Банкеръ Weekly

Общество и политика

ОБЛАГАТ ЛИ СЕ С ДАНЪК ВНОСКИТЕ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ?

Разрешаването на казуса, свързан с отчитане на вноските на работодателите за допълнително пенсионно осигуряване на работници и служители, преминава през отговорите на два основни въпроса:


1. Разход за предприятието ли са тези вноски и ако са разход - какъв точно вид, съгласно действащото в момента счетоводно законодателство?


Съгласно допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството (?6 (1)), разходите на предприятието се формират от намалението на стойността на активи и начисляването на трудово възнаграждение, социални осигуровки, надбавки и други в резултат на осъществяваната дейност. Законовият текст не въвежда разграничение между задължителни и доброволни социални осигуровки, както и между държавни и други видове осигурителни организации.


Съгласно т.2, буква а и б от Национален счетоводен стандарт N2 Отчитане на основните производствени разходи и разходи по доставките, социалните осигуровки са определени като основни производствени разходи, като подобно на разпоредбите на Закона за счетоводството не се въвежда разграничение между задължително и доброволно социално осигуряване.


В националния сметкоплан, действащ през 1998 г., вноските на работодателите за допълнително пенсионно осигуряване е определено да се отразяват в сметка 605 Разходи за социални осигуровки и надбавки, аналитична сметка 6054 Начислени вноски за доброволно социално (пенсионно) осигуряване.


Извод: Във всички счетоводни законови и подзаконови нормативни актове вноските на работодателите за допълнително пенсионно осигуряване са определени като разходи за социално осигуряване, които са основни производствени разходи.


Заключение: Законодателят не е постановил законово ограничение на работодателите да осъществяват по-широка социална политика, вкл. чрез договорени с работниците допълнителни плащания към осигурителни организации, различни от фонд Обществено осигуряване, за целите на допълнително пенсионно и друго осигуряване.


(Изводите и заключението са потвърдени от данъчните експерти на международната одиторска къща Артур Андерсен.)


2. Как се отчитат разходите на работодателите за допълнително пенсионно осигуряване на работниците и служителите за целите на корпоративното подоходно облагане?


В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) няма изричен текст, който се отнася за разходите на предприятията за допълнително пенсионно осигуряване на работниците. Текстовете на чл.23, ал.2 от ЗКПО, отнасящи се до преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели, имат императивен характер и това е така, защото съгласно Конституцията на Република България данъчните задължения се определят единствено посредством закон. С други думи, при определяне на облагаемата печалба счетоводният финансов резултат не подлежи на преобразуване, съгласно чл.23 от ЗКПО с разходи, които не са изрично посочени.


Извод: Тъй като не са изрично посочени в ЗКПО, разходите за допълнително пенсионно осигуряване на работодателите не са предмет на преобразуване на финансовия резултат при прилагане на чл.23, ал.2 от ЗКПО.


(Изводът е потвърден от данъчните експерти на международната одиторска къща Артур Андерсен.)


След влизане в сила на Закона за корпоративното подоходно облагане интерес предизвика въпросът дали разходите на работодателите за допълнително пенсионно осигуряване следва да се третират като социални разходи по смисъла на чл.293 и чл.294 от Кодекса на труда. В основата на този въпрос стои включването на тези средства към разходите за социални мероприятия, определени в ?1, т.12 от допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху печалбата, действащ до края на 1997 година. Следва ясно да се заяви, че социалните разходи по смисъла на чл.293 и чл.294 от Кодекса на труда са разходи, които са свързани с обслужването на трудовия процес и възстановяване на работоспособността на работниците и служителите. Вноските за допълнително пенсионно осигуряване имат за основна цел осигуряването на по-високо ниво на реалния пенсионен доход чрез получаването на втора допълнителна пенсия след приключване на трудовата дейност. По своята същност вноските за допълнително пенсионно осигуряване не се различават от вноските за държавно обществено осигуряване и в Закона за корпоративното подоходно облагане не е предвиден различен режим на данъчно облагане.


Извод: Вноските на работодателите за допълнително пенсионно осигуряване на работниците са разходи за социално осигуряване, но не са социални разходи по смисъла на чл.293 и чл.294 от Кодекса на труда и не подлежат на облагане при източника, съгласно чл.36, ал.1 от ЗКПО.


(Изводът е потвърден от Министерството на труда и социалната политика с писмо 26.00.4 от 16.01.1998 г.)


Заключение: Действащият в момента Закон за корпоративното подоходно облагане стимулира работодателите да разширяват своята социална политика чрез извършването на вноски за допълнително пенсионно осигуряване, които допринасят за създаването на допълнителна мотивация за ефективна работа на работниците и служителите в трудоспособна възраст и за увеличаване на пенсионния доход в пенсионна възраст.


Цялостното регламентиране на дейността на пенсионните фондове с приемането на Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване в съчетание с възможността за участие на гражданите във втората вълна на масовата приватизация чрез пенсионноосигурителните дружества ще доведе до разрастване на тази дейност. Следва да се очакват и съответните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които ще въведат ограничение на максималния размер на вноските на работодателите за допълнителна пенсия на работниците, и в Закона за облагане на доходите на физическите лица, които ще регламентират облагането на допълнителните доходи от втора пенсия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във