Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБРАТНОТО БРОЕНЕ ЗА ЕС ЗАПОЧНА ОТ ПАРИЖ

ЗАПЛАХАТА ЗА БЪЛГАРСКОТО ЧЛЕНСТВО ИДВА ОТ БЕРЛИНТочно седем месеца след тържественото подписване на новата Европейска конституция (29 октомври 2004 г.) едно френско не, гръмко изречено на референдума на 29 май, разтърси общността. Основният въпрос, който си задават политици, анализатори и обикновени граждани е - започна ли обратното летоброене за Евросъюза? Французите отхвърлиха договора от Рим в момент, когато противниците на разширяването на ЕС на Изток стават все повече.Каквото и да се говори след отрицателния вот на Франция, причините за него едва ли трябва да се търсят в самите текстове на новата конституция. Тези, които гласуваха срещу нея, положително не са запознати с текста в детайли.Негативните настроения сред гласоподавателите могат да се обяснят по-скоро със страха от проектодирективата за пълна либерализация на сектора на услугите в рамките на ЕС (добила популярност като директивата Болкещайн), както и с нарастващата вероятност Турция да започне преговори за присъединяване в началото на октомври.Изправени пред заплахата да се конкурират с нископлатена, но за сметка на това висококвалифицирана работна ръка от Централна и Източна Европа, както и в елитния клуб на християнските държави да влезе една от най-силните ислямски страни, западноевропейците реагираха панически. Те просто пуснаха бариера пред по-интензивното развитие на Евросъюза. Вместо да обсъждат дали да дадат зелена светлина на кандидатурите на Турция, Хърватска, Македония и др., оттук нататък лидерите на 25-те членки ще бъдат ангажирани с оспорваната конституция. А какви действия ще предприемат ще стане ясно след Европейския съвет в Люксембург, който е насрочен за 16 юни. Тогава най-вероятно ще бъде обсъден и нашумелият през последните дни в западните медии План Б, чието съществуване засега категорично се отрича както от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, така и от премиера на Люксембург Жан Клод Юнкер. Със или без резервен вариант обаче, възможните изходи от кризата, в която се озова ЕС, като че ли не са много.Единият от тях е независимо от всичко процесът на ратификация на конституцията да продължи. Правното основание за това е записано в декларация на 25-те държавни и правителствени ръководители, която съпътстваше споразумението от Рим. В един от нейните членове е записано, че ако до две години (т.е. до 29 октомври 2006 г.) конституцията не е ратифицирана най-малко от 20 държави членки, ще бъде свикан специален Европейски съвет, на който да се обсъди проблемът. С други думи, ако поне шест държави от общността не кажат не на документа, надеждата, че ЕС може и да има нов основополагащ договор, все още няма да е мъртва. А междувременно правителствата на страните, в които евроскептицизмът е надделял, ще могат да извършат повторни референдуми. Този модел вече бе приложен в Дания при ратификацията на договора от Маастрихт и в Ирландия за споразумението от Ница. Проблемът е, че дори и да се продължи с допитванията, те тепърва предстоят в членки на ЕС като Ирландия, Великобритания и Дания, които по традиция се смятат за рискови. Според някои западни издания не е изключено френският вот да задейства т. нар. ефект на доминото, което тотално ще провали процеса на ратификация.Изследване на Евробарометър, публикувано в началото на май, сочи, че 28 на сто от ирландците подкрепят конституцията, а 5% от тях са против нея. Едва 46% от анкетираните обаче твърдят, че са чували нещо за договора от Рим, като само 10% от запитаните са заявили, че са чели части от него. Все пак има лъч на оптимизъм в това, че държавите от ЕС постигнаха съгласие за проекта на конституцията по време на Ирландското председателство и това донякъде смекчи съпротивата срещу нея.По първоначални данни референдумът във Великобритания пък трябваше да се проведе през пролетта на 2006 г. (малко след края на британско председателство на ЕС, което започва на 1 юли 2005 година). Сега сякаш е ясно, че това няма да стане. Но според данни от социологически проучвания, проведени преди да станат ясни резултатите от допитването във Франция, 49% от англичаните подкрепят новата конституция, а 30% се обявяват срещу нея. Така че решаващо за позицията на Лондон може да се окаже намирането на компромис по друг спорен за ЕС проблем следващия шестгодишен единен бюджет. Както е известно, правителството на премиера Тони Блеър настоява Великобритания да продължи да получава и в периода 2007-2013 г. бюджетна компенсация за вноската, която прави в единната европейска каса. Ала в сегашната ситуация тези разсъждения изглеждат чисто академични...Колкото до Дания, там поне на пръв поглед нещата изглеждат обнадеждаващо. През есента на миналата година петте основни политически сили в Копенхаген подписаха споразумение, че ще призоват своите избиратели да гласуват с да при евентуален референдум.Доста любопитни са нещата в Германия. На 27 май Бундесратът одобри документа от Рим, но решението бе обжалвано от депутата от Християнсоциалния съюз Питър Гаувайлер пред Конституционния съд. Така федералният президент Хорст Кьолер ще трябва да изчака магистратите да се произнесат, преди да подпише указа за ратификацията.Не липсват и мнения, че трудностите около ратификацията не трябва да се драматизират. Поне от юридическа гледна точка функционирането на общите европейски институции е обезпечено от подписания в края на 2000 г. договор от Ница. Дори и да бъде замразена ратификацията , какъвто е вторият възможен вариант пред ЕС, бюрократите в Брюксел спокойно ще продължат да прилагат досегашните правила. Нещо повече, дори и предстоящото присъединяване на България и Румъния не би трябвало да създаде институционални сътресения, тъй като споразумението от Ница бе сключено от 27 държави.Логично следва въпросът доколко може да се търси връзка между процеса на ратификация на евроконституцията и приемането на София и Букурещ в съюза. Ако се съди по думите на Жозе Мануел Барозу, такава изобщо няма. Ръководителят на Еврокомисията успокои през седмицата правителствата на двете страни-кандидатки, че влизането в сила на договора от Люксембург с общността няма как да бъде застрашено от вътрешните проблеми на ЕС. Тезата на Барозу веднага бе възприета от премиера Симеон Сакскобургготски и от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. По думите на Кунева нищо друго освен нашето бездействие не може да ни спре да станем пълноправни членове на общността на 1 януари 2007 година.Чисто технически нещата може би наистина изглеждат така. Още повече че договорът ни с ЕС от Люксембург е придружен от два документа (протокол и акт), в които се уточняват детайлите около интегрирането ни, в случай че новата конституция на ЕС бъде отхвърлена. Ако досега обаче се смяташе, че най-големият риск за предстоящото ни членство бе успешният завършек (или по-скоро начало) на съдебната реформа, то отскоро на хоризонта се появи нова заплаха. Този път тя дойде от Германия и е пряко свързана с предстоящите през септември тази година избори във федералната република. Тревогата за България идва от това, че представители на един от основните претенденти за победа във вота - Християндемократическия съюз на Ангела Меркел, все по-често изразяват съмнение относно готовността на страната ни за пълноправно членство. Самата кандидатка за поста на канцлера Шрьодер не пропусна да предупреди през седмицата, че е против прекомерното разширяване на ЕС. Мотивите, които тя изтъква, са опасността от дъмпинг в сферата на услугите и прилив на евтина работна ръка. Меркел се обяви и срещу планираното начало на преговорите между Еврокомисията и Анкара. Според наши дипломати България може да има много повече главоболия около ратификацията на споразумението от Люксембург, отколкото с прословутата предпазна клауза. Достатъчно е да се припомни, че за да се задейства тя, е необходим консенсус между 25-те. А за да не влезе в сила договорът за присъединяване от 25 април, достатъчно е до края на 2006 г. да не бъде одобрен дори и в един от националните парламенти. Малка утеха е, че и в двата случая ще бъдем в ЕС през 2008 година. Разбира се, ако дотогава започналото от Париж обратно броене съвсем не го е променило.ХОЛАНДСКОТО НЕ С 61.6 на сто от гласувалите холандците отхвърлиха в сряда европейската конституция. Вотът на холандците няма задължителен характер, ратификацията следва да бъде извършена от парламента, но политиците поеха предварително задължението да се съобразят с резултата от референдума, ако в него участват повече от 30 на сто от избирателите. В сряда до урните отидоха 64% от имащите право на глас. Часове след обявяването на резултата от холандското гласуване Чехия съобщи, че също ще подложи на референдум ратификацията на конституцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във