Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБРАТНАТА СТРАНА НА НАТОВСКИЯ ЗАР

С очакваното окончателно приемане на България в НАТО от доста време се обясняват и оправдават всякакви убедителни и не чак толкова убедителни решения в обществения, военния и външнополитическия живот на страната. В информационното пространство се създава впечатлението, че цялата държава, всеки чиновник и даже всеки данъкоплатец през тези дни живее единствено с пулса на НАТО и с единствената цел - да изпълним поставените от алианса предварителни условия. А дали е така? Преди две седмици в интервю пред в. БАНКЕРЪ председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев призна, че в страната има интереси, които ще бъдат накърнени от влизането ни в алианса. Дончев изрично подчерта обаче, че тези интереси не са легитимни. Което означава, че те не са общественозаявени, а се опитват да осуетят приемането на България в НАТО със задкулисни механизми. Обществото знае, че в страната съществува пълен политически консенсус по този въпрос и всички партии, представени в парламента, обявяват официално, че работят за влизането на България в Северноатлантическия пакт. Въпросът обаче е дали за българските политици са приоритет именно декларираните политически цели, или пък осъществяването на мощни задкулисни икономически интереси. Защото и според Дончев тези интереси са предимно икономически, свързани със сивата икономика, която значително ще бъде ощетена, ако страната стане член на пакта. Не е тайна, че много от икономическите групировки имат достатъчно силни свои лобита в политиката и правят всичко възможно, за да забавят осъществяването на исканите от алианса промени. Един от най-големите проблеми между България и дипломатите на НАТО от години насам е нелегалният износ на оръжие от страната ни Секретарят на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожаване Владимир Величков твърди, че към ноември миналата година между 45 и 50 фирми са получили разрешение за износ на специална продукция. Пак според неговите думи по време на управлението на СДС те са били значително по-малко, защото тогава е имало цедка, а сега има само изисквания. И по време на двете правителства обаче българската следа в нелегалната търговия с оръжие продължава да е еднакво дебела. Контролът се осъществява, от една страна, от изпълнителната власт в лицето на същата междуведомствена комисия, а, от друга, от митниците. Бъдещите партньори на България от НАТО поставят пред страната ни на първо място изискването контрабандата на оръжие да спре. Възможно ли е това да стане?След като за американския президент Джордж Буш се говори, че управлява Щатите под чехъла на оръжейния бизнес защо да си мислим, че у нас ситуацията е много по-различна. Доста имена от бранша са свързани пряко с политически сили и доста често финансират щедро техни кампании. Общоизвестен е случаят с един от най-мощните играчи в оръжейния бизнес, който никога не е прикривал връзките си с левицата. Едва ли щедроплатените му симпатии не очакват отплата. Знае се, че мощно лоби в парламентарната група на управляващите имат двама други оръжейни босове. Трудно е да си представим, че приближените им политици ще допуснат с лекота да се навреди на бизнеса на патроните им. Поради преките връзки на българските политици с парите от тъмния бизнес натовските дипломати са скептични и по повод на останалите мерки, които трябва да спрат например прането на мръсни пари. От западни посолства в България нееднократно са правени сериозни намеци пред български политици, че наличието на множество скъпи магазини без клиенти, луксозни, но празни хотели, и десетките казина, от които гъмжи столицата ни, са класическите симптоми тъкмо за пране на пари. Този проблем е много тясно свързан и с кадровия, който е изключително болезнен за българските държавнициИзискването в службите за сигурност, както и на други важни държавни постове да не работят бивши кадри на Държавна сигурност и такива, свързани с руските разузнавателни служби или пък със сенчестия и криминалния бизнес, се превърна в непреодолимо препятствие за българските институции. Едно от най-сериозните затруднения идва от разминаването на разбирането за съмнителен и криминален бизнес. През есента на миналата година се оказа, че българското и американското правителство имат различни критерии за тях и някои от най-тачените от българските управници предприемачи не получиха визи от посолството на САЩ у нас. А преди години първата американска дама върна дарение от съпругата на смятания за най-крупен български бизнесмен.За изравняване на критериите обаче до голяма степен отговорност носи и съдебната система. Точно затова реформата й е сред приоритетните искания на държавите от НАТО, за да ратифицират приемането ни в пакта. Известните с доста бруталния си маниер американци дори вече си позволяват открито да говорят за този проблем. Твърденията на близкия до всякакви вашингтонски кръгове американски гражданин Брус Джаксън, че е отказана виза за САЩ на главния прокурор Никола Филчев, предизвика скандал. Но и то, и определението спорна личност, което публично изрече за Филчев посланикът на САЩ в София Джеймс Пардю, може да е грубоват, но прям начин да се подскаже на българските държавници, че думите им, според които искат влизането ни в НАТО, се разминават с делата им. Реформирането на съдебната система се оказа мисия невъзможна не само за сегашното правителство. Синият кабинет на Иван Костов също бе цар на гръмките фрази, но на практика не ни доближи до въжделената правова държава. Сами политиците признават, че този проблем отново опира до мощните интереси на полулегални групировки, които нямат полза от промени в съдебната система. Според ляв депутат обаче, позицията на СДС - че трябва да се направят само принципни промени в съдебната власт, не е вярна. За да заработел съдът истински, били нужни много сериозни кадрови смени, защото много от сегашните магистрати били трайно свързани с криминални групировки или пък били бивши служители на тайните служби и това ги правело зависими от нелегитимни интереси. Друг много сериозен проблем, който може да осуети влизането ни в НАТО, е фактът, че доста от нежеланите от пакта т.нар. бивши ченгета днес имат доста влиятелни позиции в страната ни и не допускат току-така да се кадрува през главите им нито в службите, нито в други важни институции. Станалият вече пословичен случай с кандидатурата на Бриго Аспарухов за шеф на разузнаването е предизвикал доста остри реакции в посолствата на всички основни партньори на България. Запознати твърдят, че срещу него са се обявили не само американците, но и французи, англичани, германци и поляци. Според източници от левицата, въпреки това премиерът продължавал да настоява лично пред президента да приеме неговото назначаване. Според същите източници, Георги Първанов нямал никакво намерение да рискува авторитета на страната ни заради необяснимото на пръв поглед упорство на министър-председателя. Така че в момента всички са в патова ситуация и измененията в закона, които ще направят възможно назначаването на Аспарухов на поста, чакат кротко в парламента, докато един от двамата отстъпи. Повод за оптимизъм в цялата ситуация е ясно изявеното от висшите български военни желание страната ни да направи всичко възможно, за да бъде ратифицирано членството й в пакта. Военните в крайна сметка са схванали, че докато не влезем в алианса, пари за армията няма да има. Засега обаче се оказва, че позициите им в държавата не са достатъчно силни, за да бъде ефективен натискът. В крайна сметка те, както и част от политиците се надяват, че ще ни приемат в пакта с всичките ни кусури, ако водим достатъчно удобна за САЩ политика. Други припомнят обаче, че ратификацията се прави индивидуално от всяка отдална страна членка на алианса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във