодателна програма и дава добра възможност за баланс между количество и качество. Един от законите, който трябваше да бъде приет във връзка с евроатлантическата интеграция на България - законопроектът за защита на класифицираната информация, не беше гласуван навреме. Има ли опасност това да се случи и с други проекти, свързани с приравняването на българското законодателство с европейското и това да доведе до цялостно забавяне на процеса на хармонизация?- Няма забавяне от гледна точка на процеса на хармонизация. Просто законопроектът не беше приет в деня, който предварително бе оповестен. Това не е повод за драма. Гласуването бе отложено поради липса на кворум и аз мисля, че този, макар и несъществен епизод, отново постави на дневен ред въпроса за личната отговорност на всеки един от народните избраници. Аз мога да уверя обществеността, че председателството на Народно събрание се отнася много сериозно към проблема с кворума. Доказателство за това е, че ние много често прибягваме до поименна проверка. Смятаме, че подобни проверки оказват мобилизиращ и дисциплиниращ ефект върху народните представители. За съжаление механизмите на въздействие, които правилникът позволява, са ограничени и всеки трябва да носи отговорност за своето поведение, а не целият негативизъм на обществото да се поема от ръководството на Народното събрание, което всекидневно и неизменно е на своето място.Смятате ли, че успявате да изпълните предизборното обещание на НДСВ за качествени закони, макар тяхното обсъждане да отнема по-дълго време?- Търсенето на качество безспорно влияе върху темпа на работа. Качеството на представените в Народно събрание законопроекти в голяма степен зависи от административния капацитет на изпълнителната власт. Неслучайно в Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към ЕС укрепването на административния капацитет е основна цел. Той се разглежда неделимо с ускоряването на сближаването на законодателствата на Република България и ЕС. Така че въпросът за постъпването на качествени законопроекти за разглеждане от Народното събрание е фундаментален. Той е също и от компетенциите на изпълнителната власт - министерствата и Министерски съвет. Нашият ангажимент е свързан с качествената работа в рамките на постоянните парламентарни комисии и ползотворните дискусии в пленарна зала. Разчитаме много и на професионалните становища, изготвени от Консултативния съвет по законодателството.Притеснява ли ви разнобоят, който се получава между парламентарните групи на НДСВ и ДПС при гласуване? Отхвърлянето на Закона за лечебните заведения беше такъв пример.- Аз отдавам отхвърлянето на новия проект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения на първо четене с пропуски в работата на вносителите и на водещата комисия. Така че проблемът е изцяло професионален и произтича от неубедителното представяне и защита на законопроекта от страна на вносителите. Тези конкретни и обективни пропуски не би трябвало да бъдат повод за интерпретации в политическото пространство. В този смисъл не може да се говори за разнобой между парламентарните групи на НДСВ и ДПС. Очаквате ли парламентарната група на НДСВ да се консолидира сега, когато вече е учредена партия НДСВ?- И аз, и моите колеги нееднократно сме заявявали, че учредяването на партията беше една необходима стъпка за вътрешната консолидация на движението и парламентарната група. То беше важно и за легитимирането на НДСВ на международната политическа сцена. Консолидацията е процес, но фактите убедително говорят за неговото успешно протичане в рамките на парламентарната група. Стихийните изяви на някои наши депутати секнаха.Смятате ли, че е необходимо да бъдат направени промени в начина на работа с журналистите, отразяващи парламента, по отношение на достъпа им до сградата на Народно събрание или за намаляване на акредитациите?- Съзнавам, че всяко едно от тези действия би могло да се изтълкува като посегателство върху свободата на словото и печата. А това е крайно нежелателно. Същевременно ситуацията в българското Народно събрание е уникална. По света няма друг такъв прецедент и друго такова съотношение между акредитирани журналисти и народни представители - 860 : 240. Убедена съм, че това не е най-ефективният модел за отразяване на парламентарната работа. Необходимо е да се спазват Правилата за достъп до сградите на НС и акредитацията на представителите на средствата за масова информация, които бяха приети с пълен консенсус. Аз лично представлявах председателството на НС при обсъждането им с представителите на всички водещи медии. Всекидневието обаче свидетелства за непрекъснати нарушения на поетите от страна на медиите ангажименти. Например, правилата регламентират заснемането в пленарната зала с камери и фотоапарати само с разрешение на председателя на НС. Практиката показва обаче, че с камери се снима без разрешение по всяко време.Не се спазват и приетите ограничения за достъп до определени места в парламента. Има нужда от повече въздух, от повече пространство около стаите на парламентарните групи. Това наложи определени ограничения в приетите Правила, които системно се пренебрегват. Ръководството на 39-о НС е толерантно и добронамерено към представителите на медиите в парламента. Убедена съм обаче, че има какво да се желае за подобряване механизмите на взаимното ни общуване. Българските журналисти са сред най-облагодетелстваните по отношение на достъп до парламента и пряк контакт с депутатите. Свободата, която притежават в общуването с народните представители, не им дава право да бъдат чувствителни на тази тема.

Facebook logo
Бъдете с нас и във